Представители на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и на Националната агенция за приходите (НАП) проведоха в община Главиница информационна среща, посветена на предстоящото въвеждане на еврото. Събитието е част от Националната информационна кампания и се състоя в сградата на Общинския съвет. 

По време на срещата бяха разяснени основните технически детайли около процеса на преминаване от лева към евро, който трябва да започне на 1 януари 2026 година. Представителите на институциите подчертаха, че цените в търговските обекти трябва да бъдат обозначавани едновременно в лева и евро при използване на официалния фиксиран курс – 1 евро = 1,95583 лева. Те уточниха, че закръгляването следва да се извършва по стандартните математически правила – надолу, ако третата цифра след десетичната запетая е между 1 и 4, и нагоре – ако е между 5 и 9.

От 1 януари 2026 г. всички плащания ще могат да се извършват както в лева, така и в евро в рамките на един месец, като ресто ще се връща в евро. При липса на достатъчно евро търговците ще могат да връщат и в лева. От 1 февруари 2026 г. левът ще бъде изваден от обращение. Гражданите ще имат възможност превалутират безплатно в срок от шест месеца в банки и пощенски станции. Българската народна банка ще извършва обмен безсрочно и без ограничения.

Бе уточнено, че клиентите на Националния осигурителен институт няма да подават заявления за превалутиране или да откриват нови сметки – процесът ще се извършва автоматично.

Директорът на офиса на НАП в Силистра Иванка Скорчелиева подчерта, че Агенцията е разработила мащабна информационна кампания, като на сайта на институцията са публикувани експертни отговори на най-често задаваните от граждани въпроси. Тя допълни, че в НАП могат да бъдат подавани сигнали за забелязани нарушения на закона за въвеждане на еврото в България. 

Експертите призоваха гражданите да обръщат внимание при плащания с банкови карти в каква валута е въведена сумата. На въпрос от представители на бизнеса те уточниха, че от 1 януари работодателите няма да трябва да сключват нови трудови договори или анекси към съществуващите.

Към производство на вина от български сортове, типични за региона, са се насочили от винарска изба „Кайнарджа“, която е разположена в едноименното Силистренско село. Това каза за БТА Боян Боев, съосновател на марката Pink pelican, която е един от водещите продукти, предлагани от избата.

По думите му, за да има идентичност лозаро-винарският бранш, той трябва да предлага това, което се отглежда в съответното землище. Такъв е сортът Тамянка, който е характерен за Дунавската равнина и се отличава с добрия си аромат.

„Използваме сорта Памид, който е разпространен в цялата страна. От миналата година започнахме да работим и с Димят, който е типичен български сорт, характерен за Северен Черноморски регион. В миналото е бил много разпространен в нашия край под името Семендра, както днес е познат в Румъния. Качествата на този сорт ни впечатляват, а нашето разбиране за нещата, че трябва да предлагаме това, което е характерно за нашия регион“, каза Боев.

Винарска изба „Кайнарджа“ се гордее и с масива от Каберне Совиньон. Той е създаден през 1968 от японски специалисти, с посадъчен материал от Франция и продължава да дава плодове и до днес. Мястото е избрано след обстойни климатични проучвания и почвени анализи.

Последните години са трудни за производителите заради климатичните аномалии и слабите реколти. Заради минусовите температури през април тази година добивите са паднали с над 50 процента в сравнение с предходни години. Въпреки това Боян Боев припомня, че едни от най-качествените вина са произведени в години с много лоши години.

„Имаме сортове, при които добивът e около 50 килограма на декар, а в нормални години е достигал до 600 килограма. Качеството на гроздето е много добро, но количествата са недостатъчни. Това вероятно ще доведе до интересни купажи. Тази практика се забелязва и в Европа заради метеорологичните промени. През последни години e характерна една серия от „Non-vintage“ вина, в която производителите купажират различни сортове или актуалната реколта с грозде от предишни години, за да могат да напълнят съдовете си. Така се получава интересен и екзотичен продукт за потребителите и ценителите“, каза Боев.

