• Type:
  • Genre:
  • Duration:
  • Average Rating:

Месец: август 2025

Съборът „Богородична стъпка“ събра в курорта Старозагорски бани любители на фолклора от цялата страна

Деветнадесетото издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ и тази година събра почитатели на българското народно творчество в курортното селище Старозагорски бани. Началото по традиция беше поставено с водосвет, който отслужиха свещенослужители от Старозагорска епархия.

„Работата по организацията за провеждане на събора „Богородична стъпка“ започва още в началото на календарната година, за да бъде на това високо ниво и всички да се чувствате добре“. С тези думи се обърна към присъстващите участници и гости на форума заместник-кметът на община Стара Загора Милена Желева на официалното откриване. Тя посочи, че на форума се представя голяма част от българския национален фолклор.

Желева припомни, че за поредна година фестивалът се провежда два дни, а участниците пеят и играят на две сцени. „Ще бъде показано най-доброто от тракийския фолклор. Програмата, която сме подготвили, е изключително силна. Това е важно, за да предаваме на децата и младите хора знанията, уменията и съкровищницата на тракийския фолклор. А те, от своя страна, да го предават на бъдещите поколения“, каза още заместник-кметът.

 “С този събор запазваме народния дух, традицията и уважаваме историята на тракийските българи и пренасяме послание към младото поколение – да се гордеят, че са българи, да уважават традициите, които са завещани от нашите деди, и да ги предават напред, за да я има България. И тя да бъде пример със своята богата, многовековна култура“, поздрави от сцената участниците Красимир Премянов, председател на Тракийските дружества в България.

Официалното начало на събора даде кметът на курортното селище Станчо Станев.

Още от рано сутринта на двете сцените се надпяват и надиграват таланти от  почти всички фолклорни области. Днес празничният ден ще завърши с концерт на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ с главен художествен ръководител Христо Иванов и Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“- Бургас с главен художествен ръководител Марио Егов. В неделния ден програмата и на двете сцени започва отново в 9:00 часа. 

През двата фестивални дни хиляди участници от 19 български области ще преминат през двете конкурсни сцени. Те ще бъдат оценявани от жури, съставено от специалисти в областта на фолклора и народното творчество. Специални гости на събора тази година са Фолклорна група при културно-художествено дружество „Огриджанка“ от Република Северна Македония. 

Предвидени са девет специални награди – плакет и парична премия. Две от тях са наградите на кмета на община Стара Загора – за цялостно представяне и за детски състав. Ще бъдат връчени също 50 плакета и дипломи за принос и популяризиране на традиционната култура, като същият брой индивидуални изпълнители ще получат медали.

И тази година гостите могат да посетят детски творчески работилници, занаятчийска чаршия и „На раздумка с билков чай и ръжено кафе“, както и селски двор под наслов „На селски сбор не се кани“.

НТФС „Богородична стъпка“ се организира от Община Стара Загора, Съюзът на тракийските дружества в България, Тракийското дружество „Одринска епопея“ – Стара Загора, Общество за фолклор, кметство Старозагорски бани и Народно читалище „Христо Ботев – 1952“ – Старозагорски бани, с подкрепата на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.

/ТС/

Електроспециалисти, механици, химици, технолози и дизайнери търси великотърновската фирма „Аглика Трейд“, каза съсобственикът ѝ Мая Петкова

Великотърновската фирма „Аглика Трейд“ има нужда от добри електроспециалисти и механици за работа с машини, химици за процесите на апретурна обработка и доработка на платовете, технолози за тъкане и плетене, дизайнери, които са водещи и определят визията на фирмата, каза за БТА нейният съсобственик и управител Мая Петкова. В предприятието работят близо 350 човека, а общата му застроена площ е около 50 декара. В развитието си то се базира на професионализма, наблягайки на създаването на качествени продукти в сферата на интериорния текстил. Това са хавлиени изделия, халати, постелъчно бельо, олекотени завивки, матрачни протектори, декоративни възглавници, одеяла. Асортиментно винаги сме се опитвали да бъдем колкото се може по-мащабни, за да има баланс, обясни Петкова.

