септември, 2025 - Информационна агенция "beZpartien"

Парцалев и Калоянчев бяха виновниците да се запаля по театъра, каза ръководителят на актьорска трупа Альоша Кушлов в Свищов

Георги Парцалев и Георги Калоянчев бяха виновниците да се запаля по театъра, каза Альоша Кушлов, ръководител на театрална трупа „Магия“ към Професионална държавна търговска гимназия (ПДТГ) „Димитър Хадживасилев“. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в Свищов по повод представянето на септемврийския брой на списание ЛИК на тема „Царете на смеха на 100“, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

По думите му това се случва, след като в училище участва в пиесата „Криворазбраната цивилизация“, в която играят Георги Парцалев и Георги Калоянчев. По-късно започва да се изявява в любителския градски театър, където остава над десет години.

„Израснах с Парцалев и Калоянчев – от дете гледах техните участия във филми и постановки. Те са едно безценно богатство за младото поколение днес“, каза Кушлов. „Навремето нямаше новогодишна програма без участието на Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Никола Анастасов – плеяда актьори, които умело забавляваха публиката“, допълни той.

Ръководителят на театралната трупа отбеляза, че и до днес ролите на двамата комедийни актьори са вдъхновение за самодейните театрални състави.

„С театрална трупа „Магия“ към ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ през изминалата учебна година изиграхме пиесата „Там, където улиците нямат имена“, която е базирана на действителен случай и рядко се поставя на българска сцена. Тя отразява настъпването на промените през 90-те години, когато селата бяха подложени на грабеж“, обясни Кушлов.

Дейността на трупата беше осъществена преди три години с подкрепата на Националната програма „Заедно в изкуствата и в спорта“. „Тази година учениците от трупата са в 12 клас. Те се запалиха по театъра, а аз се занимавам с тази дейност, защото смятам, че това изкуство може да даде много на младото поколение“, завърши Кушлов.

/ХК/

Дисциплината и отношението към изкуството правят Парцалев и Калоянчев колоси, каза директорът на Родопския драматичен театър Мариан Бозуков

Дисциплината и отношението към изкуството превръщат Георги Парцалев и Георги Калоянчев в колоси на киното и театъра, заяви директорът на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ Мариан Бозуков в Националния пресклуб на БТА в Смолян по време на представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнината от рождението на двамата велики актьори. Той допълни, че много хора имат талант, но без характер и истинско отношение към изкуството този талант може да се провали.

„Съвсем случайно съдбата ме срещна с Георги Калоянчев в българо-сръбско-френска кинопродукция под режисурата на Горан Маркович – синът на Рада и Оливера Маркович. За огромно съжаление нямахме общи сцени, но за огромна радост можех да присъствам на всички снимачни дни, в които Калоянчев имаше снимки“, разказа Бозуков за първата си среща с актьора преди много години.

Според него Георги Калоянчев е бил изключително подготвен и дисциплиниран, винаги наясно с всичко, което предстои да снима. „Подобна актьорска дисциплина не бях срещал дотогава. Това ме респектираше изключително. Той изучаваше текста си в детайли, идваше два часа преди снимачния ден и обръщаше внимание на всеки член от екипа. Общуваше с хората искрено – с усмивка, ще подари бонбон на някого, ще щипне бузата на друг“, добави Мариан Бозуков.

За него двамата актьори са колоси на театъра – поколение, което постепенно изчезва, защото съвременният театър и изкуство се развиват в друг контекст.

/ХК/

Калоянчев и Парцалев са Еверест на филмовото и театралното изкуство, каза в Шумен актьорът Кольо Стайков

Актьорът в Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ Кольо Стайков каза при представяне на новия брой на ЛИК, посветен на 100 години от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев, че за него те са Еверест на филмовото и театралното изкуство.

На въпрос на репортер на БТА какво значение имат за изграждането и развитието на българската сатирична култура Парцалев и Калоянчев, Стайков отговори, че е хубаво да има сатирична култура, защото в последните 10-20 години вижда много намръщени и мрачни хора. „Не знам дали е валидно това, че битието определя съзнанието, но хората трябва да си оставят малко повече пространство за смях или ако не могат да си осигурят такова място, да си измислят и да имат по-голямо въображение“, добави той.

„Огромно е значението на тези двама великани в комедията, макар че те и двамата могат да бъдат и драматични актьори, даже дълбоки драматични актьори. При тях няма като че ли някакво заучено поведение, а те все едно го вземат от хората, от физиономиите, от походките и затова са народни, в пълния смисъл на думата народни, защото вземат от живота. И го могат, те и си го носят“, допълни за Калоянчев и Парцалев Стайков.

