Светлана Васикович е главен технолог на винарска изба Angel’s Estate, част от международния холдинг Purcari Wineries Group. Родена е в село Кортен, Молдова, бесарабска българка, която вече повече от година и половина живее и работи в България.

„Аз съм от Молдова, от село Кортен. Нашите прадеди са дошли от българския Кортен и основали там ново селище. Така че съдбата ми е свързана и с двете места,“ разказва Васикович.

Любовта ѝ към виното се заражда в семейството: „Майка ми се занимаваше с вино. Още от дете прекарвах много време при нея в избата, беше ми много интересно“.

Пътят ѝ обаче минава първо през науката. След като завършва химия, попада в Научния институт по винарство в Молдова, където работи 7 години и защитава докторска дисертация. По-късно продължава кариерата си в престижната винарна Purcari (Молдова), а именно оттам идва и предложението да замине за България.

„В България сме от година и половина със съпруга ми, който е производствен директор във фирмата“,  казва технологът.

По думите ѝ промените в климата в Тракийската низина носи и предизвикателства. „Тази година имахме измръзвания, после градушка. Всяка година е различна – никога не можеш да приложиш същата рецепта от предишния сезон. В това е и красотата – постоянно учиш нещо ново.“

„Най-важни са тероарът и технологията. В избата са въведени нови практики – охлаждане на гроздето, работа с различни видове ферментатори. Всеки детайл е от значение“, споделя Васикович.

Тя вярва, че още по време на ферментацията може да се предвиди характерът на виното. „Когато видя качеството на гроздето, вече знам в коя посока ще тръгне виното.“

Васикович следи внимателно и тенденциите на пазара. „Младите хора предпочитат повече розета и бели вина – леки, свежи, ароматни. Ние трябва да се адаптираме към това“, допълва тя.

Винарният туризъм в България също се развива. „Все повече хора искат да посетят избата, да видят как се прави виното, да опитат. Планираме да започнем винени турове следващата година. Това е прекрасна тенденция – културата на винопотреблението в България расте.“

Винарска изба Angel’s Estate се намира до язовир Жребчево, край Нова Загора. От 2023 г. е част от Purcari Wineries Group, обединяваща Молдова, Румъния и България. Капацитетът на избата надхвърля 1 милион бутилки годишно, а производствената база е с площ от 14 000 кв.м, от които 7000 кв.м под земята. Лозята са 1000 дка собствени и са засадени през 2007–2008 г. в село Червенаково. Сортовият състав включва около 70% червени лозя – Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира, Пети Вердо, Гренаш и други, както и 30 процента бели – Шардоне, Совиньон Блан, Вионие, Траминер и др.

През 2025 г. избата вече има значими отличия: златен медал от Concours Mondial de Bruxelles за Stallion Selection Sauvignon Blanc 2024, Value Gold (95 т.) на Decanter World Wine Awards за Angel’s Estate Rosé 2024, както и Гран при „Златен киликс“ на Розе Експо в Казанлък за Stallion Rose Selection 2024.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Общинският съвет в Нова Загора ще обсъди предложение за временна забрана за изграждане на фотоволтаични паркове върху върху земеделски земи, горски масиви и терени, които са били обект на пожари, съобщават от пресцентъра на Общината. Съветниците ще заседават от 9:00 часа в заседателната зала на Община Нова Загора.

Предложението е внесено от групата на партия „Възраждане“. В мотивите се посочва, че през последните години в община Нова Загора и околните райони зачестяват случаите на опожаряване на земеделски и пустеещи терени, като в обществото съществуват съмнения, че част от тези пожари са умишлени, с цел обезценяване на земята и последващото ѝ използване за изграждане на соларни паркове. Според вносителите, подобна практика застрашава поминъка на хората, околната среда, биоразнообразието, както и общественото доверие в институциите.

В предварителния дневен ред са включени 12 точки, сред които предложения за актуализация на бюджета и капиталовите разходи на общината, както и за приемане на информация за текущото изпълнение на бюджета и европейските средства за първото шестмесечие на 2025 г. Ще бъде обсъден и годишният финансов отчет на общинската болница „Света Петка Българска“ за 2024 г.

В сферата на образованието ще се обсъжда утвърждаването на маломерни и слети паралелки в училищата на територията на общината за учебната 2025/2026 година.

Предстои разглеждането и на проект за подробен устройствен план за изграждане на кабелно трасе към фотоволтаична електроцентрала в с. Ценино, както и предложение за издаване на разрешително за ползване на язовир в землището на с. Бял кладенец за дейности, свързани с аквакултури.

В дневния ред са включени и няколко точки, свързани с отдаване под наем на части от общински имоти чрез публичен търг, предназначени за поставяне на временни преместваеми павилиони в района на градинката срещу пазара на ул. „Кънчо Чамов“.

