Генералният директор на БТА Кирил Вълчев представи пред участниците целите в заключителния хакатон от проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ с подкрепата на Европейската комисия.

Домакин на събитието е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“. В хакатона участват седем студентски отбора. Кирил Вълчев припомни, че в рамките на проекта БТА е организирала шест хакатона с участието на студенти от различни университети.

В Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград дискусията беше посветена на „Новите умения на бъдещето“, в Бургаския свободен университет акцентът беше върху „Как да направим Бургас по-зелен“. В Икономическия университет във Варна се разглеждаха „Предизвикателствата пред мениджърите в новото време, свързани с дигитализацията и зеления преход“. В Техническия университет в Габрово фокусът бе „Изкуственият интелект и умни градове“, а в Университета по хранителни технологии в Пловдив обсъждането беше около „Предприемач на бъдещето“. В Русенския университет „Ангел Кънчев“ заданието беше свързано с „Интелигентна мобилност“.

Пред студентите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ генералният директор на БТА припомни значението на понятието хакатон, което е комбинация от думите „хак“ и „маратон“ – както в маратона има ограничения във времето, в което като хакери участниците трябва да намерят хитро решение като „секат”, „цепят”. Идеята възниква още през 60-те години на миналия век, когато в Масачузетския технологичен институт студентите от Техническия клуб използвали думата hack за „умен, нестандартен, често импровизиран технически трик“. 

Той обобщи, че в състезанията по проекта на БТА целта е уменията да бъдат използвани за подобряване на системите, като при „белите хакери“ за коригиране на грешки и защита, а не като при „черните хакери” – за злонамерени резултати.

Проектът „Европа на Балканите: Заедно чрез знание” цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), каза Вълчев.

Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, посочи той. И обясни, че идеята на откриването на проекта във Велики Преслав е била за да се подчертае ролята на България за кирилицата като трета азбука в ЕС. Той уточни, че през тази година се отбелязва кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от светите братя Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост – глаголицата. Отбелязването на годишнината е част от календара на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история.

Той посочи, че на конференциите, организирани по проекта в различни региони на България, темите са били за различните приноси на българите. 

В периода от ноември 2024 г. до септември 2025 г. БТА организира общо 47 събития заедно с двете при откриването във Велики Преслав и Вършец и този вече седми хакатон в университети в България – дискусии в 32 пресклуба в България – в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и 6 трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун. По проекта са публикувани повече от 500 новини и 19 инфографики.

Друго важно послание на проекта е, че България е Европейският съюз, България е Европа и не е нужно младите българи да отидат на другия край на Европа, за да осъществят някоя идея, защото абсолютно възможно е да осъществяваш идеите си в България – стига да ги имаш. Затова всеки един млад човек трябва да си даде сметка, че той си остава същият човек, където и да отиде – ако мисли, че ще се провали тук, може да се провали където и другаде да отиде в ЕС, но ако положи същите усилия, както е готов да го направи другаде в ЕС, може да бъде успешен и тук в България и да осъществи идеите си и тук, каза Кирил Вълчев.

Доказва го и фактът, че все повече чуждестранни студенти са избрали да се обучават през последните години в българските университети и висши училища, което установи запитване през юни тази година на образователния репортер и на кореспондентите от БТА до академичните им ръководства в София и в страната.

По обобщени данни на Министерството на образованието и науката през академичната 2024/2025 година общо 16 995 чуждестранни граждани се обучават в страната, което е със 779 повече спрямо предходната учебна година – увеличението е от близо 4,8 процента. Най-много чуждестранни студенти в България пристигат от Гърция – 3277 студенти, от Великобритания са 2235, от Украйна – 2151, от Германия – 1532 студенти, от Италия – 990 студенти. Например, домакинът на заключителния хакатон – Великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий”, през миналата учебна година е имал 381 чуждестранни студенти, от които 49 са граждани на ЕС.

През изминалите издания студентите в хакатона показаха, че без естествен интелект няма и изкуствен. А България е страната на естествения интелект, далеч преди да стане част от ЕС, каза Вълчев.

Затова БТА и 46 (от общо 51) университета в България имат безсрочни договори за постоянно партньорство чрез системно предоставяне на информационни материали с уредени авторски права и стажове на студенти в агенцията. В най-скоро време БТА ще има такива партньорства с всички 51 български университета, каза генералният директор.

Голямата цел е българските университети да бъдат по-видими, както в България, така и в чужбина, включително да бъде видима и тяхната научна дейност и реализацията на студентите след като завършат. По този начин БТА помага младите хора да остават в България, както и да бъдат привлечени студенти от други страни, защото България предлага европейско образование на много по-ниска цена от университетите на други места в Европейския съюз и в приятна социална среда като тази във Велико Търново, където могат не просто да учат, а и да имат прекрасен студентски живот, отбеляза Кирил Вълчев.

Журито, което ще оценява седемте отбора по темата на хакатона „Популяризиране на политиката на сближаване с ЕС“, е в състав генералният директор на БТА Кирил Вълчев, доц. Боряна Здравкова – заместник-ректор по учебната дейност във Великотърновския университет. Наталия Анастасова- заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ към Министерството на труда и социалната политика. Радина Боянова – държавен експерт в Дирекция „Програмиране, наблюдение и оценка“ към Изпълнителна агенция „Програма за образование“

На хакатона във Велико Търново присъства и генералният директор на „Арменпрес” Нарине Назарян, чието гостуване в България по покана на БТА съвпадна със събитието.

Много щандове, арт работилници, музика и забавления предложиха на гостите си Нощта на Самоводската чаршия и Фестивалът на занаятите във Велико Търново, които се проведоха от 18-ти септември до днес.

Началото беше поставено с дефиле на ученическия оркестър на Средно училище „Емилиян Станев“ в града Junior Band, като впоследствие имаше още много музикални прояви на деца и младежи, различни формации. Радост у децата предизвикаха интерактивното представление със сапунени балони и последвалото Пяна парти. Атрактивни за зрителите бяха още огненото шествие и шоу.    

Старинните занаятчийски улички бяха изпълнени с щандове на близо 80 изложители от цяла България. Освен да си закупят различни плетива, ръчно изработени сувенири, био продукти, подправки, бижута, картини, изделия от различни материали, посетителите от страната и чужбина можеха да се включат в ателиета и работилнички, и сами да си изработят нещо в компанията на истински занаятчии. Те имаха възможност да дегустират вино от малки семейни изби, да видят как се правят коктейли, както и да научат повече за различните етапи на приготвянето на мед и пчелни продукти.

Нощта на Самоводската чаршия и Фестивалът на занаятите, организирани от общинската агенция „Царевград Търнов“ и Община Велико Търново, се радваха на голяма посещаемост, особено в Деня на независимостта на България 22 септември, когато старата столица бе център на празненствата. Отбелязването на 117-ата годишнина в града започна с тържествена литургия в храма „Св. 40 мъченици“, продължи на крепостта „Царевец“, с шествие по централните улици, празнична програма в центъра на града с участието и на военни оркестри, и завърши с тържествена заря-проверка.