По време на ковид кризата фирмата създава един от патентованите си продукти. В „Аглика Трейд“ изработват високотехнологично природосъобразно облекло за многократна употреба, можещо да се пере до около 50 пъти, запазвайки функционалността и качествата си. То се използва и сега за медицински цели, в хранително-вкусовата и автомобилната индустрия, обясни Петкова. Тогава България беше горда със създаването на тези облекла и от правителството изпратиха такива като помощи за Австрия и Германия, допълни тя. Винаги сме разчитали на иновациите, на развитието и винаги сме се опитвали да сме широкоспектърни, за да задоволяваме потребностите на нашите клиенти и да привличаме нови. В това много ни помага инженерното образование и специалистите, които работят за нас, каза още Петкова.

Фирмата е създадена преди 50 години, а сегашните собственици (брат и сестра) са второ поколение текстилни инженери. Компанията е наследена от баща им, който успява да я издигне и превърне от бивше социалистическо предприятие в сериозен завод. През петте десетилетия на своето съществуване фирмата преминава през много кризи – на суровини, на пазари, на работна ръка и в момента е в нова кризисна ситуация, в каквато е и целия свят. Пазарите на предприятието са в почти всички континенти, затова няма как то да не бъде засегнато от случващото се.

Един от големите проблеми, породили настоящата криза е липсата на кадри, смята Петкова. Това е така, защото не се обръща достатъчно внимание на факта, че образованието трябва да бъде водено от икономиката и създаването на кадри да е провокирано от нуждите на трудовия пазар. Необходимо е да се създаде ресурс, който да бъде зает впоследствие и да работи качествено.

Според Петкова в днешно време в България все още съществуват перспективи за развитие на леката индустрия. Тя припомни, че текстилната започва да се развива още в средата на 19-ти век с построяването на фабриката на Добри Желязков-Фабрикаджията в Сливен. Сега заводите за текстил в страната ни се броят на пръстите на едната ми ръка, каза Петкова, която смята, че без добавена стойност няма как да се получава качествен брутен вътрешен продукт, който да движи държавата напред.

Според нея е нужен план за развитие, но той не може да бъде направен и реализиран без специалисти. Липсват качествени електротехници, механици, химици. Няма специализирани гимназии и адекватно дуално образование, което да създаде добър контакт между индустрията и младите хора. Така те ще могат да видят какво им харесва и да се ориентират с какво искат да се занимават, а в същото време ще придобият ценен опит чрез практически занимания, отбеляза Петкова.

Предприятията разполагат с модерна техника, каквато училищата и университетите не могат да си позволят и чрез посещение на учениците в производствата те ще имат досег с нея. Често учебниците, учителите и преподавателите също изостават от развитието на индустрията, което води до недобре подготвени кадри. Хубавото е, че при нас работниците и служителите израстват професионално, разказа Петкова. Имаме много технологии, голям машинен парк и сме обучили млади хора, превръщайки ги в специалисти, което ни прави щастливи. Почти няма такива, които идват добре обучени, но качествените успяваме да задържим и да доразвием, а взаимната лоялност е водеща, подчерта Петкова. 

Предприятието купува химични продукти за производството си само от Швейцария, Германия и Италия, защото там са специалистите, разработващи новости и качеството е най-добро. Суровините като прежда и коприна идват от най-големите заводи, намиращи се в Далечния Изток. Много от работниците са от Турция, Италия, Узбекистан, а сега са заявени и от Египет – държави, в които има развита текстилна индустрия. За съжаление в България младите хора нямат интерес към работата с текстил, а в това има перспектива, защото текстилните консумативи се използват в дома, в хотелите, в конфекцията и няма как без тях, каза Петкова. Според нея изкуствения интелект, който все повече навлиза в живота ни, постепенно ще измести общите неспециализирани дейности в текстилната промишленост, но професионалистите, свързани с прекия труд по създаване на продукта, ще бъдат оценени и задържани.

