Автор: Светлозария КИДЕРОВА

От началото на месец юли в курортен комплекс Свети Влас функционира филиал на медицински център INSPIRO, в който консултации дава проф. Коста Костов, специалист по белодробни болести. В екипа на медицинския център консултират и д-р Любима Кьосева (пулмолог), доц. Снежина Лазова (педиатър и детски пулмолог), д-р Йорданка Паскалева (педиатър и детски гастроентеролог), д-р Иван Инков (специалист по заболявания на млечната жлеза) и Ваня Проданова (нутриционист, доктор по хранителни технологии). Консултациите ще продължат с предварително записване и през есенно-зимния сезон.

– Проф. Костов, нека започнем с въпроса кое ви мотивира да прекарате лятото в консултации в Свети Влас?

– Да мога да съм полезен и на пациентите в региона на моя роден Бургас. Да насоча вниманието на българите към Свети Влас като място за климатолечение и морелечение, слава, която курортният комплекс имаше преди години със санаториума за хронично болни деца, който беше закрит преди 25 години. Свети Влас през лятото става един средно голям град с население над 50 000 души и се нуждае от качествена медицинска помощ, а в региона има недостиг на лекари, да не говоря за тесни специалисти, каквито са колегите от медицински център INSPIRO. Имаме намерение да присъстваме по-трайно тук, не само през лятото, но и в останалите сезони, за да дадем възможност на пациентите да стигнат по-бързо и по-лесно до нас.

– Проф. Костов, да продължим със статистика – колко са болните с хронични белодробни болести у нас и кои са най-често срещаните болести?
– Точната цифра на болните с хронични белодробни болести у нас не е известна, но със сигурност болните са не по-малко от милион, като поне половината са болни с бронхиална астма и ХОББ. В това число влизат и болните с хроничен бронхит, пулмофиброза с бронхиектазии, интерстициални белодробни болести, белодробен рак и някои по-редки болести. Числото на тези болни нараства, защото в България не се провежда профилактика, липсва екологична култура и все още има много пушачи, една част от които развиват във времето хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

– Традиционно приемаме лятото като време за заслужена почивка и безгрижие. Има ли и през този сезон белодробни проблеми, за които си струва да се информираме?
– През лятото има специфични летни вируси, както и атипични  инфекции. Летният период за пулмолозите е малко по-лек, тъй като по-тежко протичащите инфекции са по-чести през есенно-зимния период. През тези месеци имунната защита на белия дроб е посъбудена от зимния сън и сме във фазата на по-леки, често атипични пневмонии, при които находката в белия дроб може да е съвсем оскъдна, а рентгенографията на белия дроб е атипична. Тези пневмонии изискват и по-прецизна терапия. 

– Все пак много хора смятат, че пневмония е болест, която ги застрашава само през зимата. Кои са симптомите, които могат да насочат към вероятност за развитие на пневмония?
– По-остро начало, повишена температура, необяснима болка в гърдите, кашлица, особено с оцветени храчки – жълти или зелени. Обща отпадналост. И най-вече, ако всички тези симптоми са настъпили едновременно. Това е типичната картина на дихателна инфекция. Една типична стрептококова пневмония настъпва много остро. Атипичните инфекции, които не са редки през лятото, се развиват сравнително по-бавно. При тях протичането с малки изключения не е тежко. Ако до три дни повишената телесна температура не отзвучи, добре е да се консултирате с личния си лекар или пулмолог. И до третия ден никакви антибиотици! Може изобщо да не се наложи да се взимат такива. Има си правила. Самолечението не се допуска. 

– Много хора смятат, че пневмонията е в резултат от силна простуда. Затова са изненадани, когато получат тази диагноза, а навън е 32 градуса по Целзий. Вярно ли е, че студът провокира болестта?
– Простудата е само един компонент в развитието на пневмонията. Една аспирация на слюнка по време на сън, води до аспириране на бактериите в устната кухина, което е вече предпоставка за пневмония. Недохранването, недоспиването, стресът на организма също отслабват имунната система. Много хора са претоварени в жегата и това е достатъчно условие да се разболеят. Изстиването само допринася. Да се разболеете от пневмония може да се случи и когато навън температурата е 35 градуса. Лятото сме по-склонни да ходим оскъдно облечени, да стоим на течение когато сме запотени, да се застояваме до по-късно в кръчмите и в откритите ресторанти, където сме на течение. Резките промени в температурите също влияят негативно. Ако външната температура е 35 градуса, а в хотелската стая климатикът показва 21 градуса. Това е температурен стрес за организма, който компрометира защитните механизми на организма. Нощен сън на климатик с лека завивка също не е за препоръчване. Аз не го правя. 