На въпрос на репортер на БТА кои са най-важните качества, които правят Парцалев и Калоянчев толкова ценни за българската театрална и филмова сцена, Стайков отговори, че най-важна е естествеността им. „Те са толкова органични, че повече няма накъде. И възрастни и млади, като ги гледат, припознават свои познати или себе си, влизат в техния живот на сцената и това вълнува много“, подчерта актьорът в шуменския театър. Стайков отбеляза още, че има много комедийни актьори, носители на смеха, но за него Калоянчев и Парцалев са Еверест на филмовото и театралното изкуство.

„Мисля, че много повече трябва да се популяризира техният талант и то непрекъснато във времето, за да може те да стоят като еталони за младите хора, по които да се равняват“, коментира Стайков.

Представянето на септемврийския брой на списание ЛИК се проведе във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Да предизвикваш смях, значи да заразяваш хората със свобода, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов.

/ВБ/

Калоянчев и Парцалев са несравними, казаха ръководителите на театрална школа „Пластилин“ в Пазарджик

Георги Калоянчев и Георги Парцалев са несравними актьори – днес в театъра няма личности от този мащаб. Докосването до тяхното творчество е магия. Възхищавам се на Парцалев, но за съжаление не съм имала професионален контакт с него или с Калоянчев. Бях дете, когато в Трявна се снимаше „Под игото“. Парцалев разговаряше с децата като с равни – това говори колко добър човек беше. Това сподели Людмила Даскалова, която заедно с Детелина Стойчева ръководи Детска театрална школа „Пластилин“ в Пазарджик, по време на представянето на новия брой на списание ЛИК „Царете на смеха на 100“. Изданието е посветено на Георги Парцалев и Георги Калоянчев и беше представено в Националния пресклуб на БТА в Пазарджик.

„Била съм на представления на Калоянчев и съм дълбоко впечатлена. Двамата актьори оставиха трайна следа в театралното изкуство. Те са несравними – за мен са епоха, явление, неподражаеми. Истински гиганти, от които можеш да черпиш само вдъхновение. Нашето представление „Криворазбраната цивилизация“ е вдъхновено от тях. Като студентка снимах с Калоянчев за кратко – имах епизодична роля във филма Бай Ганьо на Иван Ничев“, допълни Детелина Стойчева.

Двете актриси се обединиха около мнението, че Георги Калоянчев и Георги Парцалев са артисти, от които човек може да се учи не само в професионален план, но и по отношение на чисто човешките качества.

Детска театрална школа „Пластилин“ работи активно с деца от 2013 г. и заема значимо място в културния и образователен живот на Пазарджик. В нейния репертоар са постановките „Пепеляшка“, „Карлсон“, „Мечка“, „Предложение“, „Сън в лятна нощ“, „Палечка“, „Криворазбраната цивилизация“, „Магьосникът от Оз“. Школата е носител на множество награди от водещи национални фестивали и е член на Асоциацията на частните театрални школи.

/ХК/

Да играем на една сцена с Калоянчев беше невероятен урок за нас, заявиха актьорите от Разградския театър Евгени Стефанов и Веселин Борисов

Да играем на една сцена с Георги Калоянчев за нас беше невероятен урок. Той е огромен актьор, човек великан. Това казаха актьорите от Драматичния театър „Антон Страшимиров“ към Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград Евгени Стефанов и Веселин Борисов по повод представянето на списание ЛИК, посветено на 100-годишнините от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев. Събитието се проведе във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“, съвместно – чрез видеовръзка – с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.

Актьорите разказаха, че първата им среща с Георги Калоянчев е била през далечната 1997 г., когато правят първите си стъпки в театъра с постановката на режисьора Красимир Ранков „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев. След няколко премиери на спектакъла тогавашният директор на Разградския театър решава да покани актьори от Сатиричния театър, участвали в същата постановка, но с режисьор Пламен Марков. Така в Разградския театър пристигат Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Пламен Дончев и Ангел Георгиев.

„Всички бяхме толкова притеснени, когато видяхме пред себе си актьори от такава величина. Треперехме, умряхме от страх и забравяхме текстовете си. А Калата ме успокояваше с думите: ‘Спокойно, момче, това не е Шекспир, това е само Станислав Стратиев.’ Така стопихме ледовете и изиграхме заедно над 50 представления, обикаляйки цяла България“, спомня си Веселин Борисов.