Компанията е семейна, а младите хора от фамилията също проявяват интерес за работа в нея. Това би било трето поколение в бизнеса, добави Петкова, която с радост очаква тази естествена приемственост. Искрено се надяваме да са последователи на нашата идея, защото най-хубаво е когато човек види собствения си труд оценен от своите наследници. Ако политиците ни мислят за бъдещето на младите хора и икономиката на страната, наистина трябва да ориентират младите да останат тук. Щом някой изпраща своите деца някъде другаде, значи няма визия за развитието им в България. Ако го правим, нека това бъде за да изучават занаят и да се връщат с умения и знания, които да прилагат в родината си, както са правили нашите предци преди стотина години, апелира Петкова.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

Мярката „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

/ИЦ/

Плавно преминаване към еврото, членството в ОИСР и решаване на проблемите на хората са приоритетите за парламента, каза Наталия Киселова

Приоритетите са три – плавно премиване към еврото, при пръв бюджет с валута евро, продължават усилията за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и да започне постепенно „отхвърлянето“ на проблемите на хората – безводие, социални въпроси, образование. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в отговор на журналистически въпрос как ще започне новия политически сезон за Народното събрание.

Киселова участва в официална церемония по повод отбелязването на 148-ата годишнина от Шипченската епопея в подножието на Паметника на свободата на връх Шипка.

По думите на Киселова, всеки иска повече пари, отколкото има общо в държавата. Като предизвикателство за приемането на бюджет в евро тя посочи разпределението на средствата така, че да има баланс и да не се чувства, че е дадено на едни за сметка на други сектори и общини.

Според председателя на Народното събрание парите не решават проблема с безводието в Плевен, а действията, които са отлагани през годините. Не може бивш кмет на Плевен да казва „няма да разкопавам улиците, защото няма да ме изберат“, коментира тя и добави, че трябва да се търсят причините и малко по-назад, а не само в сегашното правителство.

/АБ/

Министърът на здравеопазването поздрави първият випуск лекари от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“

Първият випуск лекари от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ получи дипломите си днес на официална церемония в Конгресния център в крайморския град. Общо 31 абсолвенти от специалност „Медицина“ завършиха обучението си и ще започнат своя професионален път в системата на здравеопазването.

Сред официалните гости на събитието бяха министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов, заместник-министърът на образованието доц. д-р Петър Николов, областният управител на Бургас Владимир Крумов, кметът на Бургас Димитър Николов, представители на академичната общност, на лечебни заведения и институции, както и родители и близки на дипломантите.

„Вашето дипломиране е символ на едно ново начало и само по себе си е голям успех след години, посветени на учение и труд. Вече сте официално готови да лекувате, да помагате и да взимате важни решения, касаещи живота на пациентите“, заяви в приветствието си здравният министър доц. Кирилов. Той пожела на младите лекари да бъдат „достойни, да се усъвършенстват непрекъснато и да бъдат за пример“. Министърът каза, че създаването на Медицински факултет в Бургас е забележителна стъпка, която оказва положително влияние върху здравеопазването в област Бургас и важна крачка за развитието на медицинското образование. „Благодарение на усилията на всички, тридесет и един млади лекари ще получат шанса да допринесат за усъвършенстването на здравната система на България. Оценявам високо усилията, с които са подготвени в съответствие със съвременните изисквания към лечебно-диагностичния процес“, каза още министърът.

Заместник-министърът на образованието и науката доц. д-р Петър Николов също се обърна към младите медици, като заяви, че гледа на тях не просто като на млади хора, а като на личности, които са избрали професия, която дава повече от удовлетворение всеки ден. „Колкото повече време минава в живота ви, толкова повече усещате енергията и смисъла да продължавате напред. Няма друго поприще, друга професия или призвание, което да дава повече удовлетворение от това да правиш добро. Благодаря ви, че сте избрали този път“, каза заместник-министър Николов.

Кметът на Бургас Димитър Николов определи момента като „исторически“ и припомни, че идеята за медицинско обучение в града е била дългогодишна цел. Той благодари на всички, които са били част от процеса по създаване на Медицинския факултет, и подчерта значението на новоподготвените лекари за бъдещето на града.

