Ректорите на трите национални академии по изкуствата – проф. Георги Янков от Националната художествена академия (НХА), проф. Сава Димитров от Националната музикална академия (НМА) и чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев от  Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) се събират днес в рубриката „Цената на успеха“ на 41-вите празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

По-късно през деня в Художествената галерия Никола Петров ще представи книгата си „Ето го разкаяния победител“, а в читалище „Отец Паисий“ Малък градски театър „Зад канала“ ще изнесе постановката „Случаят Джем“.

Галерията ще бъде домакин и на среща с поета Петър Чухов, който ще представи новата си книга „В края на леглото“. По същото време в Археологическия музей ще свири „Трио имаж“ в състав Гергана Гергова (цигулка), Павлин Нешев (пиано) и Томас Кауфман (виолончело).

Литературната програма продължава с премиерата на книгата „Бяло и черно“ на Коста Костов в Художествената галерия в Созопол. Паралелно в Лятното кино ще бъде показан филмът „Без крила“ на режисьора Ники Илиев.

Ансамбъл „Тракия“ ще се представи в амфитеатър „Аполония“, а след това в Археологическия музей Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски ще изнесат концерта „Водите на март“.

Както БТА писа, Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Цената на успеха в сферата на изкуствата е висока, защото трудът, който всеки влага, е специфичен и колективен. Това каза ректорът на Националната музикална академия (НМА) проф. Сава Димитров по време на дискусията „Цената на успеха“, в която днес се включи заедно с ректорите на Националната художествена академия (НХА) – проф. Георги Янков, и на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) – чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев, на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

По думите му ректорът никога не работи сам – успехът се дължи и на администрацията, и на екипа, и на всички, които вярват в него. „Цената на успеха се плаща от администраторите, от хората в екипа и от колегите“, допълни проф. Димитров.

„Ние никога не сме били обявявани в това да бъдем администратори. Ректорите се избират от членовете на академичната общност. Плащаме цената на колективния разум да бъдем посочени като такива, които да ръководим този сложен организъм – академия по изкуствата“, каза той.

Проф. Сава Димитров подчерта, че ръководителите на трите академии по изкуства – музикална, театрална и художествена – отстояват каузата на висшето образование в сферата на изкуствата, която трябва да се развива чрез партньорство със синдикати и Министерството на образованието. „Колкото и културни, и възпитани хора да работят там, те невинаги разбират спецификата на образованието в изкуствата. Ние обаче създаваме кадри, които в един момент се превръщат в основни за държавните структури – музеи, галерии, театри, оркестри“, каза още той.

По думите на проф. Димитров ректорът трябва да може да работи в партньорство с общини и институции, защото именно чрез студентите си академиите отстояват националния интерес и представят България на световната сцена.

Той отбеляза, че предстои откриването на филиал на НМА в Бургас. 

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Демографската криза и конкуренцията от новосъздадени факултети по изкуства са сред основните предизвикателства пред Националната художествена академия (НХА), каза ректорът ѝ проф. Георги Янков в Созопол. Той участва в срещата на тримата ректори на академиите по изкуства – НХА, Националната музикална академия (НМА) и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), днес в рубриката „Цената на успеха“ на Празниците на изкуствата „Аполония“.

По думите му въпреки трудностите, интересът към НХА расте. „В последните години броят на кандидат-студентите в НХА се увеличава всяка година. Младите хора разбраха, че не е важно да завършиш, каквото и да е висше училище, а да получиш необходимите знания и да се образоваш“, каза той.

Проф. Янков посочи, че един от сериозните проблеми остава ниското заплащане на административните работници заради делегирания бюджет. „Заплатите на колегите от администрацията са доста ниски в сравнение с труда, който полагат. Това води до текучество и ние постоянно търсим начини за дофинансиране“, отбеляза той.

Той коментира и ремонта, който започна това лято в Националната художествена академия. „До миналата година всички казваха: „Как може в такива мизерни условия за XXI век да учите студентите?“. В момента, в който започнахме, казаха: „Как може да съсипвате сградата?“. Не я съсипваме, а и укрепваме я. Появява се един етаж в подпокривното пространство, където е празно и покривът отгоре се превръща в открита галерия за съвременно изкуство, пластика, скулптура. И мисля, че това ще бъде страхотно“, каза проф. Георги Янков.