В спомените на разградските актьори Калоянчев остава като изключително земен човек. „От него научихме много за професията – неща, които не се предават с уроци, а с играта на сцената“, споделиха те. Сред любопитните случки, които ще запомнят, е как Калата е бутал закъсалия в преспите автобус на театъра при връщането им от представление в Исперих.

Актьорите отбелязват, че с пиесата „Зимните навици на зайците“, в която са играли в партньорство с великите Георги Калоянчев и Татяна Лолова, са получили мечтаните дипломи за актьори – по чл. 9 от Указа на театрите в България – „за изключителни дарования“.

„Георги Парцалев също е идвал в Разград, но ние не сме се срещали с него. От разкази на колеги знаем, че е бил бохем и в негово присъствие никой не е можел да плаща сметките си в заведенията“, допълниха разградските актьори.

/ХК/

Парцалев и Калоянчев са ненадминати майстори на естрадно-сатиричния скеч, каза актьорът Огнян Симеонов

Според мен Парцалев и Калоянчев са двама от титаните на сцената и екрана, ненадминати майстори на естрадно-сатиричния скеч, емблеми от Златния период на Сатиричния театър, каза актьорът от Драматично-куклен театър (ДКТ) – Враца Огнян Симеонов по повод представянето на списание ЛИК на БТА. По думите му много неща ги свързват, но и много неща диаметрално ги разделят.

Родени в една и съща година, носещи името Георги, играят в основната звездна трупа на Сатиричния театър, всеобщи народни любимци, но с различна житейска съдба и философия, смята Симеонов. Докато Калата завършва Висшето театрално училище, стартира в Народния театър, започва бляскаво в Сатирата, Пацо от малък мечтае да бъде артист, но учи медицина в университета по желание на баща си. По политически причини му прекъсват следването и го пращат в трудови войски. Енчо Багаров открива таланта му там и по-късно го въвежда в Сатиричния театър. Следва трудно начало с много недоверие и съмнения от страна на колегите му в него, каза Симеонов.

Калата, благодарение на огромния си талант и артистична мощ, бързо става любимец на властимащите тогава. Парцалев пък, поради произхода си и нетрадиционната си сексуална ориентация, често е смятан за неблагонадежден от тогавашната социалистическа държава и общество, допълва актьорът във врачанския театър. По думите му това до известна степен се отразява малко или много на неговата кариера и личен живот.

Симеонов каза, че и двамата оставят зад гърба си неповторими изпълнения както на сцената, така и в киното. Много е тъжно, че много от младите днес колеги не знаят почти нищо за тях, а и съм забелязал, че не се интересуват, допълва актьорът.

Комедията е труден жанр. Те бяха представители на поколението, за което сцената беше специално и свято място – храм. Професионализмът на актьора е тънка, фина работа, освен къртовски труд е нужно да си поне малко и белязан отгоре, смята Симеонов. Той каза, че и двамата са били в състояние да те накарат от сцената, да се смееш и плачеш едновременно. „И когато си тръгнеш, да разсъждаваш, да мислиш с часове за представлението, което неусетно се е случило в главата и душата ти“, добавя актьорът. Според него в онези трудни и деликатни години за свободно изкуство и театър те го постигнаха, но каква цена са плащали, само те си знаят.

Огнян Симеонов е актьор от почти четиридесет години, като 38 от тях е бил на сцената на ДКТ – Враца. Завършил НАТФИЗ актьорско майсторство, специализирал режисура. Има редица театрални награди и номинация за „Икар“.

/ВБ/

Паметта за Георги Парцалев се пази с много любов в родния му град Левски, каза кметът на града Любка Александрова

Паметта за Георги Парцалев се пази с много любов в родния му град Левски, каза кметът на града Любка Александрова. Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „Царете на смеха на 100“, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

Тя каза още, че около рождения ден на актьора, 16 юни, за 20-а поредна година в Левски са организирали Парцалеви празници. В града тогава е гостувал и Сатиричният театър „Алеко Константинов“ със спектакъла „Криворазбраната цивилизация“.

За трета поредна година се е състоял конкурсът „Парцалев – българският рицар на смеха“. Кметът Александрова добави, че се радва да види колко деца и възрастни участват в конкурса със свои стихове и проза и с колко любов говорят за Парцалев като личност и за неговото творчество.

