Продължавам търсенията си от последните няколко години. Те, разбира се, са поднесени по нов начин. Има нови открития за мен, нови форми на мислене, които създавам. Изложбата не е озаглавена, но самите картини имат насочващи или леко закачливи заглавия, които провокират зрителя да си мисли някои неща или да прави различни асоциации. Това каза пред БТА художникът Румен Рачев по повод неговата самостоятелна изложба в Пловдив, открита тази вечер в галерия „Червеното пони“.

Художникът не слага и рамки на своите картини. „Нe препоръчвам за себе си, такa и на хората, които имат работи от мен да слагат външни рамки“, казва той. По думите му в това има скрита символика и смисъл. „Рамката в изобразителното изкуство и не само в него поставя някакво ограничение. Тя отделя звученето на творбата от общото пространство –  рамкира я и я затваря. Моята идея е да го няма това рамкиране, затваряне, а всичко да бъде по-освободено и да може свободно да лети и да се съединява с пространството. Истината е, че моите картини са доста активни, понякога има и една премерена и дозирана агресивност в добрия смисъл, разбира се,  и рамката би сковала едно парче от това пространство, няма да го има това естествено сливане с пространството и околната среда“, посочи авторът.

„Човекът винаги е акцент в моите картини. Но сега има и натюрморти, които са много интересни. Пак има човешко присъствие, но то е скрито. Загатнал съм и музиката в една картина – моята споделена с целия свят любов и към музиката, която е неразривна част от изкуството изобщо, също както и поезията, прозата, литературата, както и всички форми на визуалните изкуства. Стига те да са на ниво и да са качествени“, допълни той.

Художникът сподели, че в експозицията присъстват и два пейзажа, както и и портретни картини, които са в по-камерен формат: „Не са портретни търсения на определени личности, а по-скоро търсения в портретуване,  образно казано, на различни типажи. Абстрактни хора, които не съществуват в действителност, но носят белезите на характерност и на типажи, които са много определени и разпознаваеми по един или друг начин“.

За себе си авторът казва, че се смята за оптимист, който има  особено отношение и любов към цветовете. С намигване добавя, че не е далтонист, което много му помага. „Даже имам изострено усещане за цветовете. Но в крайна сметка, аз се приемам за оптимист. Въпреки всичките песимистични неща, които се случват в днешно време по света – неща, които остават много надълбоко в обществения и в човешкия живот. Съдбовни неща, които въобще не съм допускал, че могат да се случат. За съжаление, лошите сили в момента управляват или се опитват поне да управляват света и процесите в развитието на човешката цивилизация. И ако това нещо не срещна отпор, не е само мое мислене, това е и убеденост, нещата няма да отидат на добре. Казвам го много откровенно. И все пак, аз съм си един оптимист – непоправим и трудно разваляем“, каза той.

На въпрос дали в такива моменти си позволява да рисува по-мрачни картини, казва, че да, но цветовете всъщност нямат отношение към  настроението му:  „Това не зависи толкова от мрачното или не мрачното настроение. Аз даже, когато съм с по-потискащи мисли и усещания, рисувам по-цветно и вибрантно. Освен това обичам понякога да си играя и с малко цветове – почти в черно-бяло. Все пак, аз дълги години работих и графика, което също беше много интересен период за мен“.

Художникът споделя, че с годините създаването на една творба отнема много повече време – обработката на цветове, на текстура, на елементи. „Колкото преди аз имах дълъг период, който рисувах примависта и почти на един дъх съм правил неща. А сега най-трудно ми е да подпиша картина, защото винаги намирам нещо, което още трябва да се пипне. Понякога дори радикално променям нещата“, разказа Рачев.

Посочи, че винаги има колебания кога картината е завършена и понякога дори в това помагат близки до него хора, които му казват, че тя е готова. Има и картини, които са започнати преди повече от 20 години, но едва сега ги завършва по съвсем различен начин, което го забавлява.

„Забавно е. Изобразителното изкуство не е само професия. Това е и забава по някакъв начин. Трябва да ти е интересно и да се самопровокираш, за да поддържаш интереса си към тази дейност. Не го приемам само за професия, а за много повече. Това е начин на живот“, каза Рачев.

Сподели, че винаги се вълнува, когато открива изложба и даде пример с големи музиканти като Мик Джагър и Ерик Клептън, които могат да изнесат десетки концерти на едно турне, но все още имат сценична треска преди да се качат на сцената. „Винаги има едно свиване под лъжичката в областа на диафрагмата. Винаги има едно „ами сега?“. И е добре, че го има това усещане, защото без него човек губи реална представа за нещата и започва да се смята за много велик, което е изключително вредно и нездравословно“, добави Рачев.

Изложбата  тази вечер е посветена на журналиста Иван Рачев, брат на художника, който почина съвсем скоро. „С него имаме много силна връзка, ние сме целия живот под една или друга форма заедно, дори когато живях в Германия близо 20 години. Той взе професията на моите родители, които бяха журналисти. Имаше изпълнена с много успехи и незгоди кариера на разследващ журналист, защото беше един безкрайно принципен и честен човек с много твърдо изразена позиция. Без да бъде конформист или опортюнист. Обслужваше интересите единствено на истината и обективността и остави дълбока следа след себе си“, сподели авторът.

Събитието беше открито от галеристката Рени Николова-Шишкова, която каза, че е много се радва, че открива сезона точно с този художник. „Аз много се гордея и съм щастлива, че ще открия есения сезон на галерията с един автор, който е илюстрирал албума на Найджъл Кеннеди, с който той е спечелил награда Brit във Великобритания. А също така и с автор, който присъства със своя картина в музея на модерното изкуство в Ню Йорк“.

Почти всички произведения в изложбата на Румен Рачев са нови и специално създадени за пространството на галерия „Червеното пони“. Експозицята от 16 живописни творби може да бъде разгледана до 15 септември.

Румен Рачев е роден в Белово. Завършва художествената гимназия в София, а през 1982 година и Националната художествена академия. Оттогава работи като свободен художник, член е на Съюза на българските художници. Има повече от 60 самостоятелни изложби в България, Европа и САЩ. Участва в многобройни общи изложби. От 1989 г. живее и работи близо 20 години в Бремен, Германия. Негови творби са притежание на Националната галерия, София, Софийската градска художествена галерия, Museum of Modern art – Ню Йорк, Print collection of New York Public Library, Mint Museum, Buffalo Museum of Art, New Orleans Museum of Art, както и в множество обществени и частни колекции. Работи в областта на живописта, рисунката, печатната графика, илюстрацията и дизайна.

Сред почитателите му е цигуларят Найджъл Кенеди. Познавайки изкуството на художника, през 2000 г той го кани да направи графичното оформление на проекта му „Кенеди свири Бах“. Дискът е записан с Берлинската филхармония и още същата година печели престижната награда Brit за класическа музика.