Ректорът на университета проф. д-р Христо Бозов описа деня като „плод на една смела стъпка“ и се обърна към дипломантите. „Избрахте път, който изисква много труд, отдаденост и непрекъснато усъвършенстване. Вие не сте само настоящето, вие сте и бъдещето на здравеопазването в Бургас, в България и по света. Гордеем се, че за тези шест години вие израснахте не само като професионалисти, но и като личности. Истинският лекар никога не спира да учи. Непрестанното развитие е гаранцията, че ще бъдете готови за всяко предизвикателство“, каза Бозов.

На церемонията присъстваха още заместник-кметът на Бургас по образование, здравеопазване и социални дейности Михаил Ненов, бившият ректор на университета доц. д-р Николай Радев, представители на Регионалното управление на образованието, Районната колегия на Българския лекарски съюз и други официални гости.

/АБ/

Електро специалисти, механици, химици, технолози и дизайнери търси великотърновската фирма „Аглика Трейд“, каза съсобственикът ѝ Мая Петкова

Великотърновската фирма „Аглика Трейд“ има нужда от добри електро специалисти и механици за работа с машини, химици за процесите на апретурна обработка и доработка на платовете, технолози за тъкане и плетене, дизайнери, които са водещи и определят визията на фирмата, каза за БТА нейният съсобственик и управител Мая Петкова. В предприятието работят близо 350 човека, а общата му застроена площ е около 50 декара. В развитието си то се базира на професионализма, наблягайки на създаването на качествени продукти в сферата на интериорния текстил. Това са хавлиени изделия, халати, постелъчно бельо, олекотени завивки, матрачни протектори, декоративни възглавници, одеяла. Асортиментно винаги сме се опитвали да бъдем колкото се може по-мащабни, за да има баланс, обясни Петкова.

По време на ковид кризата фирмата създава един от патентованите си продукти. В „Аглика Трейд“ изработват високотехнологично природосъобразно облекло за многократна употреба, можещо да се пере до около 50 пъти, запазвайки функционалността и качествата си. То се използва и сега за медицински цели, в хранително-вкусовата и автомобилната индустрия, обясни Петкова. Тогава България беше горда със създаването на тези облекла и от правителството изпратиха такива като помощи за Австрия и Германия, допълни тя. Винаги сме разчитали на иновациите, на развитието и винаги сме се опитвали да сме широкоспектърни, за да задоволяваме потребностите на нашите клиенти и да привличаме нови. В това много ни помага инженерното образование и специалистите, които работят за нас, каза още Петкова.

Фирмата е създадена преди 50 години, а сегашните собственици (брат и сестра) са второ поколение текстилни инженери. Компанията е наследена от баща им, който успява да я издигне и превърне от бивше социалистическо предприятие в сериозен завод. През петте десетилетия на своето съществуване фирмата преминава през много кризи – на суровини, на пазари, на работна ръка и в момента е в нова кризисна ситуация, в каквато е и целия свят. Пазарите на предприятието са в почти всички континенти, затова няма как то да не бъде засегнато от случващото се.

Един от големите проблеми, породили настоящата криза е липсата на кадри, смята Петкова. Това е така, защото не се обръща достатъчно внимание на факта, че образованието трябва да бъде водено от икономиката и създаването на кадри да е провокирано от нуждите на трудовия пазар. Необходимо е да се създаде ресурс, който да бъде зает впоследствие и да работи качествено.

Според Петкова в днешно време в България все още съществуват перспективи за развитие на леката индустрия. Тя припомни, че текстилната започва да се развива още в средата на 19-ти век с построяването на фабриката на Добри Желязков-Фабрикаджията в Сливен. Сега заводите за текстил в страната ни се броят на пръстите на едната ми ръка, каза Петкова, която смята, че без добавена стойност няма как да се получава качествен брутен вътрешен продукт, който да движи държавата напред.

