Историческият музей в Провадия инициира мащабен проект, свързан с културно-историческото наследство на археологическия комплекс „Солницата“, който е един от най-големите праисторически обекти в България и е смятан за най-стария солодобивен център в Европа, съобщават от институцията. 

Проектът се нарича „Солта на Провадия: иновативни подходи към историята на най-древното специализирано производство на сол“ и ще „съживи“ историята на най-древния градски център в Европа, развивал се от около 4700 до 4350 г. пр. Хр., когато загива заради климатични промени. 

До селищната могила ще бъде издигнат преместваем купол, който в месеците от март до края на октомври ще се помещава в непосредствена близост до Солницата. Там посетителите ще могат да се потопят в отминалите времена, наблюдавайки реалистични визуализации на различните етапи на добива на сол, казват от Историческия музей в Провадия. 

Предвижда се да бъде изграден и интерактивен 3D модел на Солницата, който ще представлява дигитална възстановка на археологическия комплекс. В него ще бъдат изложени откритите в последните години ценни артефакти, дигитализирани под формата на сканирани 3D модели в реалистична среда. 

Край Провадия се е намирало най-голямото находище на сол на Балканите – Мировското, представляващо пресечен конус, достигащ дълбочина от четири километра, припомнят от музея. Преди около 7600 години се заселват хора, които започват да добиват и произвеждат сол от изворите и така около 5600 г. пр. Хр. възниква най-ранният солодобивен център в Европа. Произвежданата готварска сол се превръща в средство за разплащане и селището става средище, в което човекът прави първите стъпки към градския живот, припомнят от музея.

Солницата край Провадия е един от най-атрактивните праисторически обекти в Европа, благодарение на разкритията от археологическите проучвания, ръководени от акад. Васил Николов, започнали през 2005 г., към които се присъединяват и учени от Германия, Франция, Япония, САЩ.

Както БТА писа, настоящият 21-ви археологически сезон в Солницата вече е официално открит. Ръководителят на обекта акад. Васил Николов съобщи, че праисторическият комплекс ще бъде част от европейския културен коридор „Солно наследство“.

Изказване на треньора на ЦСКА 1948 Иван Стоянов след срещата от 4-ия кръг на Първа лига между Добруджа и столичния тим, завършила 2:1 за домакините.

Иван Стоянов (треньор на ЦСКА 1948) – „Да, изиграхме що-годе добър мач, владеехме повече топката. Малшанс. Просто трябваше да вкараме втори гол. Не ни се получи, домакините се възползваха и ни обърнаха.

Да, първа загуба ни е. За мен се представяме добре от началото на сезона, но трябва да надграждаме с всеки изминал мач. Просто ще ни трябва време да се сработят футболистите, да свикнат един с друг.

Основните ми забележки, общо взето са за завършващата фаза на атаката. Опитахме се да владеем повече време топката, държахме и накрая ни куцаше завършващият удар. Не е приятно да загубиш. Владеехме повече топката и според мен искахме повече победата, но това е футболът, затова е интересен.

Мога да кажа, че направихме отлична селекция. Това, което искахме го имаме. На всеки пост имаме по двама равностойни човека. Просто трябва да се тренира, да работи самият играч за самата позиция и да се развиват. Търпението ще стане само с игра и показване на характер на терена.“

Късометражното кино има голям потенциал. На тези филми вече не се гледа просто като на „малки“. В тях в концентрирано време се разказва синтезирано една история, която може да бъде дори много по-въздействаща. С кратката форма може да си по-независим от финанси и екип, да не се съобразяваш с търговския успех и продажбите в киносалоните. Това каза в интервю за БТА артистичният директор на Международния фестивал за късометражно кино „Карантината“ във Варна Георги Кръстев. 

Фестивалът, организиран от екипа на „Дедал“, продължава до днес, 9 август. Прожекциите са в рибарско селище „Карантината“. 

Следва интервюто с Георги Кръстев за селекцията на участващите заглавия, за мисията на форума, за тенденциите в отношението към късометражното кино и творците, които са посещавали „Карантината“ през годините. 

