Църквата „Успение Богородично“ в село Нови чифлик, община Кюстендил, ще посрещне храмовия си празник с нова премяна, а в дворът и ще бъдат замесени богородичните хлябове, каза за БТА художникът Евгени Серафимов.  

Работата продължила почти година, като през това време храмът не е затваряна за миряни, но металното скеле създавало неудобства. 

„Изписани са куполът, поясът с прозорците и целият тамбур до равния таван. Един наистина голям стенопис се получи“, поясни Серафимов.

Стенописите и иконите са издържани във византийски стил, а изображенията са на тъмно син фон. „Този стил на мен най-много ми допада. Въпреки че това е посоката, излизат и някои български възрожденски елементи. Мисля, че се получи една много хубава стенописна програма“, посочи Серафимов.

По думите му в Кюстендилско много от църквите имат само иконостас, а за него голямата мечта била да изрисува стенописите на храма в неговото село. През август 2024 година той започва работа по изписването на купола, който вече е украсен с изображение на Христос Пантократор, хор серафими и ангели, които държат надпис „Стани Боже, съди земята, защото ти имаш наследство сред всичките народи.“

Серафимов обясни, че текстът е избран след консултация с иконограф от Велико Търново и има одобрението на архиерейския наместник на Кюстендилска духовна околия епископ Исаак Велбъждски. Последните щрихи на надписа направили младежи от селото, които са част школата на Серафимов „Новите майстори“.

„Те преодоляха естествения страх да се качат на високо скеле горе в купола, а също и естествения респект от това да работят храма“, каза Серафимов. Част от младежите имат амбиции да продължат да се занимават с изкуство и да кандидатстват в Художествена академия, а задружната им работа по изписването на храма ще продължи, допълни той. Целта е черквата да бъде изписана изцяло.

Работата по стенописите е на доброволни начала. Средствата за боите са осигурени от доброжелатели, като една част от тях не са жители не само на селото, но и на региона. „Познати и непознати, като разберат, че се строи храм, че се изписва храм, намират начин да се свържат с мен и да дадат кой колкото може“, разказва Серафимов. Освен боите, дарение е и трудът, както неговия и на учениците му, така и на Йордан Гълъбов от Стара Загора, който направил дърворезбата за иконостаса. През тази година подготвил и две дърворезбовани, позлатени лозници, които са поставени от двете страни на иконостаса при дяконските входове.

За Серафимов усещането при работата на високото скеле, разположено в центъра на черквата, е интересно и различно. В очите на учениците си вижда респект, преодоляване на себе си и естествения страх от височината.

„Укротяване на ръката да не трепери, защото рисуваш с глава нагоре и вдигнати ръце. Това не е лист или картина, която можеш да завъртиш както ти е удобно, а ти се въртиш по него“, поясни Серафимов. За него рисуването в храма е дълбока молитва с четката, тъй като всяка една мазка, чертичка, нюанс се прави с благодарност. „Рисуването в черквата е себеотрицание. На пръв поглед като гледаме изписани храмове, независимо православни или католически, си мислим колко ли много се гордее авторът, а всъщност тук няма никаква гордост. Има само благодарност, че си се докоснал до това“, допълни художникът.

По думите след прибирането на скелето готовият купол изглежда така сякаш сам се е изписал, а това че той е бил там и е държал четката е само подробност, която остава като спомен. „Чувството е на себеотрицание, на благодарност, на извинение. С децата си говорихме и се оказа, че никой от нас не се чувства достатъчно чист, за да направи изображение на Христос“, поясни Евгени Серафимов. По думите му рисуването в черквата дава и немалко уроци, тъй като при всяко разливане на боя или изпускане на четката в конкретен момент, човек, ако е склонен да разсъждава и търси причината в себе си, ще почувства рисуването в храма като една своеобразна изповед. Той разказа, че често докато работил сам, пускал църковна музика и песнопения, които му давали спокойствие и хармония.

Евгени Серафимов посочи, че след празника Панагия, който се отбелязва на 15 август, работата по храма ще продължи с изписването на тавана и стените. „И така, докато ни дава Господ сили и време. В моето сърце, в моята мечта черквата е изписана от горе до долу. Това е от ония проекти, които се наричат проект на живота“, отбелязаСерафимов. По думите му той е щастлив, че му се е позволило да се справи с купола, което е и най-трудната част за него.