Тя добави, че в града са на финала на една тригодишна кауза за поставяне на скулптурна композиция „Земляците“, в която основна фигура е Парцалев, заедно с Григор Вачков и Дончо Цончев. Очаква се композицията да бъде окончателно монтирана след 20 октомври. За тогава се подготвят няколко фестивални дни с желанието да бъдат посрещнати големи актьорски имена. Очаква се Народният театър „Иван Вазов“ да гостува с постановката „Големанов“ с Георги Мамалев.

Любка Александрова разказа, че Общината е подготвила проект за музей на Георги Парцалев. Вече е определено мястото, където той ще се помещава. Избран е и изпълнителят. Разчитат, че финансирането за това ще бъде предоставено и още през тази година ще успеят да направят първа копка и да започнат строителните дейности. Преди няколко години колекцията с лични вещи на актьора, дарени от неговото семейство, е регистрирана и очаква да бъде изложена в новия музей, за да могат хората да се докоснат до това, което е останало от неговия житейски свят.

„За град Левски Георги Парцалев е любимо име, любима личност, човек, с когото много хора с артистични заложби се измерват. Това ги вдъхновява да проявяват таланта, с който са се родили. Аз съм убедена, че град Левски, нашата община раждат актьори, артисти“, заяви кметът на града.

Тя каза, че в града има детски трупи, които се занимават емоционално и вдъхновено с изкуство и сцената на Народно читалище „Георги Парцалев – 1901“ фокусира много приятна емоция и културно отношение към живота на местно ниво и изобщо към живота, а това е много важно да се предаде на младите.

/ВБ/

Чрез киното можем винаги да се докоснем до таланта на Парцалев и Калоянчев, каза редакторът на списание ЛИК Яница Христова

Чрез киното можем винаги да се докоснем до таланта на актьорите Георги Парцалев и Георги Калоянчев, каза отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова при представянето на септемврийския брой, озаглавен „Царете на смеха на 100“, посветен на 100-годишнината от рождението на двамата комици. Събитието се проведе във Фестивалния комплекс във Варна в рамките на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“.

Тя каза, че режисьорът Здравко Митков споделя в интервюто си за настоящия брой на списанието, че огромната театрална публика, която е боготворяла Калоянчев и Парцалев, за съжаление, става все по-малка с всяка изминала година и техният забележителен театрален талант, може би в някакъв момент няма да бъде помнен от хората, които сме тук и сега. Кино ролите им обаче остават винаги и чрез тях ние можем да се докоснем до таланта и светоусещането им.

Христова припомни, че филми с участието на Парцалев и Калоянчев са били неведнъж на „Златна роза“. Това е факт още на второто издание през 1962 г., когато Калоянчев печели награда за участието си в „Специалист по всичко“. Награда за главна роля той има и за „Инспекторът и нощта“ през 1964 г. През 1971 г. закриват изданието с „Тримата от запаса“ с Георги Парцалев. Малко по-късно „Баща ми бояджията“ е селектиран във фестивалната програма. Тези и още много новини, свързани с кино и театралните им роли и техните лични и професионални изяви и качества, читателите ще намерят в новия брой на списание ЛИК.

/ВБ/

За уроците и оценките, получени от „майстора на смеха“ Георги Калоянчев, говори актьорът от Търговище Любомир Фърков

За уроците и оценките, получени от „майстора на смеха“ Георги Калоянчев, говори пред репортер на БТА актьорът от трупата в Търговище Любомир Фърков. Разговорът е по повод представянето на септемврийския брой на сп. „ЛИК“, посветен на стогодишнината от рождението на царете на смеха – Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

Любомир Фърков близо 18 години работи в Сатиричния театър, където постъпва по покана на тогавашния директор Пламен Марков. Оценява като възможност запознанството си с Георги Калоянчев и определя като особено удоволствие мястото му да бъде тъкмо до огледалото на именития актьор. Двамата делят обща гримьорна в Сатиричния театър в продължение на няколко години в началото на века.

„Той беше не особено активен по отношение общуването си с всички останали актьори. Говореше малко, може би и защото възрастта му лека-полека напредваше, но от него можехме да научим онова, което беше важно за нас като актьори, които постъпват в трупата на Сатиричния театър“, върна се в спомените си Фърков. Спомня си и днес колко ценно е било за по-младите актьори, когато големият майстор на сатирата каже: „Е, добре се справи с тази роля. Добре игра.“ Щастлив е от факта, че самият той е получавал такива комплименти от него.

По думите на Фърков, Калоянчев е давал както много положителни, така и отрицателни оценки за работата на актьорите от трупата по това време, но винаги, без да преминава мярката на допустимото.

