• Type:
  • Genre:
  • Duration:
  • Average Rating:

Месец: август 2025

Традиционният Фестивал на рибата и рибаря се проведе днес в оряховското село Остров

В Оряховското село Остров днес се проведе традиционният Фестивал на рибата и рибаря. Това е 11-ото му издание, като тази година е посветен на амура, каза при откриването кметът на селото Ирена Стакулова. „Фестивал означава да покажем себе си един на друг, да можем да общуваме, да съпреживеем заедно всеки един момент от днешния празник“, посочи в приветствието си кметът на община Оряхово Росен Добрев. Сред гостите на фестивала бе и председателят на Общинския съвет Румяна Декова.

Специален гост на събитието бе победителят в седмия сезон на предаването Hell’s Kitchen България Мартин Методиев, който показа как се приготвя бял амур. Доброволци от с. Остров и съседното село Горни Вадин направиха чорба и пържена риба от три вида риба – сом, толстолоб и амур.    

Майсторката на рибена чорба бе Иванка Стефанова от с. Горни Вадин. По думите ѝ за една хубава чорба трябва да се сложат поне три вида риба, но „първо трябва много любов, защото без любов нищо не става“. След това се задушават зеленчуци, добавят се подправки девесил, хрян, мащерка, малко целина и магданоз, по желание може и малко люто, накрая се слага и сварената отделно и обезкостена риба, и се застройва с лимонов сок, обясни майсторката за БТА.

Основна част от фестивала бе кулинарната изложба, в която тази година участваха с шест читалища от четири общини, както и пенсионерския клуб в с. Остров. Те бяха приготвили различни ястия с риба, сред които пържена таранка, банички с риба, солен кекс с риба, мусака с риба и др. „За десети път участваме във фестивала на рибата при нашите приятели от Остров. Винаги се стараем да приготвяме интересни и не толкова традиционни ястия.  Моята любима риба е сомът, най-хубав е пържен“, разказа и секретарят на оряховското читалище „Надежда“ Боряна Маринова.

/ВБ/

В област Плевен има над 400 свободните места за осмокласници за четвърти етап на класиране

В област Плевен свободните места за осмокласници за четвърти етап на класиране за прием в гимназиите са 414 . Това показва справка на БТА с официалния сайт на Регионалното управление на образованието (РУО) в Плевен, където е предоставена информация за училищата и специалностите, в които има свободни места.

В четвърти етап на класиране могат да участват учениците, които не са записани в нито едно училище в страната на места от държавния план-прием, както и такива, които не са кандидатствали до момента, допълват от РУО.

За участие се подава заявление, в което се подреждат желанията за обявените свободни места. Заявлението може да бъде подадено по електронен път от родителите чрез електронната форма или в определените училища-центрове на 4 и 5 август. Резултатите от четвърто класиране ще бъдат обявени до 6 август. 

Класираните ученици трябва да се запишат в периода 7-8 август в училището, в което са приети. 

Както БТА писа, за учебната 2025/2026 година държавният план-прием в осми клас в област Плевен е за 78 паралелки в 47 неспециализирани училища – 19 средни, две профилирани и 22 професионални гимназии, и четири обединени училища. 

/ВБ/

Сливенски майстор изработва бижута с исторически символи от дърво и метал

Диан Ангелов от Сливен изработва бижута от дърво и метал, вдъхновени от българската история и културно наследство. Завършил е електроника, а с бижута се занимава от около 15 години, като през последните шест се фокусира върху създаването на собствена линия с исторически теми, разказа за БТА майсторът-занаятчия по време на фестивал в ямболското село Дряново.

Работи с орехово дърво и метали, които не потъмняват и не се окисляват. Изработва бижута с тракийски, прабългарски и християнски символи. Казва, че в своята работа съчетава художественото с документалното, черпейки вдъхновение от богатото културно наследство на България. Сред най-предпочитаните модели са реплики на розетата от Плиска, бижута със знака на рода Дуло, букви от глаголицата и други.

