Неизвестно досега фортификационно съоръжение откриха археолози в крепостния ров на Баба Вида. Направения сондаж е само 25 кв. м., но фортификацията е напълно нова и непозната до момента за историческата топография на Видин.
Въпреки че разкрихме съвсем малко от нея, работната хипотеза е, че става въпрос за част от стена на кула, която засега датираме към ранновизантийския период – VI век. Нещо, което наистина, до момента, не беше известно, обяви пред журналисти археологът от Регионалния исторически музей във Видин д-р Ваня Ставрева.
По нейните думи този участък е изключително перспективен и ще донесе ново познание за историческото минало на Видин. На стари карти много ясно се вижда, че около Баба Вида е имало още една крепостна стена на по-голям периметър, и е непълно възможно разкритото съоръжение да е част от нея. Много въпроси има около етапите на строителството на крепостната отбранителна система „Калето“ около града – дали е започнало по време на австрийското присъствие във Видин от 1689 г. – 1690 г. и след това е довършено от Османската империя, след като си връща контрола над Видин.
Тези археологически разкопки ще дадат отговор – в известна степен, и на тези въпроси, защото към момента ние проследихме два различни етапа от строителството на тази стена към крепостния ров. Предстои работа, защото сме в самото начало на проучванията, подчерта д-р Ставрева.
Определено откритата фортификация не е част от Антична Бонония, строена през III в. и началото на IV в., обяви археологът. И добави, че към момента строежът се датира към VI в. или ранновизантийския период, което съответства и на някои писмени извори за укрепването на Видин от тоя период.
Д-р Ставрева обясни, че през миналата година в рамките на наблюдение при изпълнението на проекта за реставрацията и консервацията на крепостните стени около плажа е разкрита зидария.
„Наложи се да направим спасително археологическо проучване и разкрихме една доста масивна кула, която проучихме на три метра в дълбочина. Не бяхме стигнали до основите, но в рамките на спасителното проучване само това можеше да се направи. Вече тази кула е почти засипана и няма как да бъде видяна. Но е документирана и ще търсим връзката между нея и това, което проучваме тук“, уточни д-р Ставрева.
„Във всеки случай тази масивна сграда или кула, може да излезе и порта – засега не може да говорим със сигурност. Но със сигурност е мащабен археологически обект“, отбеляза Фионера Филипова от работния екип и допълни: „Още не сме стигнали в дълбочина, за да кажем изцяло какви са движимите културни ценности, които намираме. Но никой не очакваше, че тук, където е копано за крепостния ров, ще открием условно да я наречен за сега кула“.
Според Филипова монетните находки показват, че през XI в. Видин е бил много важна крепост, която охранява интересите на новите завоеватели от Северозапад.
„Има доста намерени монети, които още не са проучени, като много от археологическите структури са разрушавани от водата. Тук налепите върху монетите са големи поради пчоти ежегодното наводяване на рова при високи води на река Дунав“, подчерта тя.
„Предвид малката площ и факта, че се работи до охранително съоръжение керамиката е доста голямо количество от различни периоди. Намерени са още османски лули, много железни предмети, фрагменти от стъклени гривни, копчета, гюлета“, каза д-р Ставрева.
Археологическите проучвания в крепостния ров до Баба Вида са извършени от осем работници за 20 работни дни. Разкопките са финансирани от Община Видин с 15 000 лв. и от Регионалния исторически музей – с 1500 лв. Реставрацията на движимите културни ценности ще бъде извършена във Видинския музей. Теренната консервация ще бъде изпълнена по предписание и под ръководството на Калин Тодоров от Регионалния исторически музей в София, който е регистриран консерватор-реставратор, специализирал архитектурна консервация.
„Смятам, че си заслужава да бъдат инвестирани средства, за да разширим сондажа и догодина да можем да говорим с по-голяма сигурност точно какво е откритото съоръжение“, каза в заключение д-р Ваня Ставрева.
Последни коментари