Други предложения включват мерки за насърчаване използването на българския език и кирилицата в публичното пространство, както и приемане на Меморандум за опазване на условията за екологично земеделие.

На 26 и 27 септември на площада пред Община Сливен ще се проведат тематични културни вечери, посветени на Италия и Куба, съобщиха организаторите от „Ти си Сливен“.

Италианската вечер ще предложи на посетителите кулинарни работилници за пица, дегустация на италиански вина, запознаване с кафе културата, кино на открито с класическа италианска комедия и DJ парти с популярна италианска музика. След това празникът ще продължи с афтърпарти във винен бар Terre Miroglio.

Кубинската вечер ще включва литературно четене и фотопрожекция, коктейли в кубински стил, откриване на събитието, танцов маратон с уроци по салса и бачата, както и DJ латино афтърпарти във винен бар Terre Miroglio.

Програмата за честванията на празника на Сливен Димитровден и ключови финансови решения са сред акцентите в дневния ред на редовната сесия на Общинския съвет – Сливен, която ще се състои днес  от 9:00 ч. в зала „Май“.

Общо 53 предложения ще бъдат разгледани. Шест от тях са свързани с бюджета и финансовото управление – актуализация, отчет за изпълнението през първото полугодие на 2025 г., както и отчет за приетите решения на съвета.

Две точки засягат здравеопазването – конкурс за нов управител на „ДКЦ 1“ и наложителни ремонти в сградата на лечебното заведение. В спортната сфера ще се решава отпускането на 100 хил. лева в подкрепа на дейността на Баскетболен клуб „Сливен Баскет“.

В дневния ред е включено и обсъждане на програмата за работа на съвета през последното тримесечие на годината, както и предложения за присъждане на отличия – „Почетен гражданин на Сливен и общината“ и „Почетен знак за граждански принос“.

Най-голям дял заемат точките, свързани с управлението на общинска собственост и устройствено планиране – над 20 предложения за продажби, отдаване под наем, прекратяване на съсобствености, както и за изработване и одобряване на подробни устройствени планове и парцеларни планове за изграждане на техническа инфраструктура.

Останалите предложения засягат социални услуги, подкрепа за културни прояви и отпускане на индивидуални финансови помощи.

Сесията ще завърши с питания и отговори.

В Нова Загора бяха избрани Млад омбудсман и Заместник млад омбудсман за учебната 2025/2026 година, съобщиха от общинския пресцентър.

Комисията, която определи избора, включваше кмета на община Нова Загора Галя Захариева, обществения посредник Нейчо Минчев и директорите на четирите средни училища в града. Гласуването се проведе тайно, а след преброяване на подадените гласове за Млад омбудсман беше избран Калоян Василев, а за заместник – Петя Иванова. И двамата са ученици от 10 „Б“ клас в Средно училище „Христо Ботев“, Нова Загора.

Основната цел на този избор е да се насърчи активността на младите хора, да им се даде възможност да изразяват свободно мнението си и да участват в решаването на въпроси, които ги засягат. Новоизбраният Млад омбудсман ще защитава правата и интересите на своите връстници и ще работи в тясно сътрудничество с Обществения посредник и институциите в града.

Традиционно всяка година ще се провежда такъв избор, като номинирани ще бъдат различни ученици от всички средни училища в Нова Загора, се посочва в съобщението.

Нова Загора е една от 12-те общини в страната, която има обществен посредник. В края на миналата година Общинският съвет избра за тази позиция Нейчо Минчев. В интервю за БТА той съобщи, че за шест месеца в институцията са постъпили около 20 жалби. Те са разнородни, но най-често са свързани с общинската дейност – инфраструктура, екология, проблеми с бездомните кучета и чистотата. 

На 24-ото заседание на Общински съвет – Сливен д-р Росица Петрова-Василева, директор на Регионална библиотека„Сава Доброплодни“, бе удостоена със званието „Почетен гражданин на град Сливен и Общината“. Отличието е за нейния дългогодишен принос в развитието на културата и за популяризирането на името на Сливен у нас и в чужбина. Д-р Росица Петрова-Василева е автор на над 220 публикации, съставител на редица ценни краеведски издания и инициатор на Националния фестивал на детската книга, който вече 27 години е сред най-значимите културни събития в страната.

Със „Знак за граждански принос“ на Общински съвет – Сливен бяха отличени комисар Денчо Чомаков и главен инспектор Росен Георгиев от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Признанието идва заради професионализма, активната дейност и значимите заслуги в сферата на пожарната безопасност и защитата на населението. Комисар Чомаков е с над 30-годишна служба в МВР, а инспектор Георгиев има над десетилетие опит в системата и ключова роля за международни партньорства, включително дарение на специализиран автомобил от пожарната в Кьолн през 2022 г.

