Изложбата „Мъглижката гробница“, посветена на 90-годишния юбилей на проф. Людмил Гетов – един от нейните проучватели, както и на 60-ата годишнина от откриването ѝ, беше представена в Културно-информационния център в Казанлък.

Това се случи непосредствено преди официалното откриване на 20-ите Празници в Долината на тракийските царе. Експозицията е резултат от сътрудничеството между Историческия музей в Казанлък и катедра „Археология“ към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Куратори са доц. д-р Даниела Стоянова от университета и Меглена Първин от ИМ „Искра“.

На събитието присъстваха представители на местната администрация, културни институти, общественици и граждани. Експозицията представи директорът на ИМ „Искра“ д-р Момчил Маринов, който подчерта значението ѝ за популяризирането на бита и културата на траките, както и за успешното сътрудничество между музея и Софийския университет.

Гробницата остава непозната за широката публика, вероятно заради своето местоположение на територията на днешния завод „Арсенал“, обясни Меглена Първин пред журналисти. Тя е открита във връзка с инвестиционните планове на тогавашната фабрика „Фридрих Енгелс“ (дн. „Арсенал“). На тази територия се намират две тракийски могили, а фабриката осигурява средства за тяхното проучване. „През 1964 г. е проучена първата могила, съдържаща две кремации от римската епоха. Следващата година започва проучването на по-голямата могила, където е открита Мъглижката гробница“, разказа тя. По думите ѝ настоящата изложба е особено важна, тъй като гробницата е слабо позната и заслужава внимание към откривателите ѝ.

Мъглижката гробница не е предназначена за посещения, което е било ясно още при проучването ѝ. Затова голяма част от стенописите и декоративните елементи са свалени и се съхраняват в ИМ „Искра“, отбеляза доц. д-р Даниела Стоянова. Тя допълни, че чрез съвременни технологии се работи за пълното визуализиране на стенописната украса, за да се представи паметникът в цялост.

Според Стоянова гробницата е ценна не само защото е добре проучена, но и публикувана, което позволява сравнения и включването ѝ в контекста на гробничната архитектура в Тракия и източното Средиземноморие. Мъглижката гробница има няколко строителни фази и е сред най-добрите примери на фамилни гробници с продължително използване в региона.

Изложбата включва 14 табла, показващи историята на проучването, особеностите на плана и архитектурата, строителните етапи и времето на използване, както и мястото ѝ сред тухлените гробници – архитектурен феномен, характерен за Казанлъшката долина.

Откриването и проучването на гробницата започват през лятото на 1965 г. Екипът на Историческия музей включва тогавашния директор Гергана Табакова-Цанова и уредника Людмил Гетов, като научен консултант е Мария Чичикова. Гробницата се намира в южната половина на могилния насип и има обща дължина 22,49 м. Входът е от юг и е на нивото на древния терен. Състои се от малко предверие с допълнителни помещения от двете страни, двуделен коридор (дромос), две правоъгълни помещения (I и II) и гробна камера. Камерата и свързаното с нея помещение II са изградени от тухли, а останалите части – от каменна зидария на глинен разтвор.

Използването на тухли като строителен материал включва Мъглижката гробница в група от десет монументални подмогилни съоръжения, характерни само за Казанлъшката долина. От тях само Казанлъшката гробница, Мъглижката и две при Крън са с полихромна мазилка. Мъглижката гробница е малко по-късна от Казанлъшката (80–60 г. пр. Хр.), а вторият строителен период и повторното стенописване вероятно се отнасят към средата и края на III в. пр. Хр.