Границата между физика и метафизика изследва Григор Мицев в своите най-нови скулптури. Те са представени във варненската галерия „Папийон“ заедно с живописта в ретро стил на Иво и Нина Петрови. Изложбата се открива днес и продължава до 17 септември. 

Авторът обясни пред БТА, че се опитва да разчупи вековния канон, че скулптурата е застинала музика, че е по-малката сестра на архитектурата и в нея трябва да има по-малко движение. „Аз правя напук точно обратното. Получава се едно неравновесно състояние на границата между красивото и кичозното, което може да се определи като еклектика. То е и между статичното и това, което е над нас. Границата между физика и метафизика. Неравновесието в смисъл на езотерика, когато нещата се случват извън света, който познаваме. По необясним начин фигурите ми се стремят нагоре, да отлетят, да изнесат нещо, да пречупят физичното и да преминат оттатък. Точно в това гранично състояние търся позицията си, за да видя дали зрителят ще се провокира и дали ще го разбере“, каза той. 

Отбеляза, че се опитва и да разкаже нещо с творбите си, което също разбива табу, че скулптурата следва да се самоизразява чрез формата и в нея не бива да има литература. „Искам да скрия разказ и да видя ще се случи ли нещо интересно. Еклектиката при мен е и в идеите, и в използването на материалите, и във формообразуването“, добави той. 

Мицев ползва за творбите си смола от осем години. Открил е този материал търсейки контрапункт на метала и керамиката, в опит да пресъздаде вода. Каза, че така успява да изрази по-ясно идеите си. Много от образите си сънува и след това изобразява. Смята, че е задължително да пазим чувството си за хумор, за да не се загубим в света, а и някъде там се случват сериозните неща. 

Влага в пластиките много символи и им слага красноречиви заглавия. В „Как да си направим сами изгрев – три лесни стъпки“ в смолата има вградени телескопична стълба (защото българинът без нея нищо не може да направи), парчета небе и слънце. „Парадоксът на огледалото“ изследва казуса защо човек се вижда от ляво надясно, а не отгоре надолу. В колекцията присъстват още творбите „Преодоляване на гравитацията“, „Спомен за ангела“, „На 13 септември 1467 г. стоях пред катедралата в Улм и продължавах да гледам нагоре“, „Артефакт“, в която хора разглеждат предмет, подобен на рог на изобилието. В „Завръщането на Орфей“ героят носи лирата си в куфар, защото художникът иска да види какво би се случило ако тази първа супер звезда от митологията се появи отново в нашия комерсиален свят. Пластиката „Скачачът“, която може да се види във варненската галерия, е спечелила награда в Германия и има триста екземпляра от нея по света. Тя е замислена като голямоформатна фигура, но в този вариант още не е реализирана.

Мицев сподели, че си представя всичките си работи в мащаб за градска среда, но според него това творчество е трудно и изисква или авторът да има подобаващи възможности, или да се появят меценати, които да инвестират. Той има една такава скулптура от камък и метал в Германия, както и няколко по-мащабни пластики от керамика в галерии в Люксембург.