Над 100 милиона лева са инвестирани в мините на „Горубсо – Мадан“ след 2012 г., заяви пред БТА изпълнителният директор на минното дружество инж. Сергей Атанасов. Мадан отбелязва днес Деня на миньора, който традиционно е и празник на града, тъй като рудодобивът остава основен отрасъл за региона. Инвестициите доведоха до тотална смяна на минния модел в рудниците на Мадан, внедрявайки машини и технологии, които са последна дума на техниката, каза инж. Атанасов. „Горубсо-Мадан“ ще празнува догодина 100 години индустриален рудодобив в Родопите.

Промененият минен модел залага на механизация и автоматизация на голяма част от производствените процеси под земята. Това, което сега се прави в световната минна практика, е тук, в мините в Мадан, допълни директорът. Според него „Горубсо – Мадан“ е водещият работодател и ключово предприятие за икономиката на региона. Мадан се обновява не само вследствие на това, че държавата и общината успяват да насочат ресурси към инфраструктурни проекти, а и заради присъствието на стабилен работодател, посочват от минното дружество.

По повод миньорския празник в рудничния участък „Петровица“ днес бе Ден на отворени врати. Стотици хора се спуснаха в минните подземия, за да видят работните места на миньорите в града. Този ден за свободен достъп до мината се превърна в традиция през последните години. Нашата работа е под земята и никой не я вижда, а в Деня на отворени врати можем да покажем на обществото това, което правим, коментира инж. Сергей Атанасов. Сред посетителите в рудника днес бяха и бивши миньори от Мадан, спуснали се под земята, за да видят новите условия на работа. Рудникът е напълно обновен, заяви Румен Каров, бивш миньор и синдикалист.

Рудодобивът е отрасъл, който е силно ангажиран с развитието на регионите, заяви инж. Атанасов. Според него няма друго предприятие в областта, което в момента планира работата си за 2040 г. Екипът на „Горубсо – Мадан“ мисли дългосрочно и знае какво ще прави през 2040 г., допълни директорът. По думите му през тази година минното дружество отчита изключително голям производствен резултат, който е най-високото постижение като добив на концентрати за последните 33 години.

Вложените инвестиции и смяната на минния модел са факт, след като през 2012 г. холдинг КЦМ придоби „Горубсо- Мадан“ като основен акционер. Инвестирайки в модернизация на минните технологии, новият собственик доказва, че оловно-цинковите мини в Родопите, наследени от разпадналия се рудодобивен гигант ГОРУБСО, могат да бъдат печеливши.

През 2026 г. Мадан ще чества 100 г. от индустриален рудодобив. Минното предприятие ще отбележи юбилея, след като оцеля в сложни икономически периоди. През 90-те години на миналия век рудниците бяха държавни и впоследствие обявени за ликвидация като губещо производство. При последвалата приватизация на минното предприятие в Мадан дружеството агонизира заради липса на инвестиции и планове за неговото развитие. Сегашният собственик пое „Горубсо – Мадан“ след миньорска стачка, противопоставила се на недалновидното управление от страна на приватизатора.

Община Мадан започва изпълнение на 27 важни проекта, съобщи кметът на миньорския град Фахри Молайсенов. Изграждането на индустриална зона, ВиК мрежа в няколко населени места, асфалтирането на улици и пътища, санирането на жилищни блокове и облагородяването на площада пред „Горубсо- Мадан“ са част от предвидените дейности по тези проекти.

В Деня на миньора десетки жители и гости на Мадан влязоха под земята в рудник „Петровица“, за да видят как се добива оловно-цинковата руда. Днес, в Деня на миньора, „Горубсо – Мадан“ организира Ден на отворените врати, в който всеки желаещ може да се докосне до мястото, където се извършва нелекият труд на миньорите.

В този ден няколко години подред показваме на обществото това, което правим, защото нашата работа е под земята и никой не я вижда, каза пред БТА Сергей Атанасов – изпълнителен директор на „Горубсо – Мадан“. Той допълни, че работата под земята винаги е била по-специална – със специални режими на движение, на организация на контрол. И с всяка измината година интересът към „работното място“ на миньора става все по-голям.

Пред административната сграда на рудник „Петровица“ е пълно с хора, които чакат да излезе поредната група, за да влязат и те в мината. Задължително всеки един от тях минава през инструктаж, който се провежда от Селви Бунев – инспектор по техническа безопасност.

Лиляна Козарева разказа, че баща ѝ работи в рудник „Върба“, дядо ѝ е бил също миньор, когато рудата се е добивала по метода „сухо бурене“. Иска да влезе в мината, за да види как изглежда рудникът отвътре.

Накрая екипирани с ботуши, светлоотразителни жителки и лампи, около 20 души влизаме в мината с джипове. Минаваме по стръмно трасе с дължина 2,4 километра и 200 метра под земята. На мястото ни посреща Евелин Кичуков – главен инженер, който обяснява, че ще видим Блок 4а, който се намира на хоризонт 668. Той обясни за укрепването на минните стени, за начините на бурене на рудата, както и извозването на материала.

Кичуков разказа, че в рудник „Петровица“ се работи от края на 30-те години на миналия век. Разработен е от немците по време на Втората световна война. Концентратът е преработван в Кърджали, след което е транспортиран в Германия. След Втората световна война рудникът преминава в ръцете на бившия СССР с участие и на България и през 1950 година е създадено ГОРУБСО – Горно-рудничное болгаро-советское общество. 

В групата посетители бе и Румен Каров – бивш миньор в същия рудник, който след пенсионирането се е премества да живее в Лондон. „Пенсионирах се през 2014 г. и десет години не съм идвал в този район. За мен бе голяма радост, че дойдох в мината, в която прекарах 14 години като миньор“, разказа Каров. Той допълни, че сега рудник „Петровица“ е напълно обновен и няма нищо общо със старите забои.

Според Сергей Атанасов целият отрасъл, свързан с миннодобивната промишленост, през последните години полага изключително големи усилия да се популяризира работата. И вече се създава впечатление сред обществото, че е един от водещите отрасли, а дружествата са силно ангажирани с регионите, в които оперират.