„Необходимо е да помним, че постоянството във вярата ражда търпение, а търпението ражда други добродетели, както казва и свети апостол Павел. Затова е необходимо да се подвизаваме и всеки един ден да правим своите малки стъпки към Бога, своята малка самодисциплина по отношение живота ни с Бога, в любов към него и ближния“. Това каза отец Войден Божков, архиерейски наместник на Троянската духовна околия в неделната си проповед пред миряните, събрали се в храма „Св. Параскева – Петка“ в Троян.

Пред вярващите беше прочетено житието на Св. мчк и архидякон Лаврентий, загинал мъченически в Рим по време на император Валериан (3-и век).

“Във втората неделя на Богородичните пости отново ни се дава евангелско четиво, което да ни подкрепи и което да ни напомни, че Бог е винаги с нас, стига, разбира се, ние да сме с него“, каза още отец Войден. Той посочи, че днешното евангелско четиво е продължение на това от предходната неделя, посветено на разказа как Господ е наситил над 5 000 души с пет хляба и две риби, посочи отецът.

Отец Войден припомни Глава 14 от евангелието на Матей за бурята, която преживели учениците на Христос, преминавайки Генисаретското езеро. В най-безнадеждния момент апостолите видели фигура, ходеща по вълните и разпознали в нея Христос. Апостол Петър поискал да отиде при него, за да се увери, че е той и казал „Господи, ако си ти, позволи ми да дойда при тебе“. Тръгнал по водата, но наближавайки Спасителя се уплашил от ветровете, изпаднал в маловерие и започнал да потъва. Господ не се забавил да го спаси, но в последствие му рекъл „Маловерецо, защо се усъмни?“.

„Този момент от евангелието е изключително силен и изключително отрезвяващ за всички нас. Защото ние живеем в един свят, в който ни учат от деца да бъдем рационално мислещи, но рационално по човешки – както хората си представят ум и разум. А това ще рече, обременени един път от ограничеността на човешкия разум, а втори път от човешката грехопадност“, заяви свещеникът. 

Когато гледаме по този начин на света ние много често си вменяваме в съзнанието, че всичко владеем и манипулираме, всичко е в наша власт и чрез научни, политически, икономически и всякакви други методи, ние всичко контролираме, всичко е в нашите ръце. Но това е само на първо четене, до момента, когато покрай колизиите и другите моменти, Бог ни покаже, че сме само човеци и без него сме заникъде. Именно това ни напомня днешното евангелско четиво, като ни смирява, като показва и изобличава нашата човешка немощ. Показва ни, че самоувереността в егото и гордостта не водят до нищо хубаво, каза още той.

В началото апостол Петър не се плашел от големите вълни, защото бил в този начален, пламенен, неофитски пламък на вярата. Но в последствие се уплашил и точно това било малкото камъче, което обърнало каруцата. Започнал да се връща към човешката си грехопаднала мисловност, неозарен от Бога, а мъдрувайки по човешки, започнал отново да става подвластен на физическите закони и да потъва, разказа отецът. 

Той предизвикал това нещо с маловерието си и извикал Иисус да го спаси. Хващайки го за ръката, Господ – за да му даде повод за размисъл и покаяние, му казва: „Маловерецо, защо се усъмни?“ – не невернико, а маловерецо т.е. малка ти е вярата, даде тълкувание отецът.

Така сме и ние – ето в средата на Богородичния пост усещаме как светът ни увлича в изкушения и борби и ни отвлича от духовния живот, който водим, от борбата със страстите, от милосърдието, от молитвите. Необходимо е нашите вяра, надежда и любов да бъдат истински, автентични, Христови, православни, евангелски – такива, каквито Бог ни е завещал и всички Божии угодници пазят, призова отец Войден.

Той подчерта, че е имало различни ереси и разколи, отпадали са различни общности от Църквата, но тя никога няма да престане да бъде Църква, защото е тялото Христово, събранието, еклесията на тези, които истински вярват и практикуват автентично православно вярата си.

„Много пъти с мислим, че в поредните си гонения силите на злото са на път да заличат църквата, но виждаме, че дори и в най-тъмните времена, дори и в нашето близко тъмно, атеистично, богоборческо минало, Бог винаги пази своята Църква, без значение колко са изобретателни гонителите и колко се опитват да я унищожат“, завърши той.