септември, 2025 - Информационна агенция "beZpartien"

Благословени са хората, които умеят да играят комедия, каза актьорът Петър Тосков в Пловдив

Вечният въпрос в театъра е кое се играе по-трудно: комедия, трагедия или драма? „Общо взето е почти еднакво трудно да се играе – трябва да се играе истински, трябва да се играе добре, но като че ли да се играе комедия е по-трудно. По-трудно е, защото там средствата са малко по-различни и хората, които умеят да играят комедия, са благословени“, каза актьорът от Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, Петър Тосков. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в Пловдив по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „Царете на смеха на 100“. Събитието се проведе от Варна съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на агенцията в страната и чужбина.

Според Тосков такива „благословени хора“ познаваме от старото поколение актьори като Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Константин Коцев и Никола Анастасов. „Те играеха страхотно в комедии. И слава Богу, че имаха възможност да изявят този си свой талант“, каза той.

По неговите думи, Георги Парцалев е бил изключителен драматичен актьор, което доказват филмът „Три диоптъра далекогледство“ и руската пиеса „Ретро“, но съдбата определила той да играе комедия. Тосков уточни, че актьорът няма театрално образование, а е учил медицина, но е бил изключен по политически причини и изпратен в казармата. „И там случайно големият комедиен български актьор Енчо Багаров го открива и го така приласкава да правят комедия. Те правиха страшно много скетчове. Аз си спомням, като дете имаше цели плочи с Енчо Багаров и Георги Парцалев“, посочи Тосков и сподели, че се възхищавал на Парцалев още като ученик, когато все още не е знаел, че ще стане актьор.

По-късно, когато го приемат във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – НАТФИЗ), съдбата решила да го запознае с артисти от Сатиричен театър „Алеко Константинов“, включително и с Георги Парцалев, с когото е имал честта да работи няколко пъти.

Тосков го определи като изключително интересен и щедър човек, като разказа негов обичай да плаща тайно за закуските на децата в столично училище и да наблюдава от разстояние учудването им през голямото междучасие. „Това беше Георги Парцалев“, каза той и отбеляза: „Изключителен актьор. Не е само крал на смеха, но истински, истински, истински актьор“.

/ХК/

Георги Калоянчев изпипваше всеки детайл и имаше усет към това, което „взривява“ публиката, каза за БТА актьорът Венцислав Петков

Георги Калоянчев изпипваше всеки детайл и имаше усет към това, което „взривява“ публиката. Това каза за БТА Венцислав Петков – актьор от Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и ръководител на студентския театър „Пирон“ в крайдунавския град, по повод представянето на септемврийския брой на списание „ЛИК“ на тема „Царете на смеха на 100“, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

Петков отбеляза, че е играл на сцената на Русенския театър с Калоянчев в постановката „Сако от велур“ по Станислав Стратиев. Първата му среща с популярния актьор датира обаче от по-рано в София.

„Първата ми среща с Георги Калоянчев беше в Театралната академия. От часовете по актьорско майсторство, от залата, гледахме точно към Сатиричния театър и нормално беше да се вълнуваме и почти всяка вечер да гледаме представления. Да не говорим, че в нашия клас, в Театралната академия, учеше и синът на Калоянчев – Ивайло“, каза още Венцислав Петков.

Той добави, че това е било повод и при завършване на неговия клас Георги Калоянчев да е сред зрителите на дипломните му спектакли.

„Срещахме се след това с него и говорихме. Това бяха първи срещи и едва ли съм си мислил, че след това ще имам възможност да играя на една сцена с него, но в Русенския театър, където дойдох веднага след Театралната академия, Слави Шкаров направи „Сако от велур“ на Станислав Стратиев. Ние го играхме, може би година, и тогава ръководството на театъра, покани Калоянчев да изиграе 10 спектакъла в Русе с нашия екип. Това беше безкрайно вълнуващо и интересно за нас“, каза още Венцислав Петков.