Той допълни, че в бъдеще във винарска изба „Кайнарджа“ ще работят все по-активно за развитието на винения туризъм. От екипа на избата вярват, че той трябва да предоставя едно цялостно изживяване и посетителите да си тръгват с усмивка. Използват различни тематични дегустации и вечери на открито сред красивата природа в региона, планират изграждането на места за настаняване и ресторантска част.

Винарска изба „Кайнарджа“ е създадена през 2001 година в населеното място, където през 1774 година е подписан Кючук Кайнарджанският мирен договор между Русия и Османската империя.

За тези близо 25 години продуктите на избата са спечелили над 30 международни награди. Сред тях са сребърен медал от изложението във Франкфурт и бронзов медал от Световните винени награди на Decanter. По-голямата голямата част от вината се реализират на вътрешния пазар. Те могат да бъдат намерени в специализиране магазини и заведения за хранене от по-висок клас.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Силистренци ще отбележат 117 години от обявяването на Независимостта на България с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Васил Левски в града. В честването на 22 септември ще се включат общински и областни ръководители, представители на политически и обществени организации, граждани, съобщиха за БТА от местната администрация. На почетен караул пред паметника на Апостола ученици от Общински комитет “Васил Левски” към Клуб “Млади възрожденци” при местната Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски“.

В Държавния архив в Силистра се пази обявление от 19 септември 1909 г., отпечатано на циклостил и разпространено до всички институции в града. За първата годишнина от обявяването на Независимостта на България Силистра е била окичена с „чисти и народни флагове“, е записано в документа от онова време. Имало е разпореждане на Градското общинско управление флагове да бъдат поставени по всички обществени сгради и частни домове. За нарушителите била предвидена глоба от 50 лева – една десета от тогавашната заплата на общински чиновник. Със заповед е разпоредено всички питейни и развлекателни заведения да бъдат затворени от 12:00 до 16:00 ч. на 22 септември.

Афиш от тогава свидетелства, че е имало дневно и вечерно шествие с факли, шествие на „юнаци“ (спортисти) и колоездачи. Празненствата завършили с народни хора.

Приключи специализираната акция по принудително прехвърляне на водни ресурси от река Дунав към езерото Сребърна. Това съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Русе.

БТА припомня, че акцията започна в началото на юли, след обявяване на частично бедствено положение на територията на община Силистра и сформиран кризисен щаб, ръководен от директора на екоинспекцията Дауд Ибрям. Бяха използвани хидропомпени агрегати, осигурени от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Благодарение на операцията е предотвратено пресъхването на езерото в период на екстремно високи температури и минимални нива на водите на река Дунав, като приблизителното количество вода, постъпило на територията на резервата, е 3 038 400 кубични метра. 

В началото на септември в помощ на акцията се включи и дружеството „Водоснабдяване и канализация“ – Русе ООД, които дариха безвъзмездно и положиха полиетиленовите тръби, които ще останат на територията на резервата. 

От инспекцията информират, че дунавската вода е заляла напълно западния канал, местностите Бабушкото блато, Драгановата локва, прилежащите малки водни огледала и централното. Ниските водни нива създадоха благоприятна среда за хранене на редица водоплаващи птици. В момента на територията на резервата се наблюдават скитащи прелитания на сиви гъски, къдроглави и розови пеликани.

За проблема с ниското ниво на езерото Сребърна бе съобщено в края на юни по време на съвместна пресконференция на директора на инспекцията Дауд Ибрям и кмета на Община Силистра Александър Сабанов. Според изнесените тогава данни от 2023 година в езерото не бе постъпвала вода от река Дунав.

Езерото Сребърна е сред най-известните природни резервати в България и един от 100-те национални туристически обекта. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка Via Pontica, с което се обяснява и голямото разнообрази от птици в резервата.

През 1948 г. с цел опазване на птичето богатство езерото е обявено за птичи резерват, а през 1977 г. – за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. резерватът получава и най-голямото си признание – включен е в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като естествена функционираща екосистема, осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан, напомнят от Министерството на околната среда и водите.