Жътвата на слънчогледа в Ямболска област е в начален етап, но добивите до момента остават слаби и под очакванията на стопаните. Това съобщи за БТА Стоян Александров, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите и член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

По думите му в някои землища добивите са около 100 кг/дка, което не покрива направените разходи. „Слънчогледите, засяти в агротехнически срок – началото на април, развиха добра вегетативна маса, но в периода на наливане на семките бяха засегнати от продължителни горещини и изсъхнаха преждевременно“, посочи Александров.

По-късно засетите слънчогледи са в малко по-добро състояние благодарение на падналите в края на юли валежи. Въпреки това прогнозата за кампанията остава по-скоро песимистична както по отношение на добива, така и на качеството на продукцията, отбеляза той.

„Имайки предвид и ниските цени, които предлагат маслобойните – около 80 стотинки – в никакъв случай няма да могат да покрият дори и половината от разходите при добив от 100 – 150 кг“, коментира още председателят на браншовия съюз в Ямболско. 

Критична за слънчогледа в Ямболско беше изминалата 2024 г. Заради сушата и горещините жътвата започна преждевременно, а добивите бяха крайно ниски – основно между 50-60 кг от декар, припомни той. Сега картината не е толкова трагична, но все пак добивите са далеч от очакванията, каза още Александров.

На въпрос дали ниските добиви ще доведат до повишение на цените на слънчогледовото олио, той коментира, че това зависи основно от международните борси: „Произвеждаме достатъчно слънчоглед за вътрешното потребление. Нуждата за България от суровина за олиото е задоволена няколко пъти. Цената се определя от пазарите в Ротердам, не от нас“.

В Ямболско през настоящата стопанска година са засети 473 020 дка със слънчоглед, по данни на Областната дирекция „Земеделие“. Най-много са площите с маслодайната култура на територията на община Тунджа – 242 550 дка, следвана от Стралджа – 100 000, Елхово – 69 350, Болярово – 48 000, и Ямбол – 13 120 декара. 

Около 2000 млади фазани, на възраст от 27 дни и 38 дни, са унищожени в развъдник край град Елхово, област Ямбол. Причината е установено огнище на Нюкясълска болест по птиците във ферма за фазани, собственост на териториалното поделение на Държавно ловно стопанство „Тунджа“. Информацията по случая беше предоставена на БТА от пресцентъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) след отправено запитване.

Първичното огнище на болестта е установено със заповед на изпълнителния директор на БАБХ д-р Светлозар Патарински от 25 юли т. г. С нея са предписани конкретни мерки за принудително умъртвяване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати неваксинирани птици. На останалите, които имат поставена ваксина, се извършва ежеседмичен клиничен преглед и се вземат проби за вирусологично изследване.

Общият брой на отглежданите фазани в обекта е бил 8350. Засегнатите от болестта птици са около 2000 на споменатата възраст, отглеждани в две стада, съобщиха от БАБХ. Заболяването е установено при птици, които все още не са били ваксинирани срещу болестта и не са имали възможност да се предпазят. Вероятният източник на заразата е вирусът, пренесен от диви птици, което се дължи на начина на отглеждането им, допълват още от пресцентъра на институцията.

Със заповедта на изпълнителния директор на БАБХ е определена 3-километрова предпазна зона, в която влизат град Елхово и близкото село Трънково. В 10-километрова зона за наблюдение влизат шест села на територията на община Елхово (Бояново, Кирилово, Добрич, Маломирово, Изгрев и Пчела). В нея попадат и три от селата на община Тунджа – Дряново, Маломир и Коневец.

В обхвата на двете зони се забранява търговията и придвижването на живи птици и продукти, добити от тях, организирането на панаири, пазари и изложби на птици. Забранява се и разселването на птици за подновяване на дивечовия запас, се казва още в заповедта на д-р Светлозар Патарински.

В определените предпазни зони няма индустриални птицевъдни стопанства, а само такива тип „заден двор“, съобщават в отговор на запитване на БТА от пресцентъра на БАБХ. Собствениците на личните стопанства, попадащи в зоните на ограничения, трябва да отглеждат птиците в затворени помещения, да спазват мерките за биосигурност и да информират ветеринарен лекар при влошаване на здравословното им състояние, допълват от там.

Мерките, въведени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, са със срок на действие 30 дни от датата на констатиране на заболяването. След това, ако няма нови констатирани огнища на болестта, мерките ще бъдат премахнати, посочиха от пресцентъра на агенцията по безопасност на храните.

Собственикът на развъдника ще получи обезщетение, като размерът му ще бъде определен съгласно пазарната стойност на категорията и вида птици, допълниха от БАБХ.

Последният случай на установено огнище на Нюкясълска болест по птиците у нас е бил през 2020 г. във видинското село Гюргич, община Ружинци, в две лични стопанства.

Музеен експонат на изтребител МиГ-17 скоро отново ще бъде върнат на старото си място в Ямбол. Това съобщи кметът на града Валентин Ревански във Фейсбук профила си с видео, показващо моменти от реставрацията. Самолетът ще бъде поставен пред бившата сграда на ОСО – Организация за съдействие на отбраната, съществувала в периодите 1947 – 1968 г. и 1977 – 1992 г. 

Реставрацията е извършена съвместно от авиобаза „Безмер“, Музея на бойната слава и Община Ямбол. Самолетът ще бъде поставен пред някогашната сграда на ОСО, където сега се помещава Районната здравно-осигурителна каса, до т.нар. Каргонски мост. Предложението самолетът да бъде върнат там получи 5900 гласа или 99 процента подкрепа от ямболци в анкета във фейсбук страницата на Общината, припомня кметът.

През годините МиГ-17 няколко пъти смени мястото си в Ямбол, припомня БТА. Няколко десетилетия бе пред сградата на ОСО. После бе преместен в района на военното поделение в местността Червен баир, но бе обект на честите набези в закритите казарми. През 2013 г. бе реставриран и изложен във външната експозиция на Музея на бойната слава. Тогава там бе преместен и учебно-тренировъчният L-29, който допреди това беше на ул. „Георги Раковски” в центъра на града.