Деца на възраст между 9 и 12 години влязоха в ролята на археолози за един ден, като откриваха части от глинени предмети в рамките на петото издание на инициативата „Лято в музея“, организирана от Регионалния исторически музей – Кърджали.

Началото на образователно-занимателната програма беше дадено днес, като тя ще продължи три седмици и ще обхване три различни групи деца. Освен че търсиха артефакти, участниците се запознаха с работата на реставратора и видяха нагледно процеса на реставрация, като с помощта на музейните специалисти сглобиха откритите фрагменти в цялостни предмети.

В рамките на инициативата „Лято в музея“ децата ще имат възможността да влязат и в ролята на пчелари. Освен че ще опознаят този ценен представител на фауната и неговото значение за живота на планетата Земя, те ще измазват с глина тръвни кошери, като по този начин ще се запознаят с още една българска традиция.

Младежите ще имат възможност да се докоснат и до материали от самите музейни експозиции. Ще могат отблизо да видят и пипнат различни минерали. Целта е, участвайки в образователно-занимателната програма, децата да придобият знания, свързани с историята на родния край.

„Всичко е свързано с нашия регион – Източните Родопи, и е представено по начин, по който децата чрез игра да могат да запомнят и да се обогатят, защото за мен е изключително важно всяко едно дете да изпитва любов към региона и да обикне това, което го заобикаля“, каза инициаторът на „Лято в музея“ и уредник в РИМ – Кърджали Галена Вълова.

Стараем се да запазим онзи дух, който е бил и ни е предаден като ценност, за да го предадем на нашите деца, а това е и смисълът на запазване на нематериалното културно наследство. Това каза председателят на Народно читалище „Родопски фар 1938“ в кърджлийския квартал „Гледка“ Иван Узунов. Заедно с читалищният библиотекар Здравка Димитрова, той бе гост в пресклуба на БТА в родопския град за представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“.

Иван Узунов разказа, че като пазител на нематериалното културно наследство, читалище „Родопски фар 1938“ съхранява автентични обичаи, пренесени от Беломорска Тракия и съхранени и до днес. Сред тях той открои коледуването и лазаруването.

„И днес те носят онзи дух на автентичността. Както са се изпълнявали по време оно, така се изпълняват и днес“, разказа Иван Узунов. Той допълва, че всяка година младите момци обикалят, за да коледуват, като традицията не е прекъсната и по време на пандемията. А обредът се изпълнява със старите песни, които дедите им от Беломорието са изпълнявали някога. Обичаят е съхранен и при лазарките, които също като преди близо век, и днес минават из квартала с кошнички с яйца и изпълняват хората с автентичните хореографии. 

Искаме да запазим тези традиции и обичаи, за да знаят децата откъде са тръгнали техните деди, каза председателят на читалището. И допълни, че едни от съхранените танци, които от „Родопски фар 1938“ изпълняват, са хора като „Слядно хоро“, „Врътнато хоро“ и „Ах, не мога“. За „Слядно хоро“ Иван Узунов посочи, че то е еталон и се играе само на Великден, като с него се започва честването на празника. 

За самото читалище „Родопски фар 1938“ неговият председател припомни, че е създадено на 3 февруари 1938г., а тогава негов председател е бил епархийският свещеник Васил Топузлиев. Към читалището функционират състав за автентичен тракийски фолклор „Капитан Петко войвода“, който през 2012 г. е включен в системата „Живи човешки съкровища“, както и фолклорен танцов състав „Тракийска младост“ с главен художествен ръководител Георги Бояджиев. Има и детски фолклорен състав „Тракийска младост“ с хореограф Станимир Мирчев, който включва най-малките представители на читалището, а то се посещава не само от жители на квартала, но и на жители и на съседните квартали и околни населени места. 

Част от кърджалийското читалище е и богата библиотека с фонд от над 18 хиляди тома литература. В него се развива и кръжочна дейност, като за 50-годишния юбилей читалището е удостоено с орден „Кирил и Методий“ II степен.