– Доц. Лазова, това важи ли и за детската възраст? От какво боледуват децата през лятото?
– Разпространението на респираторните инфекции традиционно имат сезонност и се асоциират с определени климатични условия, както и от околната температура. Друг важен фактор, обаче остава и нашето поведение.

Когато навън е твърде горещо, хората предпочитат да пребивават в затворени помещения с климатизация. Освен големите температурни амплитуди и преохлаждане на тялото, за които проф. Костов спомена, прекарването на деня в затворени помещения води и до повишен риск от разпространение на респираторни патогени.

Макар и нехарактерни за летните месеци, продължават да циркулират вируси, причиняващи респираторни симптоми. Обичайно повишената температура бързо се овладява от родителите, но скоро след преминаване на този симптом децата започват да кашлят и това предизвиква сериозни тревоги. Атипичните бактерии също причиняват инфекции при децата, включително пневмонии.

И все пак, характерни за лятото са преди всичко стомашно-чревните инфекции, причинени от ентеровируси и коксаки вируси, които протичат с висока температура, повръщане, разстройство, нерядко и кожен обрив. Актуални здравни проблеми при децата са и фарингитите и гнойните ангини, също така кожните проблеми като изгаряния, слънчева алергия, обриви от претопляне, от ухапване от насекоми и морски животни.

– Това ли са най-честите оплаквания на вашите пациенти и този летен сезон?

-За щастие след по-динамичните пост-пандемични лета, тази година е по-спокойна откъм нива на респираторна заболеваемост. За месец август е обичаен втори летен пик в разпространението на COVID-19, но към момента не се наблюдава повишена заболеваемост.

Освен специализираните консултативни прегледи на пациенти с вече установени белодробни заболявания, преминаха и пациенти с по-банални симптоми. Много често оплакване особено при педиатричните ни пациенти е болката в ушите. Обичайна причина са външните отити, причинени от бактерии и гъбички, а предразполагащи фактори са попадането на вода и задържане на влага в ушите при плуване (swimmer’s ear), по-агресивно почистване на ушите, по-рядко баротравмата при гмуркане. Други чести оплаквания са зачервеното гърло (фарингит) при децата, както и слънчевите алергии, и алергични реакции след ужилване от насекоми. Към центъра се насочиха и пациенти с наранявания и необходимост от поставяне на ваксина за тетанус. Не бива да забравяме и за малките ни пациенти с коремна болка и необходимост от абдоминална ехография и консултация с детски гастроентеролог.

– Проф. Костов, какво могат да направят пациентите с хронични болести на дихателната система през летния сезон?
– Важно е преди лятото всички болни, които имат преходни проблеми да бъдат консултирани от пулмолог, преди да са настъпили есенните дни, в които обичайно симптомите им се изострят. Препоръчвам в началото на есента болните да се ваксинират срещу грип. Лятото да използват за разходки и плуване, особено на места, където климатът е доказано здравословен, какъвто е климатът например в курортен комплекс Свети Влас. Затова и ние сме тук, за да напомним на българите, че има място край морския бряг, което се отразява добре на дихателната система. Присъствието ни тук е символично, освен, че Бургас е мой роден град и това е едно завръщане в близост до него.

– Доц. Лазова, наскоро в Свети Влас се проведе лятно училище за белодробно здраве за родители и пациенти. Какво посъветвахте родителите на деца с бронхиална астма и чести респираторни инфекции?
– Несъмнено големи са родителските тревоги, когато детето им боледува често и почти не спира да кашля от септември до май, а понякога и цяло лято. Често притеснение е и дали кашлящото им дете е „астматик“. Бронхиалната астма при деца се поставя като диагноза след навършване на 5-6 годишна възраст, когато малките пациенти са способни да изпълнят функционално изследване на дишането (най-често „спирометрия“). Кърмачетата и по-малките деца също боледуват често с така наречените „спастични“ бронхити/бронхиолити, когато се чуват „свиркащи“ хрипове, обичайно в хода на респираторни вирусни инфекции, но това не означава непременно, че детето ще има симптоми и след 5г.в. В тези случаи е необходимо проследяване и лечение от детски пулмолог, както и оценка на рисковите фактори и изготвяне на план за профилактика. 

За да боледуват по-малко децата не бива да забравяме за общите правила, а именно – да им бъде осигурен достатъчен и здравословен сън, да се насърчава балансирано хранене с достатъчен прием на сезонни плодове и зеленчуци, да не се допуска екранно време до 3г.в. и да се ограничава при по-големите деца, да се създават условия за достатъчно игри навън, спортни занимания и движение, както през лятото, така и през зимата. Много важно за профилактиката е прилагане на задължителните и препоръчителни имунизации по Имунизационния календар и провеждане на закалителни процедури още от бебешка възраст.