По образование е електронен техник. Споделя, че прецизността, която изисква тази професия, му е помогнала при прехода към изработката на бижута. „Много лесно се пренасят уменията от електрониката – там работата с миниатюрни елементи е решаваща. При бижутата имаш свобода, но и нужда от същата точност. При електрониката обаче една малка грешка поврежда цялото устройство, при бижутата не е така“, допълва той.

Намерил обаче приложение и на „сгрешените“ дървени елементи при изработката на бижутата. С тях той изработва малки кръгли плочки с ликовете на националните ни герои Васил Левски и Христо Ботев. Подарявам ги на децата, за да знаят и помнят великите български личности и славното ни минало, разказва още Диан Ангелов.

От електрониката „откраднал“ и метала, който използва в бижутата – калай. „Този метал е много близък до среброто, не се окислява, не потъмнява. Изтегля се на специални валяци като бижутерските сплави злато и сребро, после се обработва по занаятчийска техника с изковаване“, разказа още Диан Ангелов.

Според него в последните години се наблюдава интерес към българската символика – в бижутата, в модата. „Шевиците станаха модерни, но не всички ги разбират. Символите не са просто украса – всеки знак има значение и носи определена енергия. Понякога се правят странни комбинации – например скоро видях анцуг с кант с шевица, беше просто абсурдно“, коментира още Диан Ангелов.

/ВБ/

Молитва за дъжд отправиха в белоградчишкото село Стакевци

По време на празника на гората и Балкана в белоградчишкото село Стакевци отправиха молитва за дъжд, съобщиха от община Белоградчик.

Архиерейският наместник на Белоградчишка духовна околия отец Рафаил отслужи празничен водосвет, след което призова присъстващите да се включат в общата молитва. „Дано Бог се смили над нас, за да отбелязваме дълги години този празник. Нека бъдем добри стопани на гората. Да пазим даденото ни от Бог и се радваме на Божието благодеяние“, каза свещеникът, цитиран от общинската пресслужба.

 „Дано Бог чуе нашата молитва, отбеляза кметът на общината Боян Минков. За нас най-голямото постижение е, че прекратихме дърводобива в гората на Стакевци. Ако няма гора, няма да има вода. В Белоградчик водният режим вече се усеща. Ще направим всичко възможно да останем встрани от тоталното безводие, което се случва в много други градове, но срещу природата не можем да се борим“, допълни кметът.

Кметският наместник на селото Свилен Георгиев връчи грамоти на местни жители за участие в културния живот. Признакът продължи с културна програма, допълниха от пресцентъра.

Според информация във фейсбук страницата на общината показва, че поради намален дебит на водохващанията със заповед на кмета Боян Минков е въведено спиране на водоснабдяването през нощта за квартал „Карловица“ в Белоградчик. Забранено е напояването, миенето на улици, площади и превозни средства с питейна вода. Изключение се допуска само за поливане на зеленчукови градини при крайна необходимост до един път седмично, се посочва още в заповедта.

/ТТ/

Шведската група „Дърти Луупс“ ще предложи изненади на публиката в Боровец по време джаз фестивала, каза басистът Хенрик Линдер

Тази вечер на сцената на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец ще се качи шведската група „Дърти Луупс“.  

Басистът на групата Хенрик Линдер каза, че ще има смесица на всичко от тяхната кариера, като ще има и изненади. По думите му обикновено двама души правят аранжиментите. Хенрик Линдер обясни, че най-лесният начин да започнеш в музикалната сфера е да правиш кавъри. Той обясни, че е пял в училищен хор. 

По отношение на това как правят концертите си басистът обясни, че е важно да има прилив и отлив – да не са само бързи или само бавни изпълнения. 

Линдер каза, че би му било интересно да изследва българските ритми, които се приближават по ритмичност до тези в Близкия Изток. На въпрос, че много групи в днешно време се политизират и имат пристрастност и дали шведската група е такава, той отговори не, но уважават изразяването на свободното мнение.  

Името на групата е измислено от техен приятел, който им е изпратил списък с имена и те са избрали това. 

Той посочи, че търсят групи, които се различават от тяхната, защото, като направят кавър, да се различава от оригинала. Линдер обясни, че би било забавно да направят и нещо с бигбенд. 