Ректорът на НХА отбеляза, че откритите 13 гроба от III – V век може да забавят ремонта, който е планирано да приключи до две години и половина.

Националната художествена академия вече от седем години има филиал и в Бургас. Проф. Янков посочи, че създаването му било продиктувано от проучване, което показало, че студентите им в София са главно от столицата и Благоевградска област. Издръжката на студент е много скъпа в София по неговите думи.  

„Сега искам да кажа, че в Бургас имаме пет специалности, водещите пет специалности в НХА са и в Бургас. Имаме някъде между 130 и 150 студенти, което е много добре. Даже преизпълняваме приема в Бургас и много деца получиха възможност от по-далечни краища да дойдат да учат“, каза той.

Проф. Янков отбеляза, че в Бургас НХА създава специални магистърски програми – едната е „Културното наследство в Българското Черноморие“, която да подготвя специалисти в туризма, в музеите, културни институции и да подпомага културния туризъм, живот и здраве. А от догодина правим магистърска програма, подводна археология и реставрация, анонсира той.

Проф. Янков отбеляза, че изложбата на студенти от НХА на „Аполония“ е финалът на проекта „Дипломираните“ на НХА, в който на 17 локации се показват 22 изложби. Идеята е широката общественост да види творбите, а младите художници да добият кураж да продължат да творят, отбеляза той.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Успехът има различни измерения – бърз и мимолетен, или дългосрочен и институционален. Това каза ректорът на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев по време на дискусията „Цената на успеха“ в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. В нея той участва заедно с проф. Георги Янков – ректор на Националната художествена академия (НХА), и проф. Сава Димитров – ректор на Националната музикална академия (НМА).

За да говорим за цената на успеха, трябва да кажем, че има няколко вида успех. Единият е бързият, видимият, мимолетният, който се изразява в аплодисментите на публиката, в наградата. Той е много важен, предизвиква реакция на мига. Но има един друг успех – той е по-невидим, по-сложен и ако трябва да говорим от гледна точка на творци, а на ректори, това е големият успех – успехът на институцията. Този успех се изгражда много бавно, с години. Той понякога надхвърля онова, което ние си наричаме мандат, програма и т. н., защото се залага в годините. Отстоява се през годините. В началото е много трудно. Понякога начало е дори дълго. Този втори успех е много важен, защото в крайна сметка нашите национални академии, които иначе често се чуват чрез индивидуалните успехи и награди, получават онова място в обществото, което заслужават, обясни проф. Дачев.

По думите му, когато някой иска да учи изкуства, се насочва към академиите по изкуства, а не към други висши училища. Според него тази конкуренция е добра за академиите. „Въпросът е, че държавата трябва да направи механизми, които да защитават тези академии и тогава те ще могат да бъдат по-силни“, каза той.

По думите му именно този втори тип успех е определящ, защото академиите по изкуства получават заслуженото си място в обществото. „Нашите академии често се чуват чрез индивидуалните награди на техни възпитаници, но големият успех е институционалният – той гарантира устойчивостта и авторитета“, подчерта ректорът на НАТФИЗ.

Важното е, че трите академии стоят добре в общественото пространство и че успехът е много по-постижим, много по-силно усещан от другите, когато трите академии сме заедно, отбеляза още проф. Дачев.

От тази година НАТФИЗ има филиал и в Бургас, създаден по покана на Община Бургас. „Той се роди на 4 юли. Роди се страшно бързо, тъй като ние подадохме на 1 март молбата за този филиал. Роди се страшно бързо поради прекрасния диалог с Министерството на образованието, с Националната агенция за акредитация. Не мога да не споделя това“, каза проф. Дачев.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Никола Петров представи книгата си „Ето го разкаяния победител“ на „Аполония“. Събитието се проведе днес в двора на Художествената галерия в Созопол.

Това е новата стихосбирка на Никола, излезе съвсем наскоро. Никола Петров се появи буквално като един зрял поет. Той сякаш премина етапа на първата книга, когато хората са по-благосклонни към грешките на автора. Той го прескочи този етап с „Въжеиграч“. Появи се мълниеносно, тогава ми се стори много млад, но много зрял в поезията си, каза поетесата Силвия Чолева, която бе водещ на събитието.