Той добави, че на практика Калоянчев е влязъл много бързо в представлението.

„Това беше една от коронните му роли, които той направи в Сатиричния театър. Той имаше някъде около десетина етюда, които играеше абсолютно сам. Още по време на репетициите казваше: „Сега играем, а сега, спирате и сега съм аз“… И тогава той поемаше всичко и в тези безкрайно интересно направени етюди той всъщност контактуваше директно с публиката“, каза още Венцислав Петков.

По думите му именно тогава той е изпитал едно от най-вълнуващите си преживявания.

„Едно от най-вълнуващите преживявания, човек да се докосне до начина му на потопяване в ролята. Сега сме свикнали много и с телевизия, и с много кратки репетиционни периоди. Даже много от добрите актьори си позволяват много бързо да изграждат своите роли, защото няма време. А той си беше създал начин на работа върху всички роли. Изпипваше всеки детайл и имаше усет към това, което „взривява“ публиката. Невероятен усет. Това беше в основата на тези мисля, че десет представления, които изиграхме заедно с него“, каза още Петков.

Той добави, че всички актьори в Русе са били респектирани от Георги Калоянчев.

„Вероятно се е усещало, че ние бяхме леко респектирани и стояхме малко настрана и в дадените моменти, когато действието вече вървеше в основната си част, ние допълвахме към неговата игра и това, което беше направено в нашия спектакъл“, припомни си още Венцислав Петков.

/ВБ/

Калоянчев и Парцалев са личности, които само могат да вдъхновяват останалите, каза Димона Савчова, ръководител на театралната школа в Самоков

Георги Калоянчев и Георги Парцалев са личности, които могат единствено да вдъхновяват останалите. Това заяви Димона Савчова, ръководител на театралната школа в Самоков, по случай днешното представяне на списание ЛИК на БТА, посветено на 100-годишнините на двамата актьори.

По думите ѝ, двамата актьори са големи звезди и истински личности. Савчова добави, че в България има много хора, които искат да се занимават с театрално изкуство, но често нямат възможност да го правят, тъй като реализацията в тази сфера е изключително трудна.

Попитана дали има любим актьор, тя отговори, че няма конкретен, но има много личности, от които човек може да „открадне“ по нещо. От своите преподаватели тя е научила много. Любимата ѝ постановка е „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, която преди две години нейният театрален състав представи пред самоковската публика.

За усещането, когато един актьор е на сцена, ръководителката на самоковската трупа каза, че то е неописуемо и много различно. Любими ѝ са тъжните и драматични роли, но призна, че вероятно по-добре ѝ подхождат по-забавните и весели. На въпрос как би описала театъра с една дума, тя отговори: „Живот“.

/ХК/

На Балканите имаме общо чувство за хумор и самоирония, което макар и мазохистично, е и много вкусно, казва режисьорът Гергана Димитрова

На Балканите имаме едно общо чувство за хумор и самоирония, което макар за другите може да изглежда леко мазохистично, ние му се наслаждаваме, защото това е и едно вкусно чувство за хумор, казва режисьорът Гергана Димитрова – председател и основател на организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“. Тя се включи в представянето на списание ЛИК, посветено на 100-годишнините от рождението на двама забележителни актьори в театъра и киното в България – Георги Парцалев и Георги Калоянчев. Изданието на БТА е озаглавено „Царете на смеха на 100“.

Димитрова е в Кюстендил, защото тази вечер на сцената на Драматичния театър в града се играе „Айвар и лютеница“ – международна копродукция между България и Република Северна Македония, на която Димитрова е режисьор и съавтор. Постановката е включена във фестивала „Acting Europe – Театър без граници“, който се провежда в града.