Според нея е нужен план за развитие, но той не може да бъде направен и реализиран без специалисти. Липсват качествени електротехници, механици, химици. Няма специализирани гимназии и адекватно дуално образование, което да създаде добър контакт между индустрията и младите хора. Така те ще могат да видят какво им харесва и да се ориентират с какво искат да се занимават, а в същото време ще придобият ценен опит чрез практически занимания, отбеляза Петкова.

Предприятията разполагат с модерна техника, каквато училищата и университетите не могат да си позволят и чрез посещение на учениците в производствата те ще имат досег с нея. Често учебниците, учителите и преподавателите също изостават от развитието на индустрията, което води до недобре подготвени кадри. Хубавото е, че при нас работниците и служителите израстват професионално, разказа Петкова. Имаме много технологии, голям машинен парк и сме обучили млади хора, превръщайки ги в специалисти, което ни прави щастливи. Почти няма такива, които идват добре обучени, но качествените успяваме да задържим и да доразвием, а взаимната лоялност е водеща, подчерта Петкова. 

Предприятието купува химични продукти за производството си само от Швейцария, Германия и Италия, защото там са специалистите, разработващи новости и качеството е най-добро. Суровините като прежда и коприна идват от най-големите заводи, намиращи се в Далечния Изток. Много от работниците са от Турция, Италия, Узбекистан, а сега са заявени и от Египет – държави, в които има развита текстилна индустрия. За съжаление в България младите хора нямат интерес към работата с текстил, а в това има перспектива, защото текстилните консумативи се използват в дома, в хотелите, в конфекцията и няма как без тях, каза Петкова. Според нея изкуствения интелект, който все повече навлиза в живота ни, постепенно ще измести общите неспециализирани дейности в текстилната промишленост, но професионалистите, свързани с прекия труд по създаване на продукта, ще бъдат оценени и задържани.

Компанията е семейна, а младите хора от фамилията също проявяват интерес за работа в нея. Това би било трето поколение в бизнеса, добави Петкова, която с радост очаква тази естествена приемственост. Искрено се надяваме да са последователи на нашата идея, защото най-хубаво е когато човек види собствения си труд оценен от своите наследници. Ако политиците ни мислят за бъдещето на младите хора и икономиката на страната, наистина трябва да ориентират младите да останат тук. Щом някой изпраща своите деца някъде другаде, значи няма визия за развитието им в България. Ако го правим, нека това бъде за да изучават занаят и да се връщат с умения и знания, които да прилагат в родината си, както са правили нашите предци преди стотина години, апелира Петкова.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

Мярката „Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

/ИЦ/

Приемам наградата „Александър Фол“ с вълнение и със съзнанието колко е отговорно да си неин носител, каза лауреатът Меглена Първин

Приемам наградата „Александър Фол“ с вълнение, но и със съзнанието колко е отговорно да си неин носител. Това каза в интервю за БТА археологът и главен уредник на казанлъшкия Исторически музей „Искра“ Меглена Първин, която беше удостоена от Община Казанлък с престижното отличие за изключителен принос в изучаването на бита и културата на древните траки. 

В най-добрия смисъл приемам наградата като изключително задължаваща, защото всички нейни лауреати през годините, със своята професионална биография и с изключителния си принос в проучването, изследването, популяризирането и опазването на тракийските паметници и тракийското културно наследство, са действително на много високо ниво, посочи тя. Първин подчерта, че за нея те са пример, който я задължава да продължи да се старае да следва техните стъпки. Една част от тези лауреати са мои преподаватели, но всички ги приемам като учители в професията, в колегиалните и етични отношения, посочи археологът. 

Имала съм удоволствието и честта да бъда член на няколко археологически екипа, разказа Меглена Първин. Между 1995 и 2008 година е била част от екипа на д-р Георги Китов, което, по думите й, и е дало възможност да натрупа изключително богат теренен опит и да се учи. „Всъщност, това разнообразие на археологическите паметници, които неговият екип проучваше, ми даде възможност да съчетая моите знания като теория с практическия опит и умения и с реалните предмети, които се разкриваха“, посочи тя. Първин е била и част от екипа на д-р Георги Нехризов. Тя посочи, че там е усвоила умения, свързани с теренните проучвания и документирането и регистрирането на археологически паметници. 