Как стартира фестивалът за късометражно кино „Карантината“? 

– Преди години заснехме документалния филм „Ангъчка“ за рибарите на „Карантината“. След това с екипа на „Дедал“ решихме да правим културни събития на плажа и по идея на мен и баща ми – визуалния артист Цветан Кръстев, заложихме на киното. Имаше едно нулево пилотно издание, като еднократно събитие, в което искахме да тестваме екипа и логистиката. От следващата година отворихме прием за филми. Първите 3-4 издания фестивалът беше три дни, после стана четири, а след като добихме увереност – пет дни, както е и досега.  

Как става селекцията на филми за „Карантината“?

– Кандидатстването става главно през една от най-големите филмови платформи в света Filmfreeway, ползваме и още няколко специализирани сайта. Повечето фестивали имат регистрации там. Кинотворците също – те си създават дигитално досие на продукцията и могат да се ориентират кой форум е подходящ за нея. Безразборното изпращане води до откази, ако не провериш към какво е ориентирано дадено събитие, защото има много специфични фестивали – за филми на ужасите, комедии, едноминутни истории. Знае се и на какъв тип филми акцентират големите фестивали като „Берлинале“, в Кан, Венеция. Те също така си „отглеждат“ режисьори и показват премиерно всеки следващ техен филм. 

Какви са сроковете за кандидатстване за „Карантината“? 

– Отваряме обикновено в началото на октомври и даваме 4-5 месеца за кандидатстване, като гледаме до началото на март да сме приключили с приема, за да имаме време да изгледаме и селектираме филмите. Превеждането и субтитрирането също е дълъг процес. Ако нещо ни е направило впечатление на друг форум или познати автори имат нови филми, се свързваме лично и проявяваме интерес към конкретно заглавие. Освен платформите, има и други начини да се изпрати филм за „Карантината“. 

Има ли регламент за дължината на късометражните филми? 

– Няма минимален праг. Имали сме и 40-секунден филм. Ако хрумката е умна, достатъчно е и толкова, за да спечелиш публиката. Иначе по цял свят за късометражен се счита филм до 30 минути, но има фестивали, които прожектират и до 50 минути. Ние не програмираме по-дълги, защото това пречи да се покажат повече заглавия. 

Колко филма изгледахте тази година? Разпределяте ли ги жанрово между екипа или всеки гледа всичко?

– Около хиляда бяха филмите тази година. Опитваме се да ги разпределяме, но все пак когато останат по-добрите, трябва да бъдат изгледани от всички, за да се прецени кои ще влязат в програмата. Стараем се да има премиерни за страната заглавия и жанрово разнообразие с игрални, документални, анимационни и експериментални филми. В някои години сме избирали и видео арт, като тези творби ги показваме не на плажа, а в други пространства, пред по-тясна публика. 

Кинотворците правилно ли „уцелват“ вашата тематика? Повечето предложения, които получавате, подходящи ли са за „Карантината“? 

– Има творци, които добре „уцелват“ тематиката, но има и такива, които просто изпращат на максимално много фестивали. Имали сме и комични случаи. От един автор получихме 77 филма, в стил one man show, на много аматьорско ниво. Явно самият той не може да отсее кой е най-добрият му филм, а за нас беше лесно от първите минути да се ориентираме. 

През годините променяли ли сте тематиката на фестивала, която е в посока екология, хуманитаристика, културно наследство? 

– Всички тези теми са по-скоро някакъв ориентир, но не ги следваме строго. Не прекаляваме с екологията и всеки път гледаме насоката да е различна. Тази година открихме с филм за морските обитатели, имали сме продукции за застрашени рибарски селища в други краища на света, за изчезващи занаяти. Избираме филми, които разказват човешки истории, но разнообразни като жанр, изказ, визуален стил. Селектираме и продукции, които анализират бъдещето, фантастика, както и анимация със собствен почерк, различна от тази на големите компании.  

