През първото шестмесечие на годината в Ловешка област са станали 97 тежки катастрофи с шестима загинали и 133 ранени. Това съобщи на брифинг главен инспектор Светослав Шишийски, началник-сектор „Пътна полиция“ при Областната дирекция на МВР – Ловеч. Общо регистрираните пътни произшествия до края на юни са 304, като 207 от тях са с материални щети. В сравнение със същия период на миналата година загиналите са с трима по-малко, ранените – с 52-ма по-малко, тежките катастрофи – с 28 по-малко.

Шишийски каза още, че в участъка на автомагистрала „Хемус“, попадащ в обхвата на Ловешка област, са регистрирани 14 произшествия, при които е загинал един и е ранен един човек. Основната причина за инцидентите е несъобразената с релефа на пътя и атмосферните условия скорост.

На първокласния път София – Варна, чиято дължина в региона е почти 70 км, са възникнали 38 пътнотранспортни произшествия с трима загинали и 26 ранени. Причините за тях са най-вече неправилни маневри и несъобразена скорост.

На пътя Плевен – Троян (близо 78 км) катастрофите са 15, а при тях са ранени седем души.

Предимно заради несъобразена и превишена скорост стават инциденти на третокласната пътна мрежа, която е около 530 км. Катастрофите са 42, ранените – 30.

На общински пътища са възникнали 16 произшествия, при които са ранени девет души.

Началникът на сектор „Пътна полиция“ допълни, че в урбанизираната територия пътните инциденти са 169, като са загинали двама души, а 59 са ранени. Основни причини тук са несъобразената скорост, отнемане на предимство и неправилни маневри, коментира главен инспектор Светослав Шишийски.

Нова услуга – виртуална разходка из старата троянска чаршия предлага Музеят на занаятите в планинския град, съобщиха за БТА от културната институция.

Виртуалната разходка позволява на архитектурно-етнографския макет, представящ занаятчийската улица (чаршия) в Троян през 19-и век, да заживее нов живот чрез новите технологии на заснемаме и представяне. 

Макетът на троянската чаршия е създаден през 1967 г. по идея на първия директор на музея и музейните специалисти, създали концепцията на постоянната експозиция, актуална и в настоящия момент. Предполага се, че така е изглеждала занаятчийската улица до опожаряването на града през август 1877 г. Съдържа 20 работилници на най-разпространените занаяти в Троянския край през Възраждането: грънчарство, абаджийско, кожухарство, кафтанджийство, калпакчийство и др.

С помощта на виртуалната разходка посетителите на музея могат да влязат и да разгледат грънчарска и бъкличарска работилници, да „докоснат“ предметите и инструментите, да разгледат интериора на стария троянски дом. Може да се наблюдава работата на хромел и грънчарска пещ. Бакърджийската работилница е представена с видео, а от осем информационни точки могат да се научат интересни факти, включително и за хана на Васил Спасов, в който Левски основава Троянския революционен комитет.

Услугата е внедрена по проект „Дигитални разкази“ – повишаване на атрактивността на постоянната експозиция на Музея на занаятите чрез създаване на виртуална реалност“. Финансирането е от Министерство на културата, а стойността на проекта е 73 303 лв.

В рамките на проекта са направени детайлни фотографски сесии и 3D сканиране на експонатите за създаване на точни цифрови копия, обработени са суровите данни от сканирането, направено е триизмено моделиране. Изградена е виртуално автентична среда и е монтиран специален образователен разказ зад кадър. Закупено е специфично оборудване за представяне на резултатите от проекта. Изпълнител на дейностите по проекта е фирмата Tornado Studios. 

Идеята за виртуалната разходка възниква, след като екипът на музея посещава катедра „Телекомуникации“ в Русенския университет, където се запознава с резултатите от мащабен партньорски проект на университета и Исторически музей – Русе, при който е направено 3Д заснемане и дигитална възстановка на крепостта „Червен“, разказаха за БТА Нина Димитрова и инж. Георги Конов от Музея на занаятите.

„Идеята дойде преди всичко от това, че Троян няма стара част, бил е опожарен. Представа как е изглеждал в края на по-миналия век даваше единствено архитектурно-етнографският макет в Музея на занаятите, но човек нямаше как да се усети „вътре“, каза инж. Конов.

Целта на проекта е да обогати музейния разказ в обновената постоянната експозиция на Музея на занаятите и да създаде устойчив културен продукт, който се доближава до сетивата на съвременния посетител, посочиха от музея.

От културната институция се надяват, че с времето, при наличие на възможности за финансиране, ще надградят постигнатото по проекта и ще включат още емблематични сгради във виртуалната разходка.

На сайта на Музея на занаятите вече има и нов раздел – Дигитална библиотека. В него могат да се разгледат 3D изображения на движими културни ценности от фондовете на музея. Засега библиотеката съдържа колекциите „Калъпени кани“, „Петър Гигов“, „Дървообработващи занаяти“ и „Керамика“. Работата по 3D заснемането продължава и скоро предстои ново попълване на колекциите.