Великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев съобщиха пред журналисти за нови разкрития в локализирания от тях средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене, по който започнаха проучвания миналата година. Той се намира в местността Шушманец край селото, в подножието на днешния манастир „Св. Троица“. В района през епохата на Второто българско царство се е простирала Търновската Света гора с множество църкви и манастири.
През тази година усилията са били насочени към пълно разкриване на църквата и прилежащите терени, с цел окончателно изясняване на датировката и спецификата в изграждането на главния храм, построен с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър, както сочат историческите извори. Придобихме данни за архитектурното решение на църквата, разказа проф. Вачев. Тя по своите архитектурни дадености и декоративно решение се родее с най-блестящите паметници от Второто българско царство или по-точно от 14-ти век. Аналогиите са няколко от най-представителните църкви в Търново – патриаршеския комплекс, дворцовата църква, както и църквите в Несебър. Храмът е с дължина 10 метра и ширина 6 метра. Той е със сложна, засводена конструкция и не е притежавал купол, но е бил красиво украсен отвън и отвътре.
Сравнително малко се знае за начина на осветление на църквите в Средновековието, обясни археологът. Обикновено те имат тесни прозорци, но тук източно от олтарната част са намерени интересни фрагменти от витраж. Те са малки, но показват, че витражът е бил многоцветен, разположен от изток, слънцето е падало и светлината е образувала красиви цветни картини по пода на храма.
Всичко това е било в унисон с декоративното решение на църквата. Многобройните архитектурни детайли сочат, че външно тя е била украсена с псевдоконструктивни ниши, над които има керамо-пластична украса. На базата на броя на керамо-пластичните елементи, открити от северната и от южната страна, е установено, че е имало три реда декоративни фризове над арките, на тях керамични елементи, познати и от една византийска църква в Солун. Тук е работил много добър архитект, който градейки царска църква, е могъл да си позволи най-доброто, което имаме, коментира проф. Вачев.
Настоящите проучвания показват, че църквата е имала много по-сложна архитектурна композиция от първоначално предполагаемата. На нейната западна стена е разкрит частично запазения й вход, което показва, че тя е имала предверие, характерно за манастирските църкви. Екипът археолози е убеден, че там се намира и гробът на българския светец Роман Търновски, за когото се знае, че е бил игумен на манастира, след като свети Теодосий Търновски заминава за Константинопол. Както е описано в житието, писано от вселенския патриарх „и монасите го погребаха с почести“, каза проф. Вачев. Преддверието на една такава църква е задължително за извършването на монашеските ритуали, а също така там се погребват духовните лица, добави той.
Разширявайки пространството около църквата, археолозите се натъкват на много керамични елементи и стъпала, водещи до трапезарията на комплекса и помещения, свързани с битуването на монасите. Те откриват и уникален фрагмент керамика, приличащ на пчелна пита, а върху него стъкло. Той вероятно е произведен в Иран и не е попаднал случайно в манастирския комплекс, като е възможно да е част от потир. Останалата керамика е битова, представителна, типичното за онова време и за региона сграфито.
Точната датировка на комплекса е след 1360 г. и се свързва с втория църковен събор, председателстван от Иван Александър, поясни проф. Вачев. Свети Теодосий Търновски решава да се оттегли някъде и в житието му е записано, че царят му намира пещера в скалите и му изгражда църква. Светецът живее тук в периода между 1360 и 1363 година, след което заминава заедно със свети Патриарх Евтимий за Константинопол и умира в манастира Мамант. Тогава игумен на манастирския комплекс край Самоводене става Роман Търновски.
Предположенията са, че патрон на църквата е свети Никола, каза Илиян Петракиев. Това е описано в литературата през 19-и век от д-р Васил Берон и в началото на 20-и век от Карел Шкорпил. Исторически данни сочат, че свети Теодосий Търновски първо е подстриган за монах в манастира „Свети Никола“ във видинско и е съвсем нормално тук да бъде изградена църква в негова чест със същия патрон. Интересното е, че при геодезичното заснемане на разкопките се засича посоката на тази църква, която е ориентирана спрямо посоките на света така, че това отговаря на времето около месеца, когато трябва да бъде започнат строежа на такъв храм, предвид факта, че летния свети Никола се празнува през май. Това е свързано с пренасяне мощите на светеца в италианския град Бари.
Тази година е направена социализация на открития манастирски комплекс и обвързване на обекта с туристическите маршрути, за да се оживи местността. Направени са информационни табели, маркирани са пътеки, опечатани са брошури и ще има два туристически похода до църквата.
Финансирането на разкопките е в размер на 100 000 лева, отпуснати директно за този археологически обект с Постановление на Министерски съвет, който е един от емблематичните обекти, разкрити миналата година.
Проф. Вачев коментира, че според Великотърновската митрополия разкопките са незаконни. Детайлна проверка от инспектората на Министерството на културата показва, че това не е така, но атаките от страна на Митрополията продължават, допълни той. Комплексът вече е с временен статут на паметник на културата с национално значение. Вариантите са два – или следващата година ще продължим да разкриваме това духовно средище, или след три години тук няма да се вижда абсолютно нищо, каза археологът.
Измервания със съвременни геодезични уреди показват, че най-близкото ъгълче на митрополитски имот е на 182,60 метра от това място, каза директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов, който също присъства на мястото. Той допълни, че евентуално откриване на гроб на български светец на територията на страната ни би било събитие, което впоследствие ще развие поклонническия туризъм в региона.
Последни коментари