Живеем в комерсиално време. Законите на покупко-продажбата налагат правила, с които голяма част от хората се съобразяват. Важно е да се продадат билетите, да се изравнява бюджета, да се спечелят бързо пари. Това не само ограничава, а стопява до голяма степен репертоара, който се представя. Това каза в интервю за БТА маестро Павел Балев, който дирижира във Варна премиерно за страната лиричната приказка „Русалка“ (1900 г.) от Антонин Дворжак. 

Аз съм голям борец против налагането на баналност и очаквани стандарти в институциите, в които работя. Опитвам се да намеря хубав баланс, като винаги търся комбинация между очакваното и нещо, което ще заинтригува хората и ще ги обогати, каза Балев. Той смята, че за новата музика е още по-трудно да прониква в репертоарите на концертите и театрите, а едно произведение трябва да се изпълни многократно, за да бъде осъзнато, почувствано, овладяно. Навсякъде по света новото са мюзикълите. Започва отново да се търси лесно смилаемия стил, който да привлече младата публика, но това не дава новото. Това е повторение на всичко старо, коментира маестрото. 

Той смята, че трябва отново да започнем с ренесансово съзнание да градим националната си култура. Има наблюдения, че малки като територия държави, като България, много по-добре изграждат националното си самосъзнание в културно отношение, отколкото големите, които говорят за интеграция, европеизация, искат да обобщават и приобщават. Примерно Швейцария, Дания, Люксембург работят именно за това национално изграждане на културата, което и ние бихме могли да правим, ако хората, които управляват, имат сетивност и желание да променят нещата. Точно за това работим артистите, за тази духовна инвестиция, да отворим прозореца към свят, който младите българи могат да почувстват, допълни той. 

Следва цялото интервю с маестро Павел Балев – за нуждата от романтизъм днес, за програмирането на съвременна музика в театрите и фестивалите, за европейските тенденции в музикалното изкуство, за възпитанието на публиката. 

„Русалка“ на Дворжак е романтична лирична приказка. Имат ли нужда хората днес от романтизъм? Търсят ли се романтичната музика и изкуството от този период? 

– Романтичността е част от човека. Говорим често за романтични хора, любов, атмосфера. Защо да нямаме нужда и от романтична музика. Тя е във всички възможни жанрове, дори и в поп музиката. Имаме романтизъм и във всички изкуства, не само като течение. Мисля, че всеки човек има нужда да бъде романтичен. Романтизмът се възприема много по-лесно от хора, които нямат постоянен пряк контакт с класическата музика. Имам приятели, които обичат да слушат Шопен, въпреки че не познават детайлно стила му. Романтичната музика може да действа успокояващо, съзерцателно, интимно и всеки има нужда от това. 

Кои са произведенията, които доминират на световните сцени и съобразяват ли се репертоарите на театрите и програмите на фестивалите с търсенето и вкуса на публиката? 

– Ние живеем в комерсиално време. Законите на покупко-продажбата налагат за съжаление правила, с които голяма част от хората се съобразяват. Важно е да се продадат билетите, да се изравнява бюджета, да се спечелят бързо пари. Това не ограничава, а стопява до голяма степен репертоара, който се представя. Аз съм много голям борец против налагането на баналност и очаквани стандарти в институциите, в които работя. Опитвам се да намеря хубав баланс като винаги търся комбинация между очакваното и нещо, което ще заинтригува хората и ще ги обогати. От началото на творческия ми път, вече 30 години, правя лектории преди всеки спектакъл или концерт, за да мога да въвеждам публиката в това, което ще чуе или види. Смятам, че този вид образование и създаване на нагласа към събитието са задължителни. Тази близост с публиката допринася за това по-леко да представим заглавията, които не са познати. 
Варна направи много силна и смела крачка с операта „Русалка“, защото посегна към едно заглавие, към което досега явно е имало съмнения на много места в България и това е било причина да не се играе. 

Новите съвременни композиции също ли се вкарват трудно в програмите?