Ако публиката не приеме добре някой филм, не приемаме това за негативно или за причина да преосмислим идеите си. Щом ние сме видели нещо в него, значи той има някаква образователна цел или е провокация. Искаме да покажем нещо по-различно на зрителите, защото комерсиални филми, правени „по конец“ – т.е. по системата за писане на сценарии, спокойно може да се гледат в други киносалони. 

Според Вас кинофестивалът „Карантината“ във Варна има ли ефект на трамплин за авторите? 

– Има творци, които са участвали по няколко пъти и за нас са разпознаваеми, виждаме и как се развиват. Ако един автор притежава потенциал, качества, дарба, той рано или късно ще излезе на голяма сцена. Имаме желание да откриваме бъдещи големи имена. Често късометражното кино е трупане на опит преди пристъпването към пълнометражното. Мога да кажа, че сме забелязвали потенциала на режисьори, които са с ясно изразен характерен стил, повтарящ се в следващите им филми, които поддържат високо ниво. Прожектирали сме ленти, номинирани за Оскар, чиито автори са идвали във Варна, както и такива с известни актьори. Преди няколко години гост бе Йоргос Лантимос. Тази година на „Карантината“ правим световна премиера на „Антена“ на Дуарте Лима от Португалия, показваме „Сърца от камък“ с актрисата Нуми Рапас, както и анимацията „Черешово дърво“ на Цветелин Лазаров. За пореден път ни гостува актьорът, продуцент и режисьор Аделмо Тоглияни. За два от филмите това е последно фестивално участие – „Любовниците“ и „Иваня“, който е част от трилогия. 

Публиката приема ли по различен начин късометражните филми от пълнометражните? Има ли някаква промяна през годините? 

– Когато започвахме преди 11 години, късометражното кино не беше толкова популярно в България. В чужбина е разпознаваемо, но при нас тенденциите пристигат със закъснение. В последните години започнаха да излъчват такива филми и по телевизиите. Освен това технологията стана по-достъпна и вече не е нужен огромен бюджет за лента и техника. Всеки, който има добро желание, може да направи филм с телефон, макар че това може да бъде и опасно. Развиха се платформи и интернет канали, където може да намериш късометражно кино. 

На тези филми вече не се гледа просто като на „малки“. Те са творби, в които в концентрирано време се разказва синтезирано една история, която може да бъде дори много по-въздействаща. Мисля, че този формат има голям потенциал. В професионалните среди все още се смята за трамплин към пълнометражния, но смятам, че с годините това ще се промени. Има и много известни режисьори, които са снимали късометражни филми и между големите си проекти, като  Вим Вендерс, Дейвид Линч. С кратката форма може да си по-независим от финанси и екип, да не се съобразяваш с търговския успех и продажбите в киносалоните. 

Екипът на „Дедал“ връчва на кинофестивала „Карантината“ и награди. Те имат ли категории? 

– Не, не са в определени категории. Те са равностойни, нямат финансов характер, само статуетка. Всеки път отличаваме различен брой филми. 

146 години от създаването на Военноморските сили (ВМС) на България ще бъдат отбелязани във Варна, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.

От 18:00 ч. днес в зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна ще започне тържествено събрание-концерт, посветено на празника на ВМС. Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще поздравят личния състав и ще наградят отличили се през годината военнослужещи и цивилни служители.

По-рано през деня дипломи ще получат 395 студенти-випускници на Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“.  Първенец на студентите е Ванина Стефанова, специалност „Мениджмънт на пасажерските кораби“ с успех 5,97. 45 са чуждестранните студенти, които ще получат своите дипломи на церемонията. Поздрав към завършващите ще отправи заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев.

В неделя сутринта президентът Румен Радев ще бъде посрещнат с почетен караул на Морската гара. По случай празника на Военноморските сили тържествено ще бъдат издигнати флаговете на корабите от ВМС, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

По-късно през деня ще започне тържественият акт по присвояване на първо офицерско звание на курсантите от випуск „Сливнишко-Драгомански“ на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Първи офицерски пагони и дипломите си ще получат 44 випускници. Първенец сред курсантите е мичман Николай Марианов Тенчев, специализация „Военноморска логистика“, с успех 5,88. В рамките на церемонията президентът Румен Радев ще връчи дипломата и пагоните на курсанта първенец. Държавният глава ще отправи приветствие към младите офицери и присъстващите на тържествения ритуал.  Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще поздравят младите офицери и ще връчат дипломите и пагоните на отличниците на специализации.

