Книгата „Моят Ботев Враца“ представи днес във Враца журналистът Георги Александров. В книгата се сдържа историята на отбора от началото на организирания футбол в града през 1921 г. до днес, подкрепена с много снимки. Има 11 глави, колкото са играчите на терена, обясни авторът. 

„Идеята ми даде Валери Цветанов, легендарен футболист и капитан на Ботев (Враца), според когото градът и футболната общност имат нужда от подобно издание. Първоначално трябваше да е продължение на книгата „Враца и футболът“ и да ползвам архива на Илия Панев – Старшията, който е създал първата подобна документална книга, но аз не стигнах до архива и започнах да трупам материал“, разказа авторът Георги Александров. 

В годините той е провел десетки срещи с бивши футболисти, треньори, деятели, ръководители, като в книгата са споменати повече от 60 души, с които е разговарял. Въпреки че книгата е документална, съдържа и интересни, и любопитни факти. „Например никой не знае, че Ботев (Враца) е ходил на подготовка за участие в евротурнирите в Северна Корея. Други любопитни моменти са свързани с пребиваването в Иран, където персите не пускат отбора да си тръгне, докато не спечелват третия мач чак, поради което се обърква цялата програма на врачани, прибират се инфарктно едната група през Мюнхен, другата през Виена, благодарение на един врачанин, които успял да им намери билети“, разказа Георги Александров.

По думите му в книгата намира отговор и един въпрос, който е свързан с най-голямата афера във врачанския футбол – кой е взел парите от трансфера на Мартин Петров от Волфсбург в Атлетико Мадрид. Ботев (Враца) получава 150 хил. марки, които по онова време са отговаряли на около 2 млн. лв. И то, когато Ботев (Враца) дължи около 600 хил. лв. на държавата, но е изпратен в небитието в несъстоятелност, защото някой взима парите“, обясни авторът на книгата, допълвайки, че се надява някога институциите да се разровят и да видят кой е взел тези пари, защото има конкретни имена.

„Ботев за мен е нещо хубаво, голямо, велико. През 1987 година съм бил на първия ми мач на Ботев с любимия ми тогава ЦСКА, който вече не е във футболното пространство. Във Враца съм от 1997 г., благодарение на жена ми, и този отбор стана наистина на сърцето ми. „Моят Ботев Враца“ е онова, което искам децата, които сега растат и ходят на стадиона, да знаят защо този клуб е много велик, защо всички, включително най-големите грандове в България са треперели, когато са идвали на мач във Враца. Да узнаят какво е да излезеш от тунела на стадион „Христо Ботев“ и 30-40 хил. души да крещят Ботев и на какво се дължи тази сила. И в същото време искам местната общност да подкрепя местния клуб“, заяви Александров. Като най-близък от всички включени в книгата хора той посочи Мартин Петров, който е негов приятел още от края на 90-те години.

На представянето присъстваха народни представители, бивши и настоящи спортни деятели, футболисти, представители на театралните среди, журналисти и граждани.

Георги Александров е журналист, бил е главен редактор на Дарик радио Враца, на печатното и онлайн издание на вестник „Конкурент“, кореспондент на Радио „Видин“, в момента е зам.-директор на Драматично-куклен театър Враца. Носител е на голямата награда за фотожурналистика на Българската асоциация на регионалните медии и плакет на Спортен клуб Ботев Враца за принос в спортния живот.