– Да, за тях това важи още повече. Романтичният език на един композитор предразполага да бъде възприет по-лесно, докато в модерната музика се правят много експерименти и не всеки път те са успешни. Човек трябва да бъде с нагласата, че всяко ново заглавие може би не е съвършено и е необходимо време да бъде пресято, да се видят качествата му и да се прецени ще оцелее ли. Големите майстори и специалисти казват, че новите произведения трябва да се изпълняват многократно, за да бъдат осъзнати, почувствани, овладени, преосмислени, което все по-рядко се прави. Новата музика почти няма шанс. Навсякъде по света новото са мюзикълите. Започва отново да се търси леко смилаемия стил, който да привлече младата публика, но това не дава новото. Това е повторение на всичко старо, даже в един стил, който всъщност повече ни ограничава, отколкото ни обогатява. Музикалните средства са познати от много време и се използват отново, за да може да се привлече публиката към развлечение, от каквото мнозина имат нужда. Нормално е, човек отива в театъра, на концерт, на опера за развлечение, независимо колко тежък е сюжетът. 

Намира ли се публика, която приема добре експерименталната музика? На фестивалите такива произведения се слушат с интерес. 

– Смятам, че едно необременено ухо е склонно да приеме много неща за първи път и то открито, с позитивна нагласа, за разлика от обременено ухо, което не харесва нещо, защото предпочита друго. Има тенденция децата да възприемат модерната музика по-добре отколкото възрастните. 

Тази посока на възпитание има ли я в политиката на институциите, на държавата? 

– Не мисля. В момента нещата са отишли много надолу за съжаление. Ще трябва време отново да започнем с едно ренесансово съзнание да градим националната си култура. 

Това важи ли и за Европа?

– Тенденциите са навсякъде, но потенциалът и субстанцията в другите държави са по-големи. Имам наблюдения, че малки като територия държави, като България, много по-добре изграждат националното си самосъзнание в културно отношение, отколкото големите, които говорят за интеграция, европеизация, искат да обобщават и приобщават. Примерно Швейцария, Дания, Люксембург, работят именно за това национално изграждане на културата, което и ние бихме могли да правим ако хората, които управляват, имат сетивност и желание да променят нещата. 

Явно се опитват да го правят поне хората, които се занимават с изкуство у нас? 

– Да, това са едни малки метеорити, които проблясват и хвърлят светлина, както сега правим с „Русалка“ и както преди две години се направи под мое диригентство „Чичовци“ на Лазар Николов в Пловдив. Искаме да останем смели. Аз се старая да бъда смел в начинанията си. Бях изненадан, че наистина за първи път ще се поставя тази опера в България, това звучи невероятно. Трябваше да сме го направили отдавна, даже генерациите преди нас, за да можем да подхождаме вече към българските заглавия и към театъра на ХХ век, който също много липсва у нас. Това са нещата, които ще дадат силен тласък, но за това се иска и просветена публика и такава, която да бъде просвещавана. Сигурен съм, че с качеството, което предлага в момента „Русалка“ във Варна, младите хора ще харесат продукцията, музиката, пеенето, декорите, костюмите и вероятно ще дойдат отново на театъра. Точно за това работим, за тази духовна инвестиция, да им отворим прозореца към един друг свят, който младите българи могат да почувстват. 

Каква е музиката в „Русалка“ като характер? 

– Това е романтизъм, но повлиян от няколко школи. Дворжак е композитор на една новосформираща се романтична школа, която по това време започва да се изгражда, да трупа влияние. Неговият език се формира на базата преди всичко на немската школа. Усеща се влияние на Брамс, възхищавал се е на Вагнер, ядрото му е чешката фолклорна музика, наследил е традицията на Сметана, но е искал да експериментира, да създаде нещо ново. В операта прави сблъсъка на два свята – съзерцателния на природата, който е с един вид музикален език, следва междуличностен конфликт, където се изисква друг „език“. Той е овладял средствата на много високо ниво. Като специалист мога да дам и конкретни примери в кой тематичен материал под какво влияние е попаднал, как го е обогатил, „парфюмирал“. Това е един изключително талантлив автор, който е будил възхищение у конкуренцията още приживе, признавали са го за голям майстор и не случайно е поканен в Америка да се представя, освен че е бил един от най-значимите композитори на Европа по това време. 

Маестро Павел Балев е постоянен гост-диригент на Държавна опера – Варна. Има многобройни оперни и симфонични ангажименти във Франция, Германия и България. Сред тях се открояват редовните му изяви на престижни сцени с елитни оперни изпълнители. Трима от тях той дирижира и във Варна – Кирил Манолов с рецитала „Tutto Verdi”, Диана Дамрау с гала концерта ѝ „Sole e Amore”, Красимира Стоянова в „Отело“. Наскоро той записа с българското сопрано и оркестъра на БНР компактдиск с произведения на Моцарт, а в 16-ото издание на „Опера в Летния театър“ Балев дирижира премиерната за България „Русалка“ на Дворжак със Стоянова в главната роля.