Самият текст в постановката е част на български език, друга – на македонски, а трета – на някаква мешавица между български и македонски. Вижда се как прозира това усещане, че можеш да се видиш отстрани, а може да се видиш и критично отстрани, без да се обиждаш сам на себе си, което смятам че е чудесно. Този тип чувство за хумор някак си е залегнал и в традицията ни, и в близкото минало, и в големи актьори, които много добре познаваме като Георги Парцалев и Георги Калоянчев, който е мой съгражданин от Бургас“, разказа Гергана Димитрова.

Според нея, на подобни фестивали хората могат да усетят, че политическото говорене е нещо много различно от междучовешките отношения.

Трябва да артикулираме сериозните теми чрез хумора, да сме отворени към проблема решавайки го чрез смях, каза актрисата Деница Даринова, която участва в постановката. „Общото са темите, върху които се смеем в този спектакъл. Намираме начини да се разединим, но в същото време откриваме и колко сме еднакви и близки“, допълни тя. „Това се случва през хумора и самориронията. Човешкото е преди всичко, ако гледаме на проблемите чрез хората, чрез хумора, може би ще видим, че те не са толкова големи проблеми“, допълни и актрисата от Република Северна Македония София Ристевска. „Много е хубаво, че и в нашия екип много се обичаме и затова можем да се самоиронизираме“, посочи още тя.

Постановката, която се играе тази вече в Кюстендил, цели да покаже какви всъщност са проблемите между двете съседни страни – България и Република Северна Македония, но и какви не са. Всичко това е съчетано по един смешен начин, обединявайки стендъп и театър, обобщиха организаторите на представлението.

/ХК/

Чувството за хумор е острието на интелигентността, то е и любов, казва актьорът Вълчо Янев от ямболския театър

Чувството за хумор е острието на интелигентността, то е и любов. Това каза в интервю за БТА актьорът от Драматичния театър „Невена Коканова“ в Ямбол и носител на наградата „Икар“ Вълчо Янев. Той гостува в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на новия брой на сп. ЛИК „Царете на смеха на 100“, посветен на вековния юбилей от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев – две от най-обичаните имена в българския театър и кино.

„Когато човек сложи очилата на смеха, светът изглежда по-весел, по-ведър, по-интересен“, отбеляза актьорът. Сто години отбелязваме от рождението на тези корифеи. Направеното от тях продължава да намира отзвук и да показва, че изкуството на смеха е непреходно. Те бяха светлина и радост в живота на хората – и в театъра, и в телевизията. За нас беше цяло удоволствие да ги гледаме, а за мен – и да се уча от тях, каза още Вълчо Янев.

По думите му всяка ситуация може да бъде интерпретирана различно – като драматична или като комична – в зависимост от гледната точка. Актьорът е убеден, че да разсмееш е по-трудно, отколкото да разплачеш. „Чувството за хумор е загадка, енигма. Много по-лесно е да накараш хората да се просълзят или да бъдат натъжени, отколкото да ги накараш да гледат с блеснали очи, да ръкопляскат и да се смеят. Смехът изисква бърза мисъл, комбинативен ум и интуиция“, допълни Вълчо Янев.

Той подчерта, че смехът е необходим на човечеството днес повече от всякога: „Абсолютно задължително е да има повече смях в живота ни, защото именно той ни издига на по-високо духовно ниво, да обичаме повече. Когато гледаш с усмивка, ставаш по-положителен, започваш повече да обичаш.“ Според актьора чувството за хумор съдържа в себе си любов.

„Ние сме толкова различни и любовта някак си бяга от нашето ежедневие. Ние повече се дразним от другия, отколкото да го обичаме, не прощаваме лесно. А без любов всичко увяхва, не може да живее дълго и не е качествено. Ако гледаш на света весело и усмихнато на света, започваш повече да обичаш – и себе си, и хората. Тогава можеш и да прощаваш“, смята Вълчо Янев.