„Калоянчев идваше винаги един час преди началото на спектакъла, седеше пред огледалото, пушеше в гримьорната няколко цигари и се гледаше многозначително. Може би това беше някакъв начин, по който той се подготвяше за ролята“, разсъждава днес Любомир Фърков.

Освен срещите в Сатиричния театър, двамата актьори участват заедно и в късометражния филм „Сватба“ на режисьора Милен Николов. Любомир Фърков разказа, че Калоянчев е бил в ролята на управител на заведение, от типа атрактивни по курортите в България. „Моята приятелка Мадлен Чолакова беше наета да танцува народни танци в заведението, а аз бях неин приятел и ревнувах изключително много, че тя играе, че танцува, че вечерно време закъснява“, разказва ни част от сюжета актьорът. Тогава Фърков получава важен съвет от Георги Калоянчев – да бъде по-внимателен с израженията си пред камерата, споделя ни днес той.

Най-ценният урок обаче Фърков счита, че е получил от Георги Калоянчев тъкмо в гримьорната на Сатиричния театър. „Човекът имаше големия талант да разграничава сценичното си поведение спрямо това дали е за театър, кино или телевизия“, каза Фърков. И разказа случай, който няма да забрави никога. „Засичаме се в гримьорната, и двамата дошли доста по-рано от необходимото. Тогава той ми каза: „Любо, трябва да диференцираш кога играеш в кино, кога играеш в телевизия, кога – в театър. А в театъра, когато играеш, да знаеш каква роля играеш и да не разчиташ само на режисьора, а самият ти да си режисьор на своята игра. Ако ти не правиш разлика и навсякъде си еднакъв, ти ставаш скучен артист“.

За мен Георги Калоянчев беше добър човек, с много опит и с много голям талант, от който са се учили поколения артисти, каза на финала Любомир Фърков, признавайки, че е научил много от емблематичния актьор.

/ВБ/

Парцалев и Калоянчев са сред имената, които завинаги ще останат в историята на българската култура, каза актрисата Мария-Магдалена Тошкова

„Георги Парцалев и Георги Калоянчев за мен са сред тези имена, които завинаги ще останат в историята на българската култура – не само с емблематичните си роли, а и с усилията и стремежа, с които творят. Според мен огромният им принос към българската комедия се проявява в това те автентично да предадат своето чувство за хумор. Особено видно е това в т.нар. скечове на Парцалев, в които той умело работи с ритъм и тайминг, подобно на днешния стендъп. Това, което ме вдъхновява в тях, е, че те с общи усилия създават истински силна и значима епоха за българското театрално изкуство и тази инициатива за създаване на нещо значимо ме мотивира да продължавам да търся и да творя в театралната сфера“. Това каза младата актриса Мария-Магдалена Тошкова по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

„Не смятам, че има приемственост между поколенията актьори в комедийния жанр у нас, защото колкото повече започвам да разбирам театъра чисто технически, толкова повече се убеждавам, че комедията у нас е придобила много пошъл вид. Цялата комерсиалност в днешно време изобщо не е смешна, и най-вече – не е стойностна“, подчерта Тошкова. По думите ѝ артистите са забравили ценното в комедията, и всеки аспект на театъра като цяло. „Факт е, че комедията е трудоемък жанр, но това не значи, че трябва да го улесняваме с всички комедии, които, за жалост, пълнят салоните само заради определени имена“, добави актрисата.

Комедията по времето на Парцалев и Калоянчев е изтънчена, семпла, стойностна, като те са подхождали с класа, с ритъм, посочи Тошкова. „Според мен ключовото в комедията са паузите, това да си позволиш да не правиш нищо. Точно от там идва неловкото, комедийният ефект, но днес това рядко се среща, което ме натъжава“, разказа младата актриса.

Ценното, което един млад актьор може да вземе от Парцалев и Калоянчев, е това никога да не се отказваш от това, което иска сърцето ти, смята тя. „Колкото и трудно да се вижда, човек винаги забравя за истински ценното си право – свободата. Свободата да твори, да започне или спре нещо, да опита нещо различно. В главите ни постоянно набиват, че трябва да следваме нечии стъпки, но това не е нужно, Ние сами правим изборите си и смятам, че Парцалев и Калоянчев с подхода на търсене, който са използвали спрямо разнообразните си роли, са пример за това, добави Мария-Магдалена Тошкова.

/ВБ/

Type:

Genre:

Duration:

Average Rating:

Месец: септември 2025

Търси

Последни публикации

Последни коментари

Архив