Спомням си не едно вълнуващо събитие, тъй като като член на екипа на д-р Китов имах късмета и щастието да присъствам на откриването на немалка част от гробниците в Казанлъшката долина, каза още Меглена Първин. Тя посочи, че често и задават въпроса какво е усещането. „Винаги съм се шегувала, че е като вълнението на детето, когато в пясъчника открие играчката на друго дете“, посочи археологът. Тя отбеляза, че археологът гледа с очите на професионалист и изследовател, но усещането си остава в най-чист вид, а именно вълнението да откриеш нещо ново. 

Според Меглена Първин наименованието Долината на тракийските владетели, което за пръв път именно д-р Георги Китов въвежда преди десетилетия за Казанлъшката долина, се основава на неговите открития.  „Това действително е едно от малкото места с толкова голяма концентрация на монументални тракийски гробници“, отбеляза тя и допълни, че колкото и общи черти да имат, в Долината буквално няма две еднакви гробници. „Всяка една от тях е резултат от решението на проектантите и строителите, но то вероятно е съобразено с личните предпочитания на поръчителите“, посочи тя и направи сравнение със съвременните домове, които отразяват същността на своите собственици. Това разнообразие обогатява изключително знанието за богатството на погребалните практики и религиозните вярвания на траките.  

Според Меглена Първин археологията, като всяка друга професия, е житейски избор, който се превръща в начин на живот и изисква голяма отдаденост и кураж. Вълнуващите открития са фасадата, но зад тях стои упорита работа, организация и планиране. Процесът е дълъг и има много аспекти, най-вече защото ние имаме и отговорност към паметниците, които разкриваме и се грижим и за тяхното опазване, каза тя.

По отношение на музейната работа Първин посочи, че тя също има своята специфика, а сред основните задачи на музейните работници е да покажат движимите и недвижимите културни ценности чрез разказ за средата, в която са съществували. „Затова и музейните експозиции трябва да вървят в крак с времето, а съвременните технологии – да са помощни за информацията, която представяме“, посочи още тя. Според нея постоянните експозиции трябва да бъдат обновявани през 15 или 20 години, защото се натрупват нови знания, нов археологически материал, както и нови интерпретации върху различни теми.

Друго направление в музейната работа е анализът и осмислянето на резултатите от археологическите проучвания и тяхната научна публикация. Не на последно място е и фондовата дейност. „Нашата задача е да приемем от колегите ни преди нас съхраняваните и опазвани паметници, както и знанието за тях и да ги предадем на тези след нас, защото те не са наши, а са на цялото общество“, подчерта Меглена Първин.  

Меглена Първин е и организатор на ежегодната научна конференция в Казанлък, посветена на изследването на тракийската култура. Според нея подобни научни форуми са изключително полезни не само заради представяните резултати от най-новите проучвания, а и заради дискусиите и обмяната на опит. „Археологията колкото е индивидуален „спорт“, толкова е и колективен“, посочи тя и подчерта, че е важно археолозите да работят в екип, за да може да се извлече най-пълната информация за даден артефакт или археологически обект и тя да се интерпретира най-адекватно и правилно. 

Във фокуса на вниманието в Долината на тракийските царе, разбира се, са могилите, но тук има много археологически обекти от различни епохи, каза още тя. „С други думи – има още много, много за разкриване и проучване в тази Долина“, посочи археологът. 

Меглена Първин е родена през 1975 г. в Казанлък. През 1993 г. завършва средното си образование в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново, а през 1999 г. се дипломира в специалност „Археология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2005 г. до днес работи в Исторически музей „Искра“, където от 2010 г. завежда отдел „Археология – Античност“. Научните ѝ интереси са в областта на тракийската археология и по-специално  въоръжение, гробнична архитектура и погребални практики.