По думите му именно това е посланието, което поколенията артисти като Парцалев и Калоянчев са ни оставили: „Те бяха като светлина, като лъч надежда, като усмихнат ден. Когато гледахме техни спектакли, ставахме по-бодри, по-усмихнати и по-способни да обичаме. Това е заветът им – смехът като форма на любов към човека.“

През 2024 г. Вълчо Янев получи „Икар“ за поддържаща мъжка роля на 50-ите юбилейни национални награди за сценични изкуства през 2024 г. Актьорът от ямболския Драматичен театър „Невена Коканова“ заслужи отличието за образа на Дядото в спектакъла „Всичките наши тела“ по текстове на Георги Господинов с режисьор Мартин Киселов.

Септемврийският брой на списание ЛИК, посветен на незабравимите Георги Парцалев и Георги Калоянчев, беше представен чрез видеовръзка едновременно във всички 33 пресклуба на БТА в страната и осем в чужбина.

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Септемврийския брой на тема „Царете на смеха на 100“ можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/60.

/ВБ/

Парцалев и Калоянчев са учебници по актьорско майсторство, заяви в пресклуба на БТА в Монтана директорът на местния театър Стефан Милков

Георги Парцалев и Георги Калоянчев са учебници по актьорско майсторство, тяхната игра е пример за изграждане на персонажа, заяви при представянето на новия брой на списание ЛИК в пресклуба на БТА в Монтана директорът на драматичния театър в града Стефан Милков.

Милков, който също е актьор и има много роли в театъра, като е известен с моноспектакълът „Чудомирщини“, разказа как многократно е гледал на запис играта на Парцалев и Калоянчев в различни пиеси и филми и е връщал по няколко пъти назад, за да чуе пак и пак някоя реплика. „Невероятно е как успяват да придадат такъв голям смисъл на малка реплика, как всичко минава през тях“, коментира Милков. Според него това е огромна дарба, но и много труд и изключителен професионализъм в работата.

Стефан Милков сподели, че макар и да не се е срещал на живо с Парцалев и Калоянчев приживе, тъй като е от по-младото поколение, е чел много за техния живот и роли и е беседвал с по-възрастни от него актьори, които ги помнят и са работили с тях. Впечатлил се е от първата роля на Георги Парцалев в Сатиричния театър в пиесата „Баня“ на Маяковски. До тогава големият актьор е играл само в заводски театри, в театъра на строителните войски и е бил поканен в Сатиричния театър. Бил е много притеснен как ще се представи, дали ще бъде на нивото на останалите актьори, които са професионалисти от години и имат театрално образование, а той няма. Ходил е ежедневно в библиотеката и е изчел цялото творчество на Маяковски и така е вникнал в героя, който играе и се представил отлично. По време на репетициите за пиесата Парцалев се влюбил в едно момиче в библиотеката, но после тя изчезнала, той я намерил в родния й град, но се оказало е тежко болна. Така започнала професионална кариера на големия Парцалев. И продължила с все по-запомнящи се роли, които му донесли известност. Интересно е обаче как той самият разбрал, че вече е известен. При едно влизане в театъра през зимата Парцалев си събличал палтото и неволно ударил дете, което било с майка си за представлението. То започнало да плаче, а майката му казала „Стига плака, Георги Парцалев те удари, без да иска, какво ревеш!?“

Стефан Милков сподели, че за него най-впечатляващите роли на Парцалев са във филмите „Тримата от запаса“ и „С деца на море“ – Чичо Манчо. В тези роли Парцалев вкарва много човещина и заради това са толкова въздействащи на публиката и запомнящи се.

Най-впечатляващата роля на Георги Калоянчев според Стефан Милков е тази на Бай Ганьо. „Така да изведеш и уплътниш литературен персонаж е невероятно“, заявява директорът на театъра в Монтана. Според него е много, много трудно някой друг актьор да достигне такава достоверност на образа и такъв чар в представянето на българщината. Калоянчев го е постигнал със своята отдаденост и страст към актьорската игра, каквато само той притежава.

