Лятото е изпитание за червата – д-р Лина Хаджиилиева за рисковете, които дебнат храносмилателната система в жегите
06 Август 2025, Сряда, 11:00 ч.
Автор: Пресцентър МЦ „Д-р Стайков“
Консумацията на храни извън дома с компрометирана хигиена или съхранение крие също крие определени рискове
Лятото променя съществено физиологичния и поведенческия ритъм на хората. Високите температури, по-дългият ден, честите пътувания, динамичният социален живот и характерната за този сезон диета оказват комбинирано въздействие върху храносмилателната система. Наред с възможностите за по-здравословно хранене поради увеличена консумация на сезонни плодове и зеленчуци, лятото крие редица рискове, свързани с нарушена функция на храносмилателния тракт. За това как да ги избегнем разговаряме с гастроетеролога д-р Лина Хаджиилиева.
– Кои са рисковете за здравето ни от гледна точка на Вашата специалност?
– Един от основните физиологични проблеми, които се наблюдават през горещите месеци е ефектът на термичния стрес върху храносмилателната система. При високи температури организмът преразпределя кръвния поток, като приоритетно снабдява кожата и периферията с цел да улесни охлаждането чрез потене. Това води до относителна редукция на висцералното кръвообращение, включително към храносмилателния тракт. Освен това, при повишени температури намалява секрецията на стомашна киселина и храносмилателни ензими, което може да доведе до усещане за тежест, подуване, гастроинтестинален дискомфорт и намален апетит.
Друг съществен проблем, свързан с летните месеци, е дехидратацията. Загубата на течности чрез потта често е подценена, особено при възрастни хора. При тях чувството за жаждата е притъпено, както и при пациенти с хронични сърдечно-съдови или бъбречни заболявания. Дехидратацията води не само до обща слабост и спад в работоспособността, но има и директен ефект върху стомашно-чревната моторика. Намаленото съдържание на вода в организма води до удължено транзитно време в дебелото черво, сгъстяване на чревното съдържимо и запек.
– Какви други напитки, освен вода, са подходящи за справяне с летните жеги?
– Хидратацията трябва да бъде приоритет – не само като количество, но и като качество на приетите течности. Препоръчвам прием на поне 2 литра вода дневно, като при интензивно потене или физическа активност нуждите нарастват. Минералната вода, билковите чайове, леко подсолените зеленчукови бульони и айрянът са особено подходящи. Студените, газирани и подсладени напитки следва да се избягват, тъй като могат да раздразнят стомаха и да предизвикат балониране или диария.
– По-добре ли е за организма да се консумират повече сезонни плодове?
– Особеност на лятната диета е повишената консумация на плодове, особено сочни и богати на фруктоза като диня, пъпеш, череши, сливи и кайсии. Макар те да са отличен източник на фибри, витамини и вода, при неконтролирана консумация и особено при прием на гладно могат да предизвикат осмотична диария, метеоризъм и коликообразни болки. Това е валидно особено за пациенти с установена чревна хиперреактивност, както и при наличие на бактериален свръхрастеж в тънките черва. Проблемът се изостря, ако консумацията на плодове се комбинира с млечни продукти, подсладени напитки или алкохол.
Добре е плодовете да се консумират умерено след основно хранене, а не на гладно. Динята, ябълките, прасковите и сливите са богати на фруктоза и полиоли, които често ферментират в червата и водят до дискомфорт. При пациенти, които често се оплакват от подуване на корема препоръчвам умерена консумация на добре узрели банани, ягоди, боровинки и цитруси, тъй като те съдържат по-малко ферментируеми захари и по-рядко предизвикват газове.
– Всички знаем, че през лятото зачестяват случаите на чревни инфекции особено на морето. Как да ги избегнем освен редовното миене на ръце?
– Да, през лятото честотата на хранителни интоксикации, гастроентерити и диарийни състояния значително нараства. Причината за това се крие в ускореното размножаване на микроорганизми в хранителните продукти при повишени температури. Консумацията на храни извън дома с компрометирана хигиена или съхранение крие определени рискове. Често срещани патогени в този контекст са Salmonella spp., ентеротоксигенни Escherichia coli, Shigella spp., Campylobacter jejuni, както и вируси като норовируси и ротавируси. Клиничната картина обикновено включва остро начало с повръщане, водниста диария, коремни болки, понякога и висока температура, а при по-тежки случаи – дехидратация и електролитни нарушения. Важно е при поява на тези симптоми да се потърси навременна медицинска помощ и да не се прибягва до самолечение с антидиарийни медикаменти, които могат да влошат състоянието при наличие на инфекция.
Ако и Вие имате симптоми като повтарящо се подуване на корема, киселини, промени в ритъма на изхождане като диария или запек, коремни болки или необяснима загуба на тегло, можете да направите консултация с д-р Лина Хаджиилиева – гастроентеролог в Медицински център „Д-р Стайков“. Запишете час за преглед на тел. 056 996 006
Последни коментари