Басистът обясни, че в Швеция всяко дете до девет години може да свири безплатно на какъвто инструмент желае. 

Групата „Дърти Луупс“ обединява талантите на приятелите от детинство Йона Нилсон (вокали и клавишни инструменти) и Хенрик Линдер (бас китара и бек вокали) с този на Арон Мелергорд (барабани и бек вокали). През 2008 година тримата решават да сформират „Дърти Луупс“, за да дадат простор на собственото си усещане и разбиране за поп музика. Аранжиментите им представляват смес от джаз, фюжън, госпъл, фънк, електроника, поп и диско. Първоначално записват и публикуват кавър версии на различни песни, с които привличат вниманието на музикалния мениджър Андреас Карлсон. Той им помага да изградят мрежа от почитатели и да подпишат договор с продуцента Дейвид Фостър и компанията „Върв“. През 2014 година групата издава дебютния си албум „Луупифайд“ последван от още три.

/ВБ/

Скандално! Кой забрани нестинарските игри за празника на село Кости тази вечер?

Скандално! Кой забрани нестинарските игри за празника на село Кости тази вечер?

Ако жаравата не пламне, значи днес сме изгасили още една частица от българската душа
02 Август 2025, Събота, 15:58 ч.

Автор: Стефан МИНЧЕВ

Преди обед сливенският митрополит Арсений е провел литургия в храма, след тръгването му се разбрало, че огън няма да се пали

На днешния 2 август, ден на памет, бунт и доблест, когато отбелязваме 122 години от героичния зов на Илинденско – Преображенското въстание, долетя новина, по-черна от саждите на всяко въстаническо огнище. Сякаш самата Странджа заплака, сякаш жаравата изстина в очите на тези, които векове наред са съхранявали пламъка на една от най-свещените ни живи традиции – нестинарството.

Днес в село Кости, онова митично кътче на България, където времето диша с ритъма на тъпана и където вятърът нашепва молитви от езическо-християнската утроба на народната душа – там, тъкмо днес, някой дръзна да забрани нестинарските игри.

Нека повторя: ДА ГИ ЗАБРАНИ!
В този ден, когато България се прекланя пред саможертвата на въстаниците, в село Кости – където по стара традиция се провежда панаир на 2 и 3 август, неизменна част от който са нестинарските игри, жаравата ще остане студена.

Танцьорите няма да минат през огъня. И не защото няма кой да играе. А защото някой се разпоредил, че не бива.

Владиката заклейми нестинарските игри в с. Българи, забрани употребата на иконата на Св. Константин и Елена

Кой? С какво право?

Същевременно, в село Кости – където не е стъпвал митрополитски крак от незапомнени времена – днес тържествено е пристигнал Арсений Сливенски. С антураж. С литургия. В храма „Св. св. Кирил и Методий“. В същия храм, край който векове наред нестинарите са се събирали, благославяли и играели върху жаравата в името на светците, които са превърнали обичая в чудо на националната ни духовност.

И точно сега, точно с идването на Арсений, някой е подписал, разпоредил, наредил… да няма нестинарски игри. Какво съвпадение, а?

В поканата ясно е отразено, че организаторите Община Царево и Кметство с. Кости са включили нестинарските игри от 22:30 ч. 

Официалният мотив? Пожароопасна обстановка. Сякаш огънят на нестинарите някога е палил гори. Сякаш традицията, обгрижвана с почит и святост, е еквивалент на безразсъдно палене на огън в полето.

Днес селото е пълно с хора. Къщите за гости са ангажирани на 100 %. Децата гледат с очакване, туристите с недоумение. Хората се питат дали да си тръгнат. А жаравата на площада няма да гори, защото някой там, в сянката на властта, е решил, че може да нареди на душата да мълчи.

Нов удар по нестинарите в Странджа! Патриархът иска забрана на обичая, защото бил езически

Не ви ли е срам, бе?

Какви българи сте?

Кои сте вие, че да отнемате от един народ това, което никой – нито султан, нито фашист, нито партиен секретар – не е посмял да отнеме?