От 1995 г. до 2008 г. е член на екипа на доц. д-р Георги Китов и участва в проучванията на най-емблематичните паметници на тракийската монументална гробна архитектура в Казанлъшката долина, както и в разкопките му в Ямболско, Хасковско и Сливенско. От 2009 г. е част от екипа на доц. д-р Георги Нехризов, който провежда на територията на Казанлъшката долина едни от най-мащабните системни теренни издирвания за попълване на археологическата карта на района. Негов заместник-ръководител е при проучванията на гробниците при селата Долно Изворово и Розово. Участва в проучванията и на редица други обекти в България. От 2012 г. е организатор на ежегодната конференция  на музей „Искра“ „Проблеми и изследвания на тракийската култура“ и съставител на едноименната поредица от сборници със статии.

Първин е куратор на изложби с материали, съхранявани в Исторически музей „Искра“ и участник в подготвянето на изложби посветени на тракийската култура, представящи България по света. Ръководител на няколко реализирани проекта на музея, свързани с реставрацията, съхранението, експонирането и популяризирането на античния фонд на музея.  Член на управителния съвет на Асоциацията на българските археолози за периода 2016-2020 г. Член на секретариата на организационния комитет на 13 международен Конгрес по тракология, провел се в Казанлък през 2017 г. Автор на над 40 научни публикации и участник в български и международни научни форуми.

/ТС/

Огнеборци гасиха три сериозни пожара – във Велико Търново, Павликени и край Лясковец, съобщиха от ОД на МВР

Три сериозни пожара са гасили тази нощ служителите на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ във Велико Търново, съобщиха от пресцентъра на Областна дирекция на МВР в града.

Ферма за едър рогат добитък край Лясковец се е запалила, в резултат на което са изгорели между 80 и 100 глави едър рогат добитък. Пострадал е 56-годишен работник. С тежки изгаряния той е настанен за лечение в русенска клиника. Спасени са над 1800 овце и коне, сеновал и част от покривната конструкция. В гасенето са участвали екипи от Велико Търново, Горна Оряховица и сектор „Специализирани оперативни дейности“. 

След това екипи от Велико Търново са реагирали на сигнал за взрив на технологично съоръжение в предприятието „Кроношпан“. Задействали са се инсталациите за гасене на предприятието и огнеборците са извършвали само охлаждащи действия.

В края на нощта е получен сигнал за пожар в хлебозавода в Павликени. Екипи от Велико Търново и Павликени са успели да спасят 2000 кв. м сгради, три поточни линии и една пещ. Огънят е унищожил електрическа пещ, поточна линия и покривна конструкция. Пострадали няма. Причините и за трите пожара предстои да се изясняват.

БТА припомня, че на 17 август огнеборците се справиха с голям пожар в района на Присовските завои между Велико Търново и Дебелец.

/АБ/

Военнослужещи унищожиха невзривен боеприпас, открит в Плевен

Специализиран екип от 55-и инженерен полк унищожи 152-мм корозирал снаряд. Боеприпасът е открит вчера при почистване в частен имот в Плевен, съобщиха от Министерството на отбраната.

Екипът в състав от шестима военнослужещи е действал под ръководството на лейтенант Светослав Славчев. Унищожаването на боеприпаса е извършено при спазване на мерките за безопасност, на седем километра югоизточно от града.

В началото на месеца военнослужещи унищожиха невзривени боеприпаси, открити в Костинброд и Шейново.

/АБ/

В белослатинското село Бърдарски геран показват над стогодишни банатски носии

За първи път в рамките на Бала на банатските българи, който се провежда повече от десет години в село Бърдарски геран, община Бяла Слатина, ще бъдат показани автентични носии на над сто и повече години от Румъния и България, каза за БТА Ралица Моллова, един от организаторите и част от „Екип 135“. По думите й в Бърдарски геран гостуват двадесет души от Дудещи Веки (Стар Бешенов) в Румъния. 

В това населено място има над 4000 души, които се определят като българи. Те са донесли няколко от техните носии и ще се види разликата с българските банатски носии, добави Моллова. 

Балът на банатските българи се провежда този уикенд и включва представяне на традиционни ястия, както и историческа обиколка, за да се разкаже за архитектурата и устройството на Бърдарски геран. Събитието започна с турнир по тенис на маса, а в петък вечер се състоя специална програма за деца, както и открит урок по банатски танци, посочи Моллова. 