/ВБ/

Парцалев и Калоянчев са част от онези огънчета, които мен самата са ме възпламенили и възпламеняват много хора, каза Жанет Киранова

За мен Георги Парцалев и Георги Калоянчев са част от онези огънчета, които мен самата са ме възпламенили и продължават да възпламеняват много хора. Това каза дългогодишната актриса от Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград – Жанет Киранова, по повод представянето на списание ЛИК, посветено на 100-годишнините от рождението на двама забележителни актьори.

Когато говорим за такива величини в българския театър, аз винаги подхождам много плахо – от респект към таланта, опита и към това, което те ни оставиха на нас, по-младите актьори. Нямам преки наблюдения за това как са работили – специално за Калоянчев. За Георги Парцалев обаче мога да разкажа една случка от първи курс, когато бях в Академията, обясни Жанет Киранова.

Изпратиха ни за някаква масовка в един филм. Впоследствие този филм не се осъществи, но така или иначе бях свидетел на една невероятна история. Георги Парцалев стоя през цялото време съвършено спокоен и смирен. Дойде моментът за неговата сцена и изведнъж този човек буквално се преобрази. Тогава съм се питала – и до днес се питам, кое е онова чувство, което преобразява до такава степен актьора. Това е големият талант. Винаги съм възприемала и двамата като светлини по пътя на всеки артист – да вървим към онова, което те са ни оставили като наследство, отбеляза още актрисата. Тя допълни, че смехът е голямо лекарство за света. По думите и ако човек не се смее, той не живее, защото смехът създава емоция, а да можеш да разсмиваш хората е нещо велико.

Мисля, че няма по-голямо майсторство от това. Това са хора, които според мен начертаха пътя на българския театър. Предполагам, че с една добре позната доза завист съм се обръщала към колегите, които са имали допир с тях на сцената. Всички ми казват, че това е най-важното училище – да се докоснеш до този талант, посочи Киранова. Според нея хуморът е нещо много особено – за него трябва да имаш сърце, да си широко скроен, да носиш огромен заряд и познания за човешката душа, защото иначе няма как да сътвориш този хумор на сцената и да заразиш цялата зала.

Ние много често говорим за тези актьори, разказваме истории, които сме чули, и си мисля, че младите би трябвало да четат малко повече, да разбират малко повече за това какво наследство са оставили тези хора, подчерта актрисата. По думите ѝ Калоянчев и Парцалев са били невероятни актьори, а като хора – скромни и добронамерени. Специално за Парцалев мога да споделя личните си впечатления, той винаги беше точен и с научена реплика, допълни още Киранова.

/ВБ/

Като всеотдайни, талантливи и земни определи Калоянчев и Парцалев актьорът доайен на Ловешкия театър Стоян Георгиев

Нямаме вече такива актьори – толкова всеотдайни, толкова талантливи и толкова земни. Това каза за БТА актьорът доайен на Драматичния театър в Ловеч Стоян Георгиев за колегите си Георги Калоянчев и Георги Парцалев, на чиято стогодишнина от рождението е посветен новият брой на списание ЛИК.

Стоян Георгиев, който тази година на празника на града беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч”, е играл на една сцена с Калоянчев през 1977 г. в комедията „Сако от велур” на Станислав Стратиев. „Това беше един много вълнуващ момент. Беше голямо изпитание не само за мен като един от младите – тогава нямах и 30 години. А Калоянчев беше една емблема на българския театър. Той „носеше” репертоара на Сатиричния театър – играеше почти във всяка постановка. И да застана до този колос – вълнението беше страшно голямо. Оказа се, че той е толкова благороден човек, че всякакви предварителни притеснения са били излишни. Той така те предразполагаше, такива шегички пускаше, че ти забравяш, че пред теб е този голям актьор”, спомня си партньорството Георгиев.

Той разказа, че Георги Калоянчев е участвал в два дни в четири спектакъла в Ловеч. Билетите са били разпродадени предварително светкавично, приятели и познати се сърдели, че за тях няма.

