Изложбата „Европа в България“ припомни на нашето общество какви значими художници имаме, през какво развитие самите те са минали и в края на краищата, какво наследство получаваме от тези творци. Това каза пред БТА Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия (СГХГ).

Експозицията с над 200 картини бе представена през октомври миналата година в залите на СГХГ, а до 6 септември част от нея е изложена в Художествената галерия в Созопол като част от програмата на 41-ите празници на изкуствата „Аполония“.

„Ние решихме, че трябва да покажем какъв е бил пътят на художниците след Освобождението до Втората световна война, за да се види как изкуството е обвързано с всички възможни художествени течения, връзките с европейските художествени академии, с първоначално рисувално училище – по-късно Художествената академия в София. Как нашите автори може да учат навън, а след това да специализират допълнително в България или обратно. И, разбира се, се повлияват от европейското изкуство. Учат се от него. Тези уроци, да кажем, пък допълват и обогатяват българското изкуство, което от своя страна дава свои локални влияния и се получават едни много интересни като художествено решение творби“, каза Филева.

Настоящата изложба включва 53 произведения. Всички те са част от колекцията на Софийска градска художествена галерия и всъщност това беше основната линия, която следвахме. Това е една много представителна извадка от различни автори, от различни периоди от края на XIX век, непосредствено след Освобождението, до средата на ХХ век. Това е времевата рамка, каза кураторът на експозицията Любен Домозетски. Той посочи, че сред тези автори са Иван Милев, Сирак Скитник, Никола Петров, а също така и автори като Иван Мърквичка, Кирил Цонев, Иван Ненов и всъщност изложбата проследява основните художествени направления, които намират отражение върху българското изкуство от Освобождението до средата ХХ век. 

Според Аделина Филева изложбата представя свободата на творчество, на движение към изкуството и преодоляване на границите съвсем лесно и леко. „Защото за произведенията и за творците това е най-нормален начин те да се срещат и да обсъждат със свои съмишленици, колеги, изкуството и било бъдещи изложби или художествени течения или нещо, което ги вълнува. Или пък ги дразни в изкуството, искат да променят, да създадат нещо ново“, казва още тя.

Директорът на СГХГ отбеляза, че това е един от много важните проекти, защото чрез временните експозиции се стремят да покажат богатството на фонда на галерията – над 22 хиляди произведения. 

Според Любен Домозетски най-важното, което посетителите ще успеят да разберат и да вникнат в него, е стремежът на българските художници много бързо българското изкуство да заеме своето важно място в семейството на европейското изкуство, т.е. българското изкуство да се европеизира.

„Това е една много важна част и много важен стремеж, който дърпа нашите художници да обърнат своя поглед към различни художествени центрове в Европа, към различни видове направления в Европа и разбира се, да ги донесат у нас и със своя личен прочит, и със своята лична нагласа и разбира се – локалните условия да пресъздадат тези направления в българското изкуство“, каза още кураторът.

Аделина Филева подчерта, че и днес също има сериозен диалог между българските художници и Европа. „Имаме автори, които работят в Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, но запазват връзка с България и участват в наши проекти. Това е естественият процес на движение и обмен в изкуството, а резултатът е полезен за цялото общество“, добави тя.

Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

Енергетиката е най-близо до хората, защото ако тя не работи стабилно, няма какво да плащаме и в нашите домакинства. Затова за мен е важно именно тук да подчертая, че запазването на регулирания пазар за битовите потребители гарантира устойчиво ниски сметки, заяви министърът на енергетиката Жечо Станков при откриването на националната информационна кампания за въвеждане на еврото в Международния конгресен център в Бургас. Той посочи, че държавата е демонстрирала стабилен подход за въвеждането на единната валута, като гарантира спокойствие на гражданите за техните доходи и спестявания.

Станков даде пример, че през юли средната сметка за ток в страната е била около 60 лева (30,68 евро), но тя би била с 46 на сто по-висока, ако не беше постигнато споразумението за регулирания пазар. По думите му България заедно с Унгария е сред лидерите в ЕС по най-ниска цена на електроенергия за домакинствата.

„Това не са празни думи – това е реална защита за всяко българско семейство“, подчерта министърът и отбеляза, че присъединяването към еврозоната вече има пряко отражение върху енергийния сектор. След положителния конвергентен доклад излязохме на международните пазари и постигнахме 20 процента по-ниска цена на заемния капитал. Колкото по-ниски са разходите за финансиране на енергетиката, толкова по-ниски са и сметките за потребителите, обясни още енергийният министър. 

Той припомни, че правителството е възложило като ключов приоритет изграждането на 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“.

„Разговорите с партньорите от „Уестингхаус“ и „Хюндай“, както и с международни банки, показват ясно, че само с членството ни в еврозоната таксите и лихвите по финансирането ще бъдат три пъти по-ниски“, подчерта Жечо Станков. Министърът на енергетиката акцентира и върху мерките за бизнеса. По думите му съвместно с работодателските организации се разработва механизъм, базиран на новата европейска директива, който ще гарантира компенсации за половината от използваната енергия на предприятията.

„Целта е високите цени на енергоносителите да не се пренасят върху стоките и услугите, и българският бизнес да запази конкурентоспособността си на световните пазари“, обясни министърът.

Ангажиментът на премиера, на цялото правителство, на държавните и общинските институции, както и на социалните партньори, е гаранция, че това, което предстои на 1 януари, ще бъде нещо добро и ще се случи по правилния начин. Това ще остане в новата българска история като положителна стъпка, каза още Станков.