Националният музей „Параход Радецки“ е сред най-привлекателните туристически обекти в региона, споделиха пред БТА уредникът и ръководител на музея Десислава Десева и капитанът на кораба Марио Тотонаров. Те взеха участие в представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“.

По думите на Десева оригиналният параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в корабостроителница в Будапеща, Унгария. Той плавал до 1910 г., а през 1914 г. бил бракуван и даден за скрап. „Настоящата реплика на парахода е създадена през 1966 г. по идея на българската журналистка Лиляна Лозанова и след кампания по събиране на средства от тогавашните пионерски и чавдарски организации“, допълни тя.

В момента корабът предлага туристически плавания, за които се изисква предварително записване на обявените телефони. „Информация за плавателния сезон е качена на страницата на Националния исторически музей“, уточни уредникът.

Капитан Марио Тотоманов припомни, че „репликата на парахода е пусната на вода тържествено през 1966 г. в Русе пред многохилядно мнозинство, а капитанът задал курс към специално създаденото пристанище в Козлодуй“. Там бил изграден лиман, за да се предпази корпусът от ледохода. „Със 120 деца на борда си заминава на едно тържествено плаване до Виена и Будапеща, с цел да се увековечи подвига на поета, а също и героизма на българските дечица, дали своята лепта за неговото изграждане. От тогава до ден днешен, с изключение на периодите на ремонт на всеки пет години, параходът се намира закотвен на пристанище Козлодуй“, разказа още капитанът.

Той подчерта, че управлението на „Радецки“ е предизвикателство: „В съпоставка със съвременните плавателни средства, параход се управлява трудно, тъй като не разполага със съвременните технически средства. Самият аз се учих от предишния капитан.“

„Параходът-музей е една добра туристическа атракция, доста привлекателна за хората от региона и не само, а тази година плавателният сезон е бил успешен“, каза още капитан Тотоманов. На борда са изложени оръжия и дрехи от епохата, последното писмо на Христо Ботев до семейството му, както и оригиналните скици, по които е създаден параходът.

На представянето на списанието в националния пресклуб на БТА във Враца участва и екскурзоводът Силвия Ветов, която разказа за пещерата Леденика – също част от списъка със 100-те национални туристически обекти. „Леденика е невероятно приказно пещерно царство, затова е и една от най-посещаваните пещери в България“, сподели тя. Пещерата е отворена целогодишно без почивен ден, а обиколките се провеждат на всеки кръгъл час с екскурзовод. Най-атрактивна е през зимата и пролетта, когато при входа ѝ се образуват ледени сталактити, сталагмити и сталактони. Температурата във вътрешността ѝ остава около 10 градуса целогодишно.

„Там може да се насладим, използвайки нашата фантазия, на различни пещерни и скални образования – Великанът, къщичката на баба Яга, момиченцето с коледното дърво, мастилницата с перото, крокодила и една много интересна фигура – соколът, в неговото каменно гнездо“, разказа Ветов за Концертната зала, известна с уникалната си акустика.

Сред другите забележителности са залата „Хладилник“, където навремето се е съхранявало врачанско бубено семе, и „Езерцето на желанията“. „Ако потопим пръст в неговите води и намислим желание, езерцето ги сбъдва“, сподели тя. Краят на пещерата е Бялата зала – най-дълбоката точка, на 30 метра под земята. По пътя дотам посетителите преминават през „Чистилището“ и „Прохода на грешника“, за който се вярва, че „връща греховете“.

Другият участник в срещата – Евгени Филипов, председател на най-новото туристическо дружество във Враца „Леденика“ и дългогодишен ръководител на Националния туристически поход „Козлодуй – Околчица“, заяви: „Искаме да обединим всички туристи във Враца и най-вече да изкараме децата сред природата.“

По думите му Враца е регион с огромен туристически потенциал, но туризмът е разединен. „Нашата идея е, ако може да обединим тези туристи, за да може да се получи и тук това, което се получи на Националния поход. Когато започнахме, в него участваха под 800 човека, а тази година сме прескочили 1 600. Трудно ни е, защото нямаме никаква база, разчитаме изключително на хора, които да ни помогнат, дарители. Сега получихме дарение от фирма „Холсим“. Искахме да направим детски лагер, но без туристическо оборудване е невъзможно. Много благодарим на завода и за следващата година сме готови да организираме лагера“, обясни Филипов.

Само за по-малко от година дружеството е реализирало над 15 прояви, а в близките дни предстои международен поход до остров Самотраки, където ще бъде изкачен връх Фенгари. „Но цялата ни енергия е насочена към следващата година, за честванията по случай 150 години от гибелта на Христо Ботев, за да може на похода да надградим направеното до сега“, допълни той.