Стоян Георгиев каза още, че Калоянчев обичал да прибавя от себе си някоя сладка реплика, която той е измислил. „Правеше му удоволствие и го виждаш как вътрешно се радва на собствения си хумор. Това по принцип не е разрешено за нас, дребните, а на този колос кой можеше да му каже нещо. Но той никога не прекаляваше. Пускаше само една лека шегичка, заради която едва сдържаш смеха си. Гледам – в един момент половината от колегите – с гръб към публиката, само раменете им леко се тресат от смях. Аз стискам палци, щипя се, да не изложим представлението, в което участва този велик актьор”, разказа ловчалията.

По думите му Георги Калоянчев е бил толкова естествен, но трябва човек да си партнира с него, за да разбере колко все още е бил малък в професията и какво богатство носи този голям актьор. Не го преувеличавам, всички са се убедили в неговия голям талант, посочи Георгиев.

А Георги Парцалев той определи като самобитен и незаменим. Който само като ти заговори, и започваш да се смееш. „В ония години, като кажеш Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, това бяха имена еталони на актьорски талант, и то неповторим”, добави доайенът на Ловешкия театър.

/ВБ/

Ролята на Калоянчев не остави възможност да си представим по друг начин този образ, каза създателят на Музея на Бай Ганьо в Казанлъшко

Георги Калоянчев изигра ролята на бай Ганьо така, че не остави никаква възможност да си представим персонажа по друг начин. Това каза създателят на Музея на Бай Ганьо в село Енина Румен Сомов, който се включи в представянето на броя на списание ЛИК на БТА, посветен на 100-годишнините от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

Сомов отвори музея през май т.г., след като работи по това в продължение на две десетилетия. Той е и потомък на Ганьо Сомов от Енина, смятан за един от прототипите, вдъхновили Алеко Константинов да създаде героя.

В музея има витрина, посветена на Калоянчев в ролята на бай Ганьо, която, по думите на Румен Сомов, не е включена в беседата на културния институт, защото „няма нужда да се говори“. „Толкова добре е влязъл той в образа, че като кажем Георги Калоянчев, неволно си представяме този образ и обратно“, посочи Сомов. Той добави, че има и снимки на други актьори в ролята, но всички посетители питат дали това е Калоянчев.

„Навсякъде изобразяват бай Ганьо различно – французите например го рисуват със засукани остри мустачки, нещо като онова, което българинът нарича тарикат. За нас обаче бай Ганьо е само и единствено Калоянчев“, категоричен беше Сомов. „Всеки паметник на бай Ганьо е различен, всеки скулптор и художник има негово виждане, но като ги събереш виждаш, че те са изобразили Калоянчев.“ Според него актьорът е изиграл ролята си така, че не е оставил шанс на никого да си помисли по друг начин за героя.

По думите на Сомов, който е и режисьор, „добрата комедийна роля винаги е свързана първо с това да чувстваш много дълбоко в себе си прототипа, който ще играеш, да навлезеш дълбоко в това, което е написал автора, да си представиш героя, да влезеш в мисленето му и да се сраснеш с него“. „Много отвътре му дойде на Калоянчев да изиграе ролята на бай Ганьо не като простака, не като нискообразован, а като напористия българин, който иска да види света, да го покори, който не иска никой да му казва какво да прави, защото той знае всичко и ще го направи“, посочи Сомов.

Според него Калоянчев е разбрал много добре героя на Алеко Константинов, а с неговата актьорска дарба бай Ганьо не е унижен на нито едно място, макар да прави безумия, следвайки сюжета на автора. „Изигра го достойно, никога не сме го съжалили, нито сме се отвратили, не ни е омръзнал. Може би затова и толкова ни харесва – това е българинът и, ако Калоянчев му е запазил по някакъв начин достойнството, се е справил наистина много добре“, обобщи Сомов.

