Автор: Флагман.бг

Здравейте, г-жо Касабова!

Пиша настоящия мейл до Вас като главен редактор на „Флагман“, а не до конкретния журналист, провокирал мейла ми – в случая Емел Махмуд (дългогодишен журналист от сайта – б.р.). Аз съм „софиянка“, както бихте ме нарекли във Вашето издание, четвърто поколение, но влюбена в обновения Бургас и даже придобила имот в града, т.е. плащаща в него данъци и такси. Горе-долу една четвърт от годината като време прекарвам в града и Южното Черноморие, така че имам и не-малко лични впечатления. Изчетох доста издания за историята и диалекта на града, за неговите поети и художници, за здравеопазването, дори за геологията му! От почти седем години чета преса от града в електронен вид и ежедневно електронното издание „Флагман“. В него намирам не само актуална, но и много интересна информация от града, региона, страната и света. Често чета и коментарите под статиите, които са индикативни за въздействието на публикуваното от Вас и дават допълнителна информация. Но….тук следва поводът, заради който Ви пиша. Статията на Емел Махмуд „По-богати ли сме на морето?….“, в която се препредава и коментира становището на някаква Ваша читателка.

По-богати ли сме на морето? Т-маркет ни цака с по-високи цени от столицата

Става въпрос обаче не за отделното читателско писмо, а за духа в който е написана статията. И това не е изключение, а практика при Вас! Прави впечатление за едно устойчиво настройване на читателската аудитория със заглавия и квалификации срещу „софиянец“, „софийски“ и др. Ето и в последната статия ни се внушава „ние горките на морето“ срещу богатите “софиянци“, но не примерно „врачани“. Редовно се пише в ръководеното от Вас издание срещу тия столични навлеци, дето ни пълнят града и курортите за два месеца, нищо че това е значителен дял от прираста в икономиката на тази част от България; срещу тези дето само дерибействат тук, а тънат в разкош и спокойствие при тях! Въобще няма да коментирам, че София в последните 30 години удвои жителите си от хора от цялата страна, включително и от Бургас! Лично аз имам доста колеги и приятели дошли в София именно от Бургас , но си симпатизираме, даже и чрез ежедневната закачка „Ко праиш, бе, чуйек?“. Така, че противопоставянето по градове и поведението и културата на жителите им, надали е добро решение, определено лишено от толерантност и историческа логика. Редовно при събития с отрицателен знак още в заглавието при Вас се изтъква „софиянец/ка….“ , но виж „бургазлия/ка“ се използва изключително рядко. Отделно, че звучи доста жаргонно, едва ли не на сленг! Българинът вече се поотврати от убийствата, политическите скандали, кръвта от катастрофи, изнасилванията и бедствията при съседите. Вече е повече любопитен към техническите иновации, промените в икономиката и здравословния живот. Онова, другото, остава в интересите на маргиналните слоеве, а те рядко четат за съжаление!

Както Ви е известно, за институционалното противопоставяне на българските граждани по етнически, полов, религиозен, възрастов или друг признак, се санкционира от законодателството в страната, както и е укоримо от морална гледна точка. Ето, дори във Вашето издание има един „софиянец“ , мой приятел и бивш колега Александър Урумов, пък работите с него! Смятате ли, че подобни внушения не ни разединяват като народ в тези смутни времена и не подбуждат и създават чувството на неприязън и у едните жители, и у другите? А после се чудите защо ние „софиянците“ започваме да предпочитаме да ходим на почивка там, където не ни гледат с лошо око, защото така четат за нас в местната преса, а сме клиентът, който носи доход и трябва отново да се върне?

 Чудим се и защо пък мои съграждани „софиянци и столичани вповече“ започват да се държат безпардонно като дойдат в региона Ви на почивка, защото си мислят: „Точно те ли ще ми кажат?“. Дори често цитираната фраза „София не е България!“, уви, започва да е все повече вярна! Тъй като в столицата стана най-мръсно, най-безпардонно, най-пренаселено, защото анонимността в получения механичен сбор на хора от цяла България, доведе до разрушаването на моралните ценности, общественото мнение и до промяна в поведенческите модели. Тези свои мисли за внушаваното разделение във „Флагман“ съм споделяла в лични разговори с жители на Бургас, фактори в културния и стопанския живот на града, както и с хора на ръководни позиции в страната, имащи нещо общо с града. Обясненията, които съм получавала са разностранни и не всички искам да приема, че са истина! И тъй като Бургас ще се кандидатира за столица на културата, редно е да се помисли и за нивото на нейната преса като част от културния живот на града, с нейната формираща възпитателна функция, освен чисто информационната. Градският шовинизъм надали трябва да е част от модерната градска култура и е добре да се придържаме към тъй модерния девиз “Единни в различието!“.

Като се извинявам за дългия за новите времена мейл, написан в желанието ми да изкажа като обратна връзка изцяло личното си мнение за духа на някои статии и заглавия във „Флагман“, но с най-добри чувства и симпатии към жителите на Бургас и неговия културен живот, поздрави, Инес Лазарова.

Публикуваме писмото без редакторска намеса – в знак на уважение към нашите читатели. Духът на статията, публикувана от Емел Махмуд нямаше за цел да произведе негативно отношение към столичани, а да критикува непочтения подход на тази верига от магазини да трупа по-голяма печалба от струпването на туристи край морето.

А като пример затова, че не щадим местните жители на Бургас, когато имат непристойно поведение, ви обръщаме внимание на качена преди броени минути статия със заглавие: „Бургазлия излезе от затвора и веднага отново преби жена си и дъщеря си„.

Медията ни е отворена за всякакви новини и мнения, желая ви здраве и да имате повече слънчеви дни край морето на Бургас.

Катя Касабова.