– Какви са най-честите причини за кашлица при деца и кога се налага незабавен преглед от педиатър?
– Кашлицата е важен защитен рефлекс в нашия организъм. Заедно с вътрешната обвивка на дихателните пътища (наречена лигавица), кашлицата ни предпазва от различни замърсители, прах, вредности и микроорганизми, които вдишваме с всяка глътка въздух. Нормално едно напълно здраво дете може да кашля oт 1 до 29 пъти на ден. Въпреки това, кашлицата е една от най-честите причини за консултация с педиатър, става много тревожна, когато продължава дълго време, влияе негативно върху съня и ежедневните дейности, както и върху качеството на живот на детето и родителите му. В над 90% от случаите острата кашлица в детска възраст се дължи на вирусни инфекции на носа и гърлото. По-рядко, но достатъчно често и при засягане на бронхи и бял дроб (бронхиолит, коклюш или пневмония). Други причини могат да бъдат и иританти (аерозоли, въздушно замърсяване, тютюнев дим), алергени, студен и/или сух въздух. 
Важни и алармиращи симптоми, които налагат незабавна консултация с педиатър са – затруднено или учестено дишане, синеещи устни или лице (цианоза), кашлица, водеща до повръщане или силна умора, кашлица след задавяне с храна или респираторна драма, пристъпна кашлица (напр. коклюш) – особено през нощта, кръв в храчките, висока температура над 3 дни, придружена с кашлица, свиркане в гърдите и повтарящи се инфекции, отказ от хранене при кърмачета.

– А кога една кашлица буди съмнение за респираторна алергия или астма?
– Това е кашлица, която се засилва при физическо усилие (тичане, игра), появява се при смях, плач, емоции, провокира се от студен въздух или нощем, продължава над 4 седмици (хронична) или се появява периодично (рецидивираща) – особено през нощта. Кашлица, която не се повлиява от стандартно лечение за вирусни инфекции също трябва да бъде оценена от специалист. 

– Проф. Костов, като пулмолог за възрастни какви са вашите наблюдения, израстват ли децата астмата и кога порасналите деца стават и ваши пациенти?
– При около 50% от децата до пубертета астмата затихва, но не изчезва въобще. Тя „заспива” в организма и според начина на живот тя може да се прояви отново в течение на живота му. Ако стане редовен пушач, ако често страда от инфекции, ако работи във вредна среда, астмата ще се появи отново. Тези деца трябва много да внимават в избора си на професия. Не бива да работят в химическата промишленост, с бои и химикали, биологични материали и тъкани… 

– Проф. Костов, има ли болести във вашата специалност, които тепърва ще нарастват по честота в България – болести, свързани с вредните навици на живот българите?
– Категорично да. България е на едно от водещите места в Европа по брой на пушачите, не по-малко от 40% от населението в зряла възраст и около 15-20% от младите хора на възраст 26-18 години, а София и още няколко български града са сред най-замърсените градове на стария континент. Тези фактори на околната среда заедно с лошите социално-икономически условия, нарастващата бедност, социалния стрес, недостига на щастие, политическата безпътица и пр. водят до висока заболеваемост не само от белодробни болести.

– Вие сте главен редактор на най-реномираното и търсено сред пулмолозите списание „INSPIRO”. В тази връзка на здраве и култура какво бихте казали за здравната култура на българите? 
– За да има здравна култура сред населението, трябва да има традиции в здравната профилактика. Такива традиции има в европейските страни и те правят пациентите отговорни за здравето си. Болшинството от българите са безотговорни към него, затова и здравните ни показатели са най-слабите сред европейските страни. Пушачите например трябва да минават поне веднъж годишно през пулмолог за ранно регистриране на болест на дихателните пътища, която може да застраши сериозно здравето им в бъдеще. Болните с хронична кашлица, с продължителност повече от два месеца, също трябва да бъдат прегледани от пулмолог, защото кашлицата може да бъде симптом на бронхиална астма, ХОББ, интерстициална белодробна болест или друга болест на дихателните пътища, която изисква навременна диагноза и лечение. Всяка промяна в кашлицата на пушача трябва да бъде консултирана от пулмолог. С това се занимаваме ежедневно в медицински център INSPIRO.

За консултации с проф. Коста Костов в курортен комплекс Свети Влас може да се запишете на тел. 0878 67 98 98 и 0888 43 05 18. Консултации с доц. Снежина Лазова, д-р Йорданка Паскалева, д-р Любима Кьосева и д-р Иван Инков можете да запишете и online през платформата https://superdoc.bg .