На 30 юли се навършиха две години от ареста на близнаците Валентин и Борислав Динкови, а на 20 юли отбелязахме две години на трагично загинали Митко Малинов от Цалапица. По този повод екип на БЛИЦ Пловдив посети майката на жертвата Атанаска Бакалова.
Непримиримата почернена жена не е доволна от 15-годишната присъда на единственият признат за убиец на сина й – Рангел Бизюрев, както и от ниските наказания на близнаците, които получиха 4 и 4 и половина години за лично укривателство.
Майката е категорична, че справедливост на този етап не е постигната. Близнаците са участници в умишлено убийство. Те получиха много ниски присъди, а 15-годишната присъда на Бизюрев е също много ниска. Беше премахнат от обвинението члена за особена жестокост, с което не съм съгласна.
„Детето ми е било пребито и заровено живо в безпомощно състояние. Вместо да повикат Спешна помощ, за да бъде спасен, убийците товарят тялото му и го извозват до дупката, в която го закопават“, заявява Атанаска Бакалова.
На 20 юли вечерта преди две години Атанаска оставя сина си на масата на двора и отива да си ляга. Момчето й казва, че след малко също се прибира да спи.
Когато Митко се вече е в стаята си, получава питане от Валентин Динков дали ще излезе. Митко отказва.
След това следва още едно неидентифицирано обаждане, заради което младият мъж напуска къщата на майка си.
Митко отива на близка до центъра площадка. Там идва автомобил, шофиран от единия от близнаците и в който е и Рангел Бизюрев. Майката е категорична, че на въпросната площадка става побоят над сина й.
Версията е, че Рангел искал да си отмъщава, тъй като дни преди това Митко говорел недобри неща за него. Трима свидетели обаче са дали абсолютно противоречиви показания за това.
Преди фаталния случай Рангел е бил в компания на младежи в центъра, където е употребил алкохол. Тогава двамата с близнака Борислав решават, че Рангел ще се саморазправи с Митко Малинов.
Става побоя, а след това Рангел и Борислав се качват в колата, правят една обиколка по улици в Цалапица, връщат се, виждат, че жертвата им стои там в безсъзнание. Тогава решават да го закопаят.
Търсят помощ от техния приятел Атанас Гунчев за отцепка, докато те товарят тялото на Митко в багажника на колата. След това отиват пред дома на Динкови, Рангел стои в колата, Борислав слиза, взима кирки, лопати, вероятно тогава е съобщил за станалото на други членове на семейството.
Няколко минути по-късно автомобилът на брат му Валентин е засечен от камера как отива с бясна скорост към въпросното сметище, където жив погребват Митко. Той е заровен в безсъзнание.
В медицинската епикриза пише, че момчето е починало от задавяне с кръв в следствие на счупен нос-тоест имало е задушаване от кръв, разказва пред камерата ни почернената майка.
Ден след изчезването на сина си, бащата на Митко подава сигнал в полицията. Една седмица никой от РУ Стамболийски не успява да разбере какво се случва.
Майката определя като безхаберно и безотговорно поведението на полицаите: „Дни наред с бащата на Митко всяка сутрин бяхме в полицията, за да видим каква информация има.
Ние ги молихме да свалят записи от камери, молихме ги да действат, те не пожелаха до 26 юли. В този ден аз се появих пред всички медии, те едва тогава се задействаха от МВР Пловдив. Синът ми беше намерен на 27 юли сутринта.
Тогава е изровено тялото на Митко. Предната вечер Борислав Динков прави самопризнания, че синът ми не е жив и е заровен.
Сутринта на 27-ми Валентин води разследващите до мястото, където под купчина камъни е заровен Митко. На двамата братя, вместо да им бъдат повдигнати обвинения, те са пуснати на свобода.
И така четири дни. На 29 юли цяла Цалапица се вдигна на протест, тогава стана ясно, че близнаците не са с повдигнати обвинения, на 30 юли бяха арестувани.
Борислав и Валентин обаче бяха обвинени не в съучастие в убийство, за което майката държи, а са обвинени за укривателство, което е подсъдно на Районен съд-по-леката инстанция.
През това време признатият за виновен в убийството Рангел Бизюрев, вече е заминал за Германия, където последните месеци е живеел и работел. Месеци след това той бяга в Дания, където е заловен и екстрадиран у нас.
Майката обаче продължава да твърди, че не Рангел Бизюрев е фактическият убиец на Митко. Аз изчистих записа от въпросната вечер и чрез него знаем кой участва в побоя, кой нанася ударите върху сина ми.
Боят е между Митко и Борислав Динков. Той нанася ударите в лицето на Митко. Според експертите такива удари в носа може да нанесе само човек, тренирал бокс, а Борислав е тренирал бокс.
Ударите са с дясна ръка, Рангел, освен, че няма нищо общо с бокса и тези професионални удари, е и левичар. Освен това той признава, че е удрял Митко единствено в гърдите, нещо, което не би могло да причини такава тежка травма, довела до смърт, разказва още Бакалова.
Малко след убийството майката и бащата на близнаците, които знаят за станалото, ги изпращат на море. Извадени са скоростно международни паспорти на момчетата, на единият на името бащата прехвърля и лек автомобил.
Готвели са се да избягат в чужбина. В съда преди време родителите казаха, че са ги изпратили на море, за да си помислят какво са направили, което втрещи всички присъстващи в залата.
Братята са арестувани в Приморско и екстрадирани до пловдивския арест. След 24 часа престой зад решетките обаче близнаците се прибират у дома без никакви повдигнати обвинения.
Майката обжалва 15-годишната присъда на Бизюрев и иска доживотен затвор. Делото е насрочено за 18 септември в Апелативен съд Пловдив. Искам за него и за всички останали такава присъда. Това е наказанието, което трябва да получават всички, убили човек по толкова жесток начин. Тук включвам и близнаците.
По този въпрос се срещнах с главния прокурор Борислав Сарафов, който обеща да се разплете случая, но още чакаме. Искам наказание и за отцепката Атанас Гунчев.
Защото той вижда всичко и мълчи два месеца и половина. Това е четвърти участник в убийството. И най-страшното е, че поне няколко младежи от селото са знаели какво се е случило и са мълчали.
Болката не утихва, тя става още по-жестока. Мира и щастието, което ги имаше в нашия дом, отдавна ги няма. Чакам вратата да се отвори, сякаш Митко ще си дойде.
Две години станаха… Не искам да ходя на гробищата, искам си детето в къщи. На никой майка не го пожелавам, това е най-страшното.
Приятелите му се женят, раждат им се деца, радвам им се на снимките, но това аз никога няма да го изпитам. Вече няма на какво да се зарадвам, не спира да ридае почернената майка.
Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ
Оператор: Любомир БАКЪРДЖИЕВ, БЛИЦ
Последни коментари