Програмата за управление на държавните имоти, приета от правителството, не означава разпродажба на имоти, заяви министър-председателят Росен Желязков пред журналисти в Бургас, където участва в откриването на информационните събития от Комуникационната кампания за еврото. Премиерът уточни, че програмата за управление цели да се намери предназначението на имотите, чиято необходимост е отпаднала. „На първо място имотът може да бъде предоставен на община, на второ – предвидена е възможност за обезщетение по повод на отчуждаване, на трето – да се търси възможност имотът да бъде концесиониран за предоставяне на публична услуга, и чак когато това не отговаря на очакванията – възможност да бъде продаван“, заяви Желязков.

Той подчерта, че систематизирането на информацията за държавните имоти е необходима мярка, която никой не е предприемал през последните десетилетия. „Вие знаете ли колко имоти се продават? Не знаете. Вие знаете ли колко са държавните имоти? Не знаете. Това, което направихме, е да ги систематизираме, да получим информация какви са, за какво се използват и могат ли да послужат на общините. И изведнъж се появи една пропаганда, че се разпродава държавното имущество – злостна кампания, защото това не е вярно“, каза премиерът.

Желязков уточни, че програмата е за управление на имотите, а не за тяхната продажба. „Ние сме изпратили до Народното събрание предложение да разгледа програмата и да се произнесе: иска ли държавата в лицето на своите институции това имущество да се управлява ефективно или искат да се разпилява и да се продава, както през последните десетилетия. Ако Народното събрание се произнесе по един или друг начин, разбира се, ще се съобразим с това“, каза още премиерът.

Той отбеляза, че промените в Закона за държавната собственост, приети от парламента, нямат връзка с програмата за управление на имотите. „Те са свързани с възможността да се продават имоти на Министерството на отбраната през електронната платформа, което няма нищо общо с програмата за управление на имотите. Единственото общо е, че става въпрос за имоти, но и вие имате имоти, не става въпрос за вашия имот“, посочи Желязков.

България вече премина етапа на политическите декларации по отношение на присъединяването към еврозоната. Сега централна роля заемат практическите действия. Онези конкретни стъпки, които ще определят доколко успешно ще бъде реализиран преходът към новата валута за икономиката, за бизнеса и най-вече за хората. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в Бургас по време на откриването на националната информационна кампания за въвеждането на еврото. Събитието се провежда в Международния конгресен център.

По думите му бизнесът ще бъде сред основните бенефициенти при въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година – отпадат разходите за обмен, улесняват се трансакциите, намаляват се рисковете при търговията и се повишава конкурентоспособността. „Това е особено важно за малките и средните предприятия, които ще получат равен достъп до единния пазар при по-ниска цена на капитала“, отбеляза Радев.

Той подчерта, че истинската мярка за успеха на еврото са ползите за гражданите – повече стабилност и сигурност, защитени спестявания, по-прозрачни кредити и по-добра покупателна способност. Разбираемо е, че хората имат въпроси. Затова правителството вече прилага мерки, включително строг надзор върху цените и активна информационна кампания, която стартира официално днес, подчерта още управителят на БНБ.

Според Радев общините също ще спечелят от въвеждането на единната европейска валута чрез по-лесен достъп до европейски програми, по-голяма предвидимост при бюджетното планиране и ръст на туризма. Най-важното е близостта на общините до хората – именно те трябва да разясняват на място и да гарантират, че процесът се възприема като справедлив и прозрачен, посочи Радев, като очерта две основни предизвикателства – възприемането на цените и политическата стабилност.

„Дори когато статистиката показва стабилност, усещането за поскъпване може да ерозира доверието. Решението е строг контрол, честен диалог и навременна информация. Членството в еврозоната е национален проект, който изисква последователност и съгласие по ключови въпроси“, добави още Димитър Радев. Той увери, че централната банка и банковата система са напълно подготвени за въвеждането на еврото. Логистиката върви по план, започнало е отсичането на българските евромонети, а търговските банки работят в тясна координация с БНБ. 

„От началото на този месец БНБ участва като наблюдател в органите на евросистемата, което гарантира пълна синхронизация още преди 1 януари 2026 година“, посочи гуверньорът на националната банка. Димитър Радев изрази мнение, че успехът няма да дойде само от БНБ и банковия сектор, той зависи от всички институции, бизнеса, синдикатите и местните власти.