Забелязала го още през 2011 година, когато той получава наградата „Веселин Ханчев“. Тя посочи, че Петров е превеждан на различни езици. „В поезията на Никола има един невероятен ритъм“, каза още Чолева.

Авторът представи свои стихотворения, включени в книгата „Ето го разкаяния победител“, както и едно ново, което предстои да бъде издадено. Никола Петров отбеляза, че вече работи по нова книга.

Петров завършва скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“, след което работи като журналист. От 2008 г. участва в различни литературни конкурси. Автор е на книгите „Въжеиграч“  и „Бяс/бяло“. Петров участва в различни издания на „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.

Ректорите на трите национални академии по изкуствата – проф. Георги Янков от Националната художествена академия (НХА), проф. Сава Димитров от Националната музикална академия (НМА) и чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев от  Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) се събраха днес в рубриката „Цената на успеха“ на 41-вите празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол.

„Една среща, която никога досега не е правена – аз да бъда в компанията на тримата ректори на академиите по изкуства в България. Това се случи, защото всеки един от тях имаше представяния на своите студенти. И тогава, някак нормално и естествено, решихме да направим тази среща, за да говорим за проблемите на образованието, за проблемите на образованието в академиите по изкуства, което е най-важното, но и да говорим за цената на техните успехи – на всеки един от тях“, каза Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“.

„Нашето висше образование е силна конкурентна среда. Голям проблем, естествено, е демографската криза. Другият голям проблем е, че много висши училища направиха факултети или някакви такива формирования, където също приемат по изкуствата и на фона на демографската криза това нещо се отразява. Но да се похваля –  от последните години броят на кандидат-студентите в Академията се увеличава всяка година все повече, интересът се засилва. Младите хора разбраха, че не е важно да завършиш, каквото и да е висше училище, а да получиш необходимите знания и да се образоваш“, каза ректорът на НХА проф. Георги Янков. 

Ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев отбеляза, че успехът има различни измерения – бърз и мимолетен, или дългосрочен и институционален. По думите му, когато някой иска да учи изкуства, се насочва към академиите по изкуства, а не към други висши училища. Според него тази конкуренция е добра за академиите. „Въпросът е, че държавата трябва да направи механизми, които да защитават тези академии и тогава те ще могат да бъдат по-силни“, каза той.

Важното е, че трите академии стоят добре в общественото пространство и че успехът е много по-постижим, много по-силно усещан от другите, когато трите академии сме заедно, отбеляза още проф. Дачев.

По думите на ректора на НМА проф. Сава Димитров цената на успеха е висока, защото трудът, който всеки влага, е специфичен. „Ние никога не сме били обявявани в това да бъдем администратори. Знаете, че ръководителите на висшите училища се избират от техният състав, от членовете на този академичен най-висш форум. Ние плащаме цената на колективния разум да бъдем избрани и да бъдем посочени като такива, които да ръководим този колективен орган, това много сложно тяло академия по изкуствата“, каза той. Проф. Димитров подчерта, че ректорът никога не работи сам и цената на успеха му се плаща от администраторите, от хората в неговия екип и от всички, които вярват в него. 

Проф. Янков отбеляза, че голям проблем в администрацията е ниското заплащане заради делегирания бюджет. „Заплатите на колегите от администрацията са доста ниски в сравнение с труда, който полагат. Това води до текучество и ние постоянно търсим начини за дофинансиране“, каза той. 

„Като започнем от това, че животът е обидно кратък и стигнем до това, че заплатите са обидно ниски, ние трябва да се справяме. Един ръководител е за това – да търси начини за справяне“, каза и ректорът на НАТФИЗ.

Проф. Сава Димитров от НМА подчерта, че и тримата ректори на академии полагат усилия да отстояват каузата за висшето образование в сферата на изкуството. Според него тази кауза трябва да минава през партньорството със синдикатите и партньорството с Министерство на образованието и науката.

НХА има свой филиал в Бургас вече седем години. По покана на Община Бургас предстои откриване на филиали на НАТФИЗ и НМА в морския град. За НАТФИЗ вече тече прием.

Ректорите на академиите отбелязаха, че подкрепят Бургас за културна столица през 2032 година. Маргарита Димитрова каза, че фондация „Аполония“ също изразява своята подкрепа.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

На 1 септември, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, ще се проведе и представяне на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) – ЛИК. През август списанието посвети своя брой на 130-годишнината от началото на организирания туризъм в България.