Съветът прие и програмата за отбелязване на празника на Сливен – Димитровден (26 октомври). Определени бяха знаменосец и асистенти на Знамето на града, утвърден бе протоколът на Общински фонд „Култура“.

Общинският съвет в Нова Загора на редовно заседание днес актуализира бюджета и одобри отчета на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Света Петка Българска“.

Съветниците разгледаха общо 16 точки от дневния ред, свързани с финанси, образование, здравеопазване, инфраструктура и общинска собственост. Повечето предложения бяха приети, а три – отхвърлени.

Одобрено бе изменение на бюджета на общината, актуализация на Списъка за капиталови разходи и сметките за средствата от ЕС за 2025 г., както и допълнение към списъка на длъжностите с право на транспортни разноски.

Приета бе информацията за изпълнението на бюджета и сметките за средства от ЕС за първото шестмесечие на 2025 г., включително данни за приходите, разходите и капиталовите вложения. Кремена Петрова от групата на „Да България“ коментира, че капиталовата програма изостава, а редица проекти не се реализират. Тя настоя да се ускори реализацията на капиталовата програма и за по-строг контрол върху събираемостта на вземанията. Кметът Галя Захариева посочи, че с оглед късното приемане на Бюджета за тази година, няма как в отчета за юли да се отбележи ръстът в изпълнението. Тя отбеляза, че събираемостта на приходната част се движи в съвсем нормални показатели.

Беше утвърден Годишният финансов отчет на МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД за 2024 г., като управителят бе освободен от отговорност и бе определен одитор за 2025 г. Димитър Ковачев от групата на „Възраждане“ постави на вниманието на колегите си проблема с привличането на млади кадри в лечебното заведение.

Съветът даде съгласие за съществуването на маломерни и слети паралелки в училищата през учебната 2025/2026 година.

Одобрен бе проект за подробен устройствен план за кабелно трасе за присъединяване на фотоволтаична централа в село Ценино.

Разрешено беше издаване на разрешително за ползване на язовир „До село“ край село Бял кладенец за аквакултури.

Прие се отдаване под наем чрез публичен търг на общински терени за временни павилиони в градинката срещу пазара на ул. „Кънчо Чамов“, както и предоставянето на терен за поставяне на тото пункт на Българския спортен тотализатор.

Общинският съвет не прие предложението за временна забрана на изграждането на фотоволтаични паркове върху земи, пострадали от пожари. Вносителят Димитър Ковачев от „Възраждане“ поясни, че чрез тази забрана ще се осъществи превенция на евентуални злоумишлени действия. По думите му, в обществото съществуват съмнения, че част от тези пожари са умишлени, с цел обезценяване на земята и последващото ѝ използване за изграждане на соларни паркове. Севдалина Борносузова от ПП ГЕРБ възрази, че подобно предложение е незаконосъобразно и ще наруши редица закони и ще стопира стопански инициативи.

Не бяха одобрени и предложенията на Ковачев за мерки за защита и насърчаване на използването на българския език и кирилицата, както и за Меморандум за опазване на условията за екологично земеделие.

Съветниците дадоха съгласие физкултурният салон на Начално училище „Любен Каравелов“ да бъде отдаден под наем чрез публичен търг за срок до пет години.

Общинският съвет – Нова Загора даде съгласие физкултурният салон в сградата на Начално училище „Паисий Хилендарски“ да бъде отдаден под наем на Спортен клуб по тенис на маса „Загорец“ – Нова Загора. Помещението ще се използва по предварително съгласуван график за срок от една година.

Съветниците одобриха задание и разрешиха изработването на проект за Подробен устройствен план – план за застрояване на поземлен имот в землището на село Радево. С решението се предвижда теренът да бъде обособен като „предимно производствена зона“ за производствени, складови и обслужващи дейности. Кметът Галя Захариева поясни, че инвестиционните намерения са на фирма, която произвежда биостимулатор.

Общинският съвет реши да отпусне еднократна финансова помощ в размер на 5000 лева на жител на Нова Загора, за да подкрепи негови неотложни нужди.

Общо 21 приоритетни ВиК обекта в област Сливен чакат финансиране. Това съобщиха от областната администрация, която беше домакин на среща на Асоциацията по ВиК. В нея участваха областният управител Чавдар Божурски, председател на Асоциацията, Пламен Трифонов, управител на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“, Пламен Иванов, управител на „Напоителни системи – клон Средна Тунджа“, и Петър Митев, експерт в Асоциацията по ВиК.