/ХК/

Парцалев и Калоянчев са рицари на смеха, докоснати от Бога, каза Соня Келеведжиева, ръководител на средношколски театър „Класика“

Георги Парцалев и Георги Калоянчев са рицари на смеха, докоснати от Бога. Това каза в интервю за БТА по време на представянето на септемврийския брой на списание ЛИК за стогодишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев дългогодишният преподавател по български език и литература, писател, литературен критик, общественик и ръководител на средношколския театър „Класика“ в Сливен Соня Келеведжиева.

„Още като дете, застанала пред малкия екран, плачех и се радвах с Парцалев и Калоянчев – емоции, които сега няма кой да ни даде, няма кой да ни разсмее до сълзи, да ни разплаче от удоволствие“, сподели Соня Келеведжиева. Според нея двамата остават недостижим еталон за сценично присъствие и човешка топлота. „Такива талантливи творци се раждат веднъж на сто години. И сега мисля същото. Уважавам талантливото младо поколение, но от ранга на Георги Парцалев и Георги Калоянчев актьори днес няма“, категорична е тя.

В спомените ѝ оживяват репликите от най-емблематичните роли на двамата велики актьори. „От ‘Зех тъ, Радке, зех тъ!’ зная десетки реплики наизуст“, казва тя и допълва, че неведнъж е поставяла „Михал Мишкоед“ и „Криворазбраната цивилизация“ с театралната трупа „Класика“. За нея това не са просто театрални текстове, а част от културната ДНК на България. „Помня и житейските уроци на Парцалев: „Животът е кратък, приятелю, и затова бързам да го живея“. А гласът на Калоянчев сякаш още звучи в съзнанието ми: „Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето.“

„Те бяха стихия, ураган. С тяхната поява сцената се преобразяваше, залата се събуждаше, гръмваха аплодисменти. Така се посрещат големите актьори, заслужили любовта на публиката“, каза още Келеведжиева. Според нея, именно тази емоционална връзка с публиката прави Парцалев и Калоянчев „царе на смеха“. Но зад комедията, подчерта тя, стоят и самота, и тъга, и духовна дълбочина.

Като режисьор и сценарист на десетки ученически постановки, Соня Келеведжиева вярва, че Георги Парцалев и Георги Калоянчев са оставили след себе си школа в българската комедия, която младите актьори трябва да изучават. „Преди всяка наша работа върху класически текст, давам възможност на учениците ми да се „срещнат“ с големите комици. Гледаме записи, анализираме сценичната им игра, говорим за присъствието им, за онова, което не се учи, а се усеща – сърцето, с което играят.“

Тя припомни телевизионния мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“ (1974 г.) с участието на Парцалев, Калоянчев, Ружа Делчева и Никола Анастасов като образец на театрална култура, който и до днес служи за вдъхновение на самодейните театрални трупи. „Те ни учат как се живее с ролята. Как се забравяш себе си и се превръщаш в героя. Това е сценично майсторство, което не може да бъде имитирано – то се изстрадва и преживява“, каза още Соня Келеведжиева.

На въпроса какво е нужно, за да бъде един актьор толкова обичан и уважаван поколения наред, Келеведжиева отговори: „Сърце и душа на дете – чиста и светла, талант и любов към изкуството и публиката. Те си остават рицари на комедията, рицари на смеха. Надарени бяха свише, докоснати от Бога. В душите им грееше божествена искра.“

„Георги Парцалев и Георги Калоянчев, заедно с Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов и Стефан Данаилов, оставиха следа не само в театъра и киното, но и в сърцата ни. Помним ги. Обичаме ги. Длъжници сме им“, каза още Соня Келеведжиева.

Представянето на септемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнините от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев, се състоя във Фестивалния и конгресен център – Варна. То е част от програмата на филмовия фестивал „Златна роза“ и се проведе съвместно чрез видеовръзка в националните пресклубове на БТА в България и чужбина.

/ВБ/

Type:

Genre:

Duration:

Average Rating:

Месец: септември 2025

Търси

Последни публикации

Последни коментари

Архив