Празничен концерт ще закрие съботната вечер. В него се включват състави от Бяла Слатина, село Алтимир, село Приселци (Варненско), село Гостиля (Плевенско) и танцов състав „Фалмис“ към Дружеството на банатските българи в България. 

В неделя е планирана литургия, която ще бъде отслужена на банатски български диалект. Нашите братя от Стар Бешенов ще пеят църковни песни с музикален съпровод, като си носят специални инструменти, каза Моллова. 

Тя, Катерина Велчева и Анна Тошкова са част от „Екип 135“ – така са ги нарекли хората от Бърдарски геран, когато преди три години са организирали 135-ата годишнина от основаването на селото. От тогава до момента сме подготвили празници и събития в общността в София, в Гостиля и тук, в Бърдарски геран, добави Моллова. Тя каза, че в селото живее най-голямата общност на банатски българи в страната. Тук и още в четири села, предимно в близост до река Дунав, са се заселили банатските българи след Освобождението, допълни Моллова. 

БТА припомня, че в Бърдарски геран по традиция в началото на годината се провежда карнавалният фестивал „Фършанги“. В белослатинското село живеят около 500 души, а 90 на сто от тях са католици. 

/ТС/

Сияна Зонева беше отличена с първа награда на „Детски Пирин фолк“ в Сандански

Сияна Зонева беше отличена с първа награда на фестивалното жури на „Детски Пирин фолк“ в Сандански. 33-тото издание на музикалния форум беше открито официално в петък, 29 август.

Победителката се представи с песента „Елено, керко“. Изпълнението е с народен текст, а аранжиментът е на Сашо Велков.

Втора награда получи Крисия Искренова, а третата награда  беше присъдена на Денислав Низамски. С наградата „Свети Врач“ на кмета Атанас Стоянов и Община Сандански беше отличен Димитър Митрев. Призът на зрителите отиде при Крисия Искренова, а „Фен фолк тв“ даде отличие на сестрите Рая и Милица Иванови.

Деветото издание на „Детски Пирин Фолк“ – Сандански се проведе в обновения Летен театър, като отличия получиха деца от различни възрасти и от кътчета на България, а всички участници се представиха повече от впечатляващо, споделиха организаторите на събитието.

Фестивалната вечер беше открита с емблематичния химн „Добре дошли в Сандански, приятели“, изпълнен от Фолклорна формация „Славеи“ с ръководител Магдалена Танчева и духовия оркестър на града. В конкурса за изпълнителско изкуство на песни от македонската фолклорна област се включиха 15 млади таланти на възраст между 8 и 15 години. Техните изяви бяха допълнени от хореографии, подготвени от местни формации танцов състав „Празник“ с художествен ръководител Михаил Митрев, ансамбъл „Македонци“ с художествен ръководител Иван Занчев, танцова формация „Хоуп“ с художествен ръководител Невена Станкова, Ансамбъл за народни песни и танци „Никола Вапцаров“ с главен художествен ръководител Гергана Костадинова и танцов състав „Звездица“ с художествен ръководител Владислава Захова.

В състава на журито тази година са проф. д.н. Венцислав Димов, Димитър Динев, д-р Ваня Монева, проф. д-р Костадин Бураджиев, д-р Генчо Генчев и Павлина Караджова. Гост изпълнители на първата фестивална вечер бяха Стоян Петков, който представи специална селекция от македонски песни. Радостина Николова, която е носител на редица награди от „Пирин фолк“, също представи на публиката свои изпълнения. 

Вечерта завърши с песни на Володя Стоянов. На сцената на „Пирин фолк“ той представи своята емблематична песен „Мера според мера“ и композицията  „Димана“. За първи път в Летния театър Стоянов изпълни новата си авторска песен „Без любов не се живее“. 

Фестивалът „Пирин фолк“ продължава и тази вечер, когато ще се проведе конкурсът за изпълнителско изкуство. Специални гости ще бъдат Ива и Велислава Костадинови, както и Юри Крумов.

 

/ТС/

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми