Временно е ограничено движението за автомобили над 12 тона при км 1 по обходния път на Враца заради ремонт на асфалтовата настилка в района на прелеза на с. Нефела, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Според информацията обходният маршрут в посока Монтана е по път III-101 Враца – Криводол – Монтана, а в посока Монтана – София през Враца. Ограничението е сигнализирано с пътни знаци и се регулира от „Пътна полиция“.

От АПИ информират още, че до края на септември ще завърши ремонтът на 34 км от път II-13 Криводол – Борован и още толкова на II-15 Враца – Борован. На двата участъка се извършват ремонти на асфалтовата настилка, подравняване на банкети и изрязване на крайпътна растителност. В момента строително-монтажните работи се извършват, без да се спира движението, като трафикът се регулира с пътни знаци и сигналисти. 

Дейностите са възложени по договора за текущ ремонт и поддържане на републиканските пътища в област Враца от дружество „Северозапад 2024“, с което АПИ има сключен договор след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Стойността е около 3,6 млн. лв. с ДДС, посочват още от АПИ. 

Двата участъка бяха обходни трасета при модернизацията на Мездра – Ботевград. При отварянето му министърът на регионалното развитие Иван Иванов заяви, че увредените обходни пътища ще бъдат ремонтирани. През тази година ще се извършват аварийни ремонти, а основните ще бъдат заложени в бюджета за следващата година.

Увеличават се болните от рак на белия дроб през последните години в България, а причините са няколко, каза за БТА д-р Александър Симидчиев, който е лице на инициативата „5 минути здраве“. Тя е насочена към превенцията на това заболяване и започна днес от Враца. Кампанията се провежда от Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, с подкрепата на Министерството на здравеопазването, Регионалната здравна инспекция и др.

Според д-р Симидчиев първата причина за увеличаване на броя заболели е застаряването на населението, втората е тютюнопушенето, за чието намаляване никой не прави нищо, а третата – подобрените методи на диагностика.

„Отделно от това трябва да кажа, че когато разчитаме да поставим диагнозата в болнично заведение или онкологичен център, ние в девет десети от случаите сме твърде закъснели тогава, когато трябва вече да се прилагат много агресивни видове терапия. С подобни инициативи като „5 минути здраве“ ние целим да може да обхванем хората преди да са започнали да имат оплаквания и по този начин да спестим както неудобствата за самите хора, така и ресурсите на здравната система. Защото, когато хванем заболяването рано, то може да бъде излекувано, с оперативни методи, но излекувано“, обясни докторът, допълвайки, че при ранна диагностика човек ще може да изживее нормалната си продължителност на живота, а обществото няма да харчи много пари за лечение със скъпоструващи медикаменти. Затова с тази инициатива се постигат две цели – намаляване на разхода за лекарства и подобряване на качеството на живот на тези, които са профилактирани, каза д-р Симидчиев.

„На базата на това изследване ще можем да видим от хората в България, какъв е процентът на рисковете. „Целта е да се съберат достатъчно изследвани хора – около пет хил.-шест хил.човека, на базата на които да предложим алгоритъм на здравното министерство, в който с предварително остойностени стъпки да видим кои хора са рискови. От тези рискови да се прецени на кои може да им се управлява рискът без да трябва да минават на скъпо струващи изследвания и за оставащите, които трябва да минат на изследването – колко ще струва това. За да може когато отидем при министъра да кажем: „Давате х брой ресурс и от това ще спестите поне четири до пет пъти повече ресурс от лечение на заболяването в късна фаза“, обясни лекарят.

По думите му след ковид пандемията няма рязко увеличение на заболеваемостта от рак на белия дроб. „Дори в някои аспекти заболеваемостта, като че ли е намаляла по една проста причина – по време на ковид, поради недоброто управление на пандемията, загинаха много хора и то преобладаващо по-възрастно население, т.е. тази ексцесивна смъртност в България по време на ковид пандемията – около 38 хил. човека тогава загинаха, прави в момента нашата популация малко по-малко загиваща, защото хората с по-слабо здраве и по-лош имунитет загинаха тогава. И в момента имаме малко по-малко починали на годишна база заради изместването на смъртността“, коментира лекарят.

Той подчерта огромната роля на медиите в борбата с тежките белодробни заболявания, най-вече по отношение на информираността на населението за превенцията и профилактиката.

„Превенцията и профилактиката изискват по-малко средства, но постигат по-голям ефект отколкото, ако трябва да плащаме за лечението след това“, каза д-р Александър Симидчиев.