Фондация „Четири лапи“ отбеляза 25 години от създаването си в България и от откриването на Парка за мечки в Белица в присъствието на представители на международната природозащитна организация и на фондация „Бриджит Бардо“, както и на много хора, ангажирани в опазването на животните и защита на техните права. Сред гостите бяха и представители на Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите.

Преди повече от четвърт век един от основните двигатели в разкриването на Парка за мечки е д-р Амил Халил – директор на отдела по разкриване и спасителни мисии на фондация „Четири лапи“. За БТА той разказа, че тогава едно от най-големите предизвикателства е било да убедят жителите на Белица, че танцуващите мечки няма да представляват опасност за тях, няма как да избягат или да създават проблеми. Опитахме се да им покажем, че това всъщност дори ще създаде работни места, което те видяха и със започването на работата по парка.

Мястото е избрано, тъй като районът е естествен хабитат за дивите кафяви мечки. Паркът е на над 1200 метра надморска височина, което обаче създава предизвикателство при транспортиране на материалите.

По това време предизвикателство беше и да държим дивите мечки далеч, които бяха любопитни към новите „жители“, разказа д-р Халил.

Той пази и спомена за танцуващите мечки от миналото. Това беше една жестока практика, начинът, по който се взимат мечетата от майките им и се научават да „танцуват“ с нагорещено желязо или огън, както и поставянето на веригите на носа им, без упойка, разказа още д-р Халил. Много хора си мислеха тогава, че мечките танцуват, но те правят асоциация с болката и гъдулката, която са чували, докато се опитват да не се изгорят, каза още той.

В момента мечките имат възможността да бъдат мечки, те имат места, на които да се крият, дори заспиват зимен сън в Парка за мечки, което не се случва в плен, допълни д-р Халил. Тогава срещат и голяма подкрепа от правителството и от местната власт. Беше дълго пътешествие, но мога да кажа „Браво на България“, това беше историческо решение, допълни той във връзка с решението от 2007 г. за законова забрана на практиката на танцуващите мечки.

Първите танцуващи мечки влизат в парка преди четвърт век. В момента тук живеят 15 мечки, от които само шест са танцуващи. В парка в Белица са настанени и мечки от други балкански страни – танцуващи или отглеждани в лоши условия. Най-възрастната от тях е Светла, която е на 35 години – една преклонна възраст за мечките, които в дивата природа живеят около 20-25 години, каза директорът на парка Никола Попкостадинов. Най-младите мечки са Рику, Теди и Ива, които са настанени в сектор с друга от младите мечки – Йета.

Празнуваме нашия юбилей в парка за мечки, откъдето започна всичко преди 25 години, през които сме направили редица кампании и проекти, каза за БТА директорът на „Четири лапи“ – България д-р Венцеслава Тасева. Тя посочи като едни от най-големите постижения на организацията в България, наред с разкриването на Парка за мечки, че са кастрирани над 50 хиляди бездомни животни, създаването на първата ветеринарна клиника за бездомни животни в Банкя, забраната на фермата за норки в България, участие в законодателни промени и редица други кампании и мисии. д-р Тасева допълни, че основно е желанието за промяна, което да е насочено към по-хуманното отношение към животните.

При отбелязването на годишнината в парка бе открит и обновеният посетителски център, който дава възможност чрез виртуална реалност посетителите да се докоснат до живота на пленените танцуващи мечки. Наред с това центърът дава информация и за кампаниите на фондация „Четири лапи“ по света, за акциите на фондация „Бриджит Бардо“, както и информация за по-природосъобразен начин на живот.