Нестинарството е не само част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО – то е пулсът на Странджа, шепотът на боговете, дъхът на земята ни. Това не е просто фолклор. Това е обред, ритуал, молитва в движение. И вие, забранили го днес, сте не администратори, а варвари с власт.

Призовавам гордите странджанци да не мълчат!

Да не сведат глава пред този позор.

Да запазят жаравата в сърцата си.

Защото на вярата не се издават заповеди.

На душата не се пращат протоколи.

И на огъня – оня, вътрешния, вечния – не се слага тапа от страх и догма.

Днес нека си спомним, че когато през 1903 година героите от Илинден и Преображение тръгват към своята обречена свобода, не питат митрополити и началници. Те тръгват с вяра, че има нещо по-свято от страха.

Ако нестинарската жарава не пламне тази вечер, не защото няма кой да стъпи в нея, а защото не е разрешено – значи днес не просто сме загубили традиция. Днес сме изгасили една частица от българската душа.

И това, господа от властта – е национален срам.
 

В категории:

Царево

Представители на етнически малцинства в България се срещат в рамките на събор в село Здравец, община Търговище

Представители на етнически малцинства в България се срещат в рамките на фестивал събор в село Здравец, община Търговище. Рударо-власи, арменци, казаци, украинци, бургуджии-роми, евреи, турци и българо-сирийци показват характерни за етническите общности песни, танци и обичаи.

Събитието „Здравец пее и танцува“ се организира от Народно читалище (НЧ) „Иван Вазов – 1908“ в Здравец с партньорството на Сдружение „Прегръдка“ – Варна, Сдружение „Феникс“ – Лондон, Великобритания, Международна фондация „Свобода и достойнство“ – Белослав и Национална конфедерация на българските власи-рудари“ – Игнатиево.

Идеята на фестивала, който се провежда за втора поредна година, е да покажем толерантност и взаимодействие между различните етноси в страната. Да популяризираме песните, танците, преданията, обичаите и празниците на различните етноси, каза при откриването на форума символичният домакин – председателят на читалището в Здравец Диян Димитров.

По негови думи село Здравец е ярък пример за мирно и хармонично съжителство на преселници българи от Беломорска Тракия, шопи от Босилеградско, рударо-власи и турци. Първи тук се заселват беломорците – още през 1881 г., и те формират облика на населеното място. Впоследствие идват бежанци от Босилеградско, търсещи препитание власи-рудари с ръчно изработваните от тях дървени лъжици, копанки, вретена, а част от тях и препитавайки се като мечкари. Заселват се и няколко турски семейства, разказа Диян Димитров. Той отбеляза, че и днес етническите групи намират общ език помежду си, живеят в дух на приятелство и разбирателство. И пожела на всички присъстващи да съхранят своята родова памет, своите традиции, бит и обичаи.

Димитричка Мирчева от сдружение „Прегръдка“ посочи, че защитаването на етническата идентичност, подкрепата на хората в нужда и взаимната толерантност е кауза за сдружението от Варна. Да окажат подкрепа в Здравец бяха и рудари от Пловдиско. Атанас Танев, който задвижва общността там, каза, че е особено важно по региона да се показва етническото богатство, което има страната ни. По думите му благотворителния характер на тези събития е важен, за да се разраства желанието на хората да си помагат взаимно, защото „когато видим добрия пример, всички се вдигаме“, посочи още той.

Особен интерес предизвикаха ритуали, характерни за румънската сватба от рударския край. Представено бе бръсненето на младоженеца, забулване на булката, захранване на младото семейство. Включена бе типична заигравка между двамата млади – така, както се помни и предава от поколения назад. „Ритуалите битуват и днес“, коментира ръководителят на танцова формация от Варна, направили възстановката, Жанета Стоянова.

С песни във фестивала се представиха и група бежанци от войната в Украйна, които живеят сега у нас. Те пеят своите украински песни, пазят националността, принципите и гордостта си. Това са хора с железен характер, за които музиката е моментът да устояват на предизвикателствата, наложени им в последните две години, каза ръководителката им – рускинята Марина.

Любопитен бяха и танцовите изпълнения на представителите на арменската общност. Те представиха обработен фолклор, в центърът на който бе любовта.