По случай празника на 9 август от 09:00 ч. до 17:00 ч. и на 10 август от 10:30 ч. до 17:00 ч. на Морска гара Варна жителите и гостите на града ще могат да разгледат кораби, техника и въоръжение от състава на Военноморските сили.

146 години Военноморските сили

Празникът се отбелязва през втората неделя на август съгласно указ на Президиума на Народното събрание от 9 август 1956 г. и заповед на министъра на отбраната от 9 август 1956 г. за Празник на българския военноморски флот, посочва отдел „Справочна“ на БТА. На 12 август 1879 г. в Русе е основана Дунавската флотилия, с което се поставят основите на Военния флот на България.

Флотилията включва общо 11 плавателни съда, подарени от Русия. На 12 август 1879 г. в 12:00 ч. на четирите военни кораба: „Взрив“, „Опит“, „Горний студен“, „Пордим“, и седемте парни катера: „Ракета“, „Бавария“, „Фардинг“, „Мотала“, „Олафчик“, „Варна“ и „Птичката“ са издигнати български знамена и е изпълнен маршът „Шуми Марица“.

Оперната прима Соня Йончева получи специалната награда на областния управител на Варна. Тя ѝ бе връчена лично от проф. Андрияна Андреева след спектакъла на „Тоска“, в който тя участва в Летния театър в града. 

Специалната награда на областния управител на Варна се дава на Соня Йончева за силата, нежността и вдъхновението, с които покорява световните върхове и прославя България, каза проф. Андреева.

Оперният спектакъл „Тоска“ на Варненската опера бе приветстван с бурни аплодисменти от публиката в препълнения Летен театър. Звездното сопрано влезе в своята коронна роля на Флория Тоска, с която предизвика възторг миналата година в поредица представления във Виенската опера, както и в Рим и Лондон. 

Партнираха ѝ солистите на оперния театър Валерий Георгиев като Марио Каварадоси и Пламен Димитров като Барон Скарпиа, които също получиха силни приветствия от зрителите. В ролите влязоха още Евгений Станимиров като Анджелоти, Гео Чобанов като Клисаря, Артьом Арутюнов като Сполета. В спектакъла участваха хорът и оркестърът на Варненската опера под диригентството на Найден Тодоров с концертмайстор Анна Фурнаджиева, както и възпитаници на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. 

Постановката на „Тоска“ е четвърта за Варненската опера. Тя е дело на Кузман Попов и е от 1993 г. Режисурата на настоящия спектакъл е на Сребрина Соколова. 

Утре Соня Йончева ще бъде отново на сцената на Летния театър в крайморския град, за да пее в спектакъл на „Дама Пика“ от Чайковски, постановка на Вера Немирова, под диригентството на маестро Григор Паликаров. Неин партньор на сцената ще бъде арменският тенор Арсен Согомонян. 

Както БТА писа, миналата година, на форума „Опера в Летния театър“ във Варна, след изпълнение в „Мадам Бътерфлай“, сопраното Соня Йончева получи наградата „Златен век“ – огърлие за изключителния си принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Предстои на 28 и 29 август в столицата да се състоят два концерта под открито небе от серията „Гала в София“. Първият е наречен „Италианска вечер“ и е с участието на световноизвестния тенор Виторио Григоло, посещаващ България за първи път, както и на самата Соня Йончева. Той ще включва творби от Верди и Пучини, филмова музика и италиански канцонети. Втората вечер ще събере за пръв път на една сцена в България легендите на световната опера Пласидо Доминго и Хосе Карерас, заедно със Соня Йончева. Те ще изпълнят оперни и оперетни шедьоври, както и уникална сарсуела и популярни песни.