Ник Кейв, чиято артистична кариера продължава повече от половин век, изнесе първия си концерт в България. Както самият той обясни пред изпълнения до краен предел Античен театър в Пловдив, мястото не е случайно. Той и екипът му, освен че са се „лишили“ от бенд, са искали да посетят нови места, които ще имат време да разгледат и да научат повече за историята и хората. Нещо като работен уикенд, обясни той.
Самият музикант се разходи из улиците на града и се снимка с всички, които го разпознаха, разказват очевидци. В социалните медии се появиха и снимки, които показват усмихнатия Ник Кейв, прегърнат от почитатели. На 19 август вечерта той изнесе концерт, в който в продължение на два часа и четиридесет минути разказваше живота си с песен, седнал на пианото, в непрекъснат контакт с публиката, видя репортер на БТА. Общо 23 песни звучаха в съпровод на клавиши и китарата на Колин Грийнууд (Radiohead).
Интимно, истинско, уникално изживяване. Това бяха коментарите на зрители от публиката. Сред присъстващите имаше хора, които си тръгваха след третата или четвъртата песен. „Това е сбъдната мечта, която ще ме топли цял живот. Ако остана още малко, рискувам да получа инфаркт от вълнение“, сподели пред БТА дама от публиката, пристигнала за концерта от София.
„Първото парче ще е много дълго, но не изпадайте в паника. Другите не са такива“, каза Ник Кейв, преди да запее Higgs Boson Blues. Минути преди това прозвуча откриващото парче Girl In Amber.
Последваха Jesus of the Moon, O Children, Cinnamon Horses. „Обикновено, когато създавам песен, не го правя с някакво конкретно намерение. Просто сядам и чакам нещо да дойде. Малки парченца, които сглобявам, и се надявам да се превърнат в песен с някакъв смисъл. Но тази конкретна песен написах в леглото, докато жена ми спеше до мен. Реших да ѝ напиша песен за този момент. Като подарък и утеха“, разказа той преди Galleon Ship.
Преди да изпълни Skeleton Tree от едноименния албум, се върна 30 години назад, когато е живял в Бразилия: „Минавах през ужасен период, всичко се разпадаше. Но имах малко дете, на една годинка, и моя работа беше да го приспивам. Люлеех го и си измислях песен, докато го приспивам. Така се роди една песен. В крайна сметка, стана ужасно насилствена, пълна с тежки образи – съвсем неподходящо за бебе. Но то заспиваше. А сега синът ми има свое дете – моят внук, и отказва да му пее тази песен. Тя се нарича Papa Won’t Leave You, Henry“.
Последва своеобразна игра с публиката при Balcony Man. „Обикновено не свирим в древни амфитеатри, а в зали с балкони, където са по-евтините места. И затова посвещавам тази песен на хората горе. Тук обаче няма балкони, само стъпала. Затова тази песен е за хората на стъпалата“, каза Ник Кейв. Сподели, че когато изпее думата balcony, хората по целия свят полудяват: „Така че вие – хората на стъпалата, сега вие сте балконът. А хората долу – да мълчат! Това не е за вас“.
Следващото парче – Mercy Seat, бе за хората на пода. „То е за хората долу“, обясни Кейв. По време на концерта някой се провикна с желание за конкретна песен. „Да, можем да опитаме и тази песен, но първо да завършим обещаното. Ние знаем какво правим. Ние сме ш_бани професионалисти. И не свирим какви да е случайни глупости. Но можем да изсвирим онези песни по-късно“, бе отговорът на Ник Кейв.
Вечерта продължи с The Ship Song и Avalanche, около която също имаше специална история: „Живеех в малко провинциално градче. Имах прекрасно детство, но вътре в мен имаше чувство, което не можех да формулирам. Това градче не можеше да го изрази по никакъв начин. И сестрата на най-добрия ми приятел ми се обади, развълнувана, и ме покани у тях. И пусна една плоча. Това беше Songs of Love and Hate на Ленард Коен. Познавате ли я? Толкова невероятен, мощен албум. Когато чух гласа му, когато чух първите думи от тази песен – Avalanche… Тези думи и този глас ме накараха да разбера онова чувство, което носех в себе си. Те промениха всичко. И затова ще я изсвиря тази вечер. За Ленард Коен, където и да е…“.
На I Need You се чуваха хлипащи зрители, последваха Waiting for You, Joy, The Weeping Song, Jubilee Street, Push the Sky Away, Tupelo, Love Letter и Shivers – на австралийския музикант Роуланд Хауърд (1959-2009). „Бяхме група, наречена The Boys Next Door (Групата е известна и като The Birthday Party, 1977-1983, бел. а.) и Роуланд се присъедини към нашата доста обикновена банда, и я превърна в нещо наистина невероятно, защото беше изключителен китарист. Той донесе със себе си и няколко песни, една от които се нарича Shivers. Написа я, когато беше на 16 години, в стаята си, в къщата на родителите си. И това е невероятно красива, изключително зряла за възрастта му песен. Тази песен е за Роуланд. Той вече не е сред нас, но е за него, от него и донякъде за него“, каза Ник Кейв.
Cosmic Dancer, предпоследната песен, бе в памет на вокалиста, автор на песни и китарист Марк Болан от T. Rex. „Ако можете всички да пеете заедно, ще бъде невероятно. Не вярвам в Бог, който се намесва… Тази песен е на T. Rex, написана е от Марк Болан. Според мен той беше най-добрият от всички. Най-великият текстописец, най-интересният и човекът, който написа най-много. Той буквално измисли собствен език“, каза Ник Кейв. Cosmic Dancer е удивителна песен и е за Марк Болан, написана е от него, но е и много за него самия – това е за него, добави той.
Into My Arms от 1997 г. сложи край на вечерта с признанието на Ник Кейв, че този концерт ще остане завинаги в сърцето му.
Както писа БТА, Ник Кейв гостува у нас по покана на Fest Team, като част от лимитирано европейско турне, започнало през 2024 г.
.jpg?l=750)
Последни коментари