Събитието „Здравец пее и танцува“ продължава и утре, като се утвърждава и като родова среща на преселническите фамилии, населяващи село Здравец.

/ВБ/

В Сливен ще се състои концерт в защита целостта на Природния парк „Сините камъни“

В Сливен ще се състои концерт в защита на целостта на Природния парк „Сините камъни“, съобщиха организаторите от Българска фондация „Биоразнообразие“ и „За Сините камъни с любов“.

Концертът е насрочен за 5 август от 18:30 ч. на т.нар. плоча в градската градина на Сливен. 

Събитието се организира 23 години след разширяването на територията на парка с местностите Карандила и Даулите – зони, които сега са застрашени от отпадане от защитената територия и урбанизация, посочват организаторите.

Поводът за организирания концерт е решение на Общински съвет – Сливен, с което близо 800 декара от парка (включително местностите Карандила и Даулите) са определени като територии за селищни образувания. 

„Развитието на туризма трябва да бъде устойчиво, с дългосрочна визия, която поставя опазването на екосистемите и биоразнообразието на първо място“, отбелязват организаторите. Те настояват, че всяко заобикаляне на екологичното законодателство чрез фрагментиране на защитени територии, подкопава основите на природозащитата.

В програмата на концерта са включени група „Ревю“, Мария Караиванова, Димитър Добрянов – Палав перчем, група WAF, актрисата Ивета Стоянова, поетът и общественик Христо Батинков и Татяна Велева със светлинно шоу.

Междувременно тече и паралелна процедура за намаляване на територията на Природния парк чрез изключване на конкретен имот – сградата на бившия Алпийски дом, разположена върху публична държавна земя.

Организаторите приканват жителите и гостите на Сливен да се включат в събитието и да изразят своята подкрепа за запазване на целостта на Природен парк „Сините камъни“.

Както БТА съобщи, в Сливен бяха проведени редица протести в защита целостта на природния парк и запазването на биоразнообразието в него.

/ТТ/

Пожар е пламнал по пътя от Враца към Вършец, пламъците са обхванали малка площ

Пожар е пламнал в местността Стублата по пътя от Враца към Вършец, до язовир „Мътница“, казаха за БТА от Областната дирекция на МВР – Враца. Според информацията сигнал е подаден около 12:00 часа.

От Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ уточниха, че горят сухи треви, стърнище. Пожарът е на малка площ. На място има екип на пожарната  от Криводол. Полицията регулира движението.

/ЛРМ/

Създателят на проекта „Музиката вместо улицата“ маестро Георги Калайджиев благодари на Община Сливен за субсидия

Създателят на проекта „Музиката вместо улицата“ маестро Георги Калайджиев изказа благодарност за отпуснатата от Община Сливен годишна субсидия в размер на 40 000 лева. Това съобщиха от пресцентъра на Общината след среща на музиканта със заместник-кмета Пепа Чиликова.

„Без подкрепата на Община Сливен не бихме могли да постигнем целите си, за което съм изключително благодарен“, заяви маестро Калайджиев. Част от средствата ще бъдат използвани за текущ ремонт на сградата на Детския културен център, където репетират младите музиканти.

Проектът „Музиката вместо улицата“, насочен към талантливи деца от социално уязвими среди, получава и международно признание. През октомври част от възпитаниците ще участват в майсторски клас на духов ансамбъл в Берлин, а по-рано бяха поканени от Нешка Робева и Деси Добрева в благотворителна инициатива.

Маестро Калайджиев ще бъде част и от Творческата академия на Община Сливен, която ще се проведе от 5 до 11 септември и ще завърши с два концерта. По думите му, поканата за участие е израз на „топла и силна подадена ръка“.

Проектът ще бъде представен и чрез документален филм, заснет от френски екип с подкрепата на Общината. За празника на Сливен – Димитровден,  децата ще изнесат концерт заедно с ученици от музикалното училище в германския град Гера.

Сред възпитаниците на Калайджиев вече има студенти в България и чужбина, както и участници в концерти на сцената на Парижката филхармония и други престижни форуми.

/ТТ/

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми