Наличието на добри транспортни връзки и на достатъчно места за паркиране също е фактори за посещаемостта на музеите, каза днес за БТА директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) във Варна Игор Лазаренко при представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“.

Той посочи, че от обектите, които влизат в състава на РИМ, най-посещаван е Аладжа манастир, който привлича туристите както с легендите около него, така и с факта, че е близо до курортите край Варна. Проблемът е, че до музейния комплекс няма нормален транспорт, подчерта Лазаренко. По думите му същото важи и за Побитите камъни, към които също има голям интерес, но посетителите могат да достигнат природната забележителност само с личните си автомобили. Ако има обществен транспорт до тези обекти, посещаемостта ще бъде много по-голяма, бе позицията на Лазаренко. По думите му това важи особено за Аладжа манастир, който би бил предпочитана дестинация и за семейни излети и разходки в природен парк „Златни пясъци“.

Римските терми във Варна също представляват интерес за туристите, но състоянието им не е добро и те се нуждаят от укрепване, коментира още Лазаренко. По думите му много гости привлича и Археологическият музей в крайморския град.

Лазаренко допълни, че настоящата година се очертава като много добра като посещаемост за музеите във Варна. Групите вече са много по-малко, но индивидуалните посещения непрекъснато се увеличават, допълни той. Според него този факт доказва, че има интерес към културния туризъм и към нашата институция както сред чуждестранните гости, така и сред българите. Лазаренко допълни, че музеите посещават хора на всякаква възраст. Повечето от гостите на РИМ от България имат книжки от инициативата 100-те национални обекта. Малцина са тези, които искат печат и марка, без да влязат да разгледат съответния музей, каза още Лазаренко. Той допълни, че културно-историческите обекти във Варна са разпознаваеми в интернет пространството и има много хора, които след като са видели някаква информация, пристигат на място, за да научат повече. 

Всяка година между 60 и 65 хиляди души посещават Аладжа манастир край Варна, каза днес за БТА главният уредник на музейният комплекс Горан Стефанов при представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“. По думите му много от гостите не са организирани туристи, а самостоятелни посетители, или приятели и близки, които са тръгнали на екскурзия. 

От организираните групи най-много са посетителите от Полша и Чехия, допълни Стефанов. Най-големият брой от самостоятелните гости са българите и румънците. По думите на Стефанов музейният комплекс привлича и много туристи от Германия, посещават го и хора от Израел, Индия, Япония, Малайзия, Тайланд, Китай.  

В Аладжа манастир не може да се говори за типичен поклоннически туризъм, тъй като той не е действащ, посочи Стефанов. По думите му въпреки това гостите знаят, че посещават сакрално място и често си пожелават нещо, записват го на бележки, които оставят. Повечето хора искат здраве и щастие, но някои – особено гостите от Румъния, пишат имена, вероятно на близки, посочи Стефанов. Той уточни, че има и бележки, написани с чувство за хумор. Последната, която е прочел, гласяла :„Дай, Боже, за три дена да се отърва от грипа и от Пена“, но не е ясно коя е жената – дали съпругата, или тъщата на отправилия посланието, с усмивка уточни уредникът на музейния комплекс. Той каза още, че наскоро гражданин на мюсюлманска страна попитал дали може да си направи намаз в манастира. Когато Стефанов му припомнил, че комплексът е свързан с християнската религия, човекът посочил, че Бог е един и за него е важно, че мястото е сакрално.

Българите възприемат Аладжа манастир основно като исторически обект и идват, за да научат повече за миналото на собствената си родина, допълни уредникът. Той припомни, че комплексът е един от най-големите на Балканския полуостров по обща площ. Не е ясно колко монаси са живели в него преди векове, възможно е да са били около 20 души, допълни Стефанов и уточни, че е твърде вероятно в околността да са живели и отшелници, които са посещавали службите в манастира.

Като най-сериозен проблем в момента за музейния комплекс той изтъкна липсата на градски транспорт до обекта. До него може да се стигне само с автомобил. От курортните комплекси вариантът да се отиде до Аладжа манастир е или по екопътеките през природен парк „Златни пясъци“, или да се върви около два километра от спирка на градския транспорт.

За възстановяване на прекъснатите заради пандемията нощни спектакли с ефектно осветление в Аладжа манастир Стефанов коментира, че засега няма подобни планове. Дори да започне отново провеждането на такива спектакли обаче, те трябва да бъдат в друг формат, защото паметникът може да бъде увреден от силни звуци или светлини, смята той.

Уредникът посочи още, че би било много добре да бъде реализиран проектът за обособяване на поклоннически маршрут, който да свърже раннохристиянските манастири около Варна. В проекта е предвидено да бъде осигурен и специален транспорт между обектите, като автобусите може да минават през центъра на Варна. Според Стефанов изпълнението на тази идея би предложило на гостите европейски продукт, с който да се гордее цяла България.

Той коментира още, че почти всеки българин, който идва в Аладжа манастир, има книжка от инициативата за 100-те национални обекта и иска печат. Това обаче не е водещият мотив за посещенията, по-скоро е съпътстващ елемент, защото никой няма да тръгне да обикаля страната, ако няма интерес да научи нещо, а просто събира печати и марки, обобщи Стефанов.