Областният управител поиска пълна информация за проектите в сферата на водоснабдяването и канализацията на територията на областта. Поводът е задълбочаващата се криза във водния сектор и необходимостта от по-добра координация между ВиК оператора и общините.

Предоставените данни сочат, че към момента в област Сливен има общо 38 проекта на различен етап – планирани, изготвени и в процес на изпълнение. От тях 29 са на общините, а 9 – на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“. Двадесет и един приоритетни обекта се нуждаят от финансиране, а още седем – от средства за проектиране и проучване.

Сливенска област е определена в националната стратегия за ВиК сектора като район, който през сухите сезони страда от недостиг на вода. Основните проблеми са амортизираната инфраструктура, недостатъчното финансиране и климатичните промени, които увеличават риска от воден дефицит.

Основен акцент беше приоритетното финансиране на обекти от инвестиционните програми на общините и необходимостта от законодателни промени, които да ускорят процедурите за съгласуване, учредяване на сервитути и издаване на разрешителни за водоползване.

Специално внимание бе отделено на състоянието на Водоснабдителна система „Червенаково“ – публична държавна собственост, обслужваща пет общини. Инфраструктурата е с изтекъл амортизационен срок и поддръжката ѝ става все по-трудна, поради което е нужна незабавна реконструкция.

В резултат на срещата Божурски ще информира министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов за необходимостта от спешни държавни действия за гарантиране на водоснабдяването.

„Няма опасност от воден режим в град Сливен, но за да се избегнат кризисни ситуации в бъдеще, е необходимо да бъдат взети мерки сега“, заяви областният управител.

Общинският съвет в Сливен прие предложението на кмета Стефан Радев за изменение на бюджета на общината за 2025 г. Решението бе одобрено с 23 гласа „за“, един „против“ и 12 „въздържал се“.

Към 30 август бюджетът на общината възлиза на 247,87 млн. лв., като средствата са увеличени основно от допълнителни постъпления по делегирани държавни дейности в образованието и социалните услуги (около 7 млн. лв.). Разходните промени засягат възнаграждения, общински програми и допълнително финансиране за видеонаблюдение, улично осветление и ремонти, изграждане и обновяване на спортни и детски площадки, закупуване на стопански инвентар и подкрепа за спортни прояви.

В хода на дебата общинският съветник Даниел Петров („Продължаваме промяната – Демократична България“) посочи, че общината продължава да разчита на заеми за финансиране, а изпълнението на капиталовите разходи е символично – 0,1% за първото полугодие. Той изрази опасения, че общинският дълг, който сега е около 27 млн. лв., може да достигне 38 млн. лв. до края на годината. Кметът Стефан Радев отговори, че дългът е в рамките на закона и под допустимия таван, изоставането е вследствие на по-къснo приемане на бюджета и се очаква да бъде наваксано до края на годината.

Общинският съвет не прие информацията за изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2025 г., гласувана с 20 „за“, един „против“ и 14 „въздържал се“. Отчетите за изпълнение на решенията и актовете на съвета за периода януари–юни 2025 г., както и рутинните финансови корекции и отчети бяха приети.

Сливенският общински съвет отхвърли предложението за намаляване на началната тръжна цена за продажба на общински имот от 72 дка със сгради в землището на с. Тополчане. Предложението събра 11 гласа „за“, 6 „против“ и 6 „въздържал се“ и не бе прието.

Решението беше предшествано от дебат. Независимият съветник Стефка Шевкенова заяви, че не разбира защо общината бърза да продава имоти „на всяка цена“ и посочи, че оценката е остаряла. Според нея продажбата на занижена стойност може да създаде съмнения за финансови затруднения на Общината. Динко Ганчев от „Възраждане“ също се обяви против, като предупреди, че сделката би оставила впечатление за обслужване на конкретни интереси и предложи намалението да е не повече от 10 процента.

Кметът Стефан Радев защити предложението, като припомни, че имотът вече е бил обявяван на търг за 70 хил. лв., но не е предизвикал интерес. Според него по-ниската цена може да привлече реални купувачи и да донесе полза за местната икономика. Здравко Костадинов (ГЕРБ) предложи компромис – намаление от около 22 процента, а съветничката Теодора Маринова посочи, че 30 на сто от приходите от продажбата остават в населеното място за инфраструктура.

Останалите точки в дневния ред – в разделите, свързани с имоти, наеми и продажби (18–38), както и точките, касаещи инфраструктура (39–50), бяха приети единодушно. Сред тях са одобряване на подробни устройствени планове за имоти в местността Баш чардак и бившия стопански двор в с. Самуилово, както и приемане на парцеларни планове за електрически и оптически кабели в редица населени места – Камен, Желю войвода, Гавраилово, Селиминово и Малко Чочовени.