• Type:
  • Genre:
  • Duration:
  • Average Rating:

Месец: септември 2025

Всяка година между 60 и 65 хиляди души посещават Аладжа манастир край Варна, каза главният уредник на комплекса Горан Стефанов

Всяка година между 60 и 65 хиляди души посещават Аладжа манастир край Варна, каза днес за БТА главният уредник на музейният комплекс Горан Стефанов при представянето на новия брой на списание ЛИК „130 години организиран туризъм в България“. По думите му много от гостите не са организирани туристи, а самостоятелни посетители, или приятели и близки, които са тръгнали на екскурзия. 

От организираните групи най-много са посетителите от Полша и Чехия, допълни Стефанов. Най-големият брой от самостоятелните гости са българите и румънците. По думите на Стефанов музейният комплекс привлича и много туристи от Германия, посещават го и хора от Израел, Индия, Япония, Малайзия, Тайланд, Китай.  

В Аладжа манастир не може да се говори за типичен поклоннически туризъм, тъй като той не е действащ, посочи Стефанов. По думите му въпреки това гостите знаят, че посещават сакрално място и често си пожелават нещо, записват го на бележки, които оставят. Повечето хора искат здраве и щастие, но някои – особено гостите от Румъния, пишат имена, вероятно на близки, посочи Стефанов. Той уточни, че има и бележки, написани с чувство за хумор. Последната, която е прочел, гласяла :„Дай, Боже, за три дена да се отърва от грипа и от Пена“, но не е ясно коя е жената – дали съпругата, или тъщата на отправилия посланието, с усмивка уточни уредникът на музейния комплекс. Той каза още, че наскоро гражданин на мюсюлманска страна попитал дали може да си направи намаз в манастира. Когато Стефанов му припомнил, че комплексът е свързан с християнската религия, човекът посочил, че Бог е един и за него е важно, че мястото е сакрално.

Българите възприемат Аладжа манастир основно като исторически обект и идват, за да научат повече за миналото на собствената си родина, допълни уредникът. Той припомни, че комплексът е един от най-големите на Балканския полуостров по обща площ. Не е ясно колко монаси са живели в него преди векове, възможно е да са били около 20 души, допълни Стефанов и уточни, че е твърде вероятно в околността да са живели и отшелници, които са посещавали службите в манастира.

Като най-сериозен проблем в момента за музейния комплекс той изтъкна липсата на градски транспорт до обекта. До него може да се стигне само с автомобил. От курортните комплекси вариантът да се отиде до Аладжа манастир е или по екопътеките през природен парк „Златни пясъци“, или да се върви около два километра от спирка на градския транспорт.

За възстановяване на прекъснатите заради пандемията нощни спектакли с ефектно осветление в Аладжа манастир Стефанов коментира, че засега няма подобни планове. Дори да започне отново провеждането на такива спектакли обаче, те трябва да бъдат в друг формат, защото паметникът може да бъде увреден от силни звуци или светлини, смята той.

Уредникът посочи още, че би било много добре да бъде реализиран проектът за обособяване на поклоннически маршрут, който да свърже раннохристиянските манастири около Варна. В проекта е предвидено да бъде осигурен и специален транспорт между обектите, като автобусите може да минават през центъра на Варна. Според Стефанов изпълнението на тази идея би предложило на гостите европейски продукт, с който да се гордее цяла България.

Той коментира още, че почти всеки българин, който идва в Аладжа манастир, има книжка от инициативата за 100-те национални обекта и иска печат. Това обаче не е водещият мотив за посещенията, по-скоро е съпътстващ елемент, защото никой няма да тръгне да обикаля страната, ако няма интерес да научи нещо, а просто събира печати и марки, обобщи Стефанов. 

/АКМ/

 

Внимание, перничани: Заляха града с фалшиви 50 лева, ето как да ги познаете

Сигнал за циркулация на фалшиви банкноти от 50 лева вдигна накрак жителите на Перник. Потърпевш гражданин разпространи в местна Facebook група информация и снимков материал, след като първо каса в магазин, а по-късно и банков служител, потвърдили, че парите, които притежава, са неистински.

Според автора на публикацията, който желае да остане анонимен, измамната схема е добила широки мащаби. Той твърди, че има информация за засечени ментета и в офис на куриерска фирма в града. Десетки други перничани се включиха в коментарите, за да споделят, че също са попадали на подобни банкноти.

На пръв поглед разликите са почти незабележими, но потърпевшият мъж дава ясни насоки как всеки може да се предпази. След консултация в банка, той описва няколко ключови белега на фалшификата:

  • Хартията: На пипане е „абсолютно гладка и странна“, липсва характерната плътност и релеф на истинските пари.

  • Релефното кръгче: При фалшификата то е кафяво, докато при оригиналните банкноти има лек зеленикав оттенък.

  • Осигурителната лента: „На истинските лентата не се вижда на гърба на банкнотата, докато при фалшивите я има“, обяснява мъжът.

  • UV лампа: При проверка със специализирана светлина серийният номер на ментето остава черен, а на истинските променя цвета си. Освен това фалшификатите светят необичайно ярко на места, където оригиналът има само леко сияние.

В дискусията под публикацията друг потребител предупреждава, че трябва да се обръща специално внимание на банкнотите от 50 лева, емисия 2006 г., тъй като според нейна информация от банков служител, голяма част от тях са неистински. Някои от коментиращите изразиха и спекулативни притеснения, че подобни измами ще зачестят с наближаването на приемането на еврото.

От Българската народна банка (БНБ) напомнят, че при съмнение за неистинска банкнота гражданите трябва незабавно да уведомят органите на полицията. Прокарването в обращение на фалшиви пари, когато лицето знае, че са такива, е криминално престъпление и се наказва от закона.

Прокурорският син Васил Михайлов с нов ход: Лъсна на най-неочакваното място и пусна компромат срещу жертвата си

Прокурорският син от Перник Васил Михайлов, който се укрива от властите, отново се появи в социалните мрежи. Този път той използва фалшив профил във Фейсбук с името „Adi Simeonov“, за да публикува компрометиращи материали срещу Павел Павлов – основният свидетел, подал сигнал за побой срещу него, пише „Телеграф“.

Михайлов, който изчезна безследно преди три месеца, за да избегне задържане, сега атакува човека, който го обвини. Под новия си псевдоним той публикува видео, на което се вижда как Павел Павлов размахва мачете и използва балони с райски газ, изглеждайки в неадекватно състояние. Публикацията е съпроводена с текст, който цели да дискредитира Павлов като свидетел.

Жертва на прокурорското синче разкри къде се крие, Павел бил гонен от хора с мачете Видео

„Ето го Павел. Човекът който, не употребява наркотици, не дължи пари и не играе хaзарт (по твърденията му в сутрешния блок). Това е той, с насочено мачете към въображаемия му враг в апартамента му“, пише в публикацията от фалшивия профил.

Появата на компромата идва само дни след като Павел Павлов даде подробно телевизионно интервю. В него той разказа, че е бил принуден да плаща „такса спокойствие“ на Михайлов и показа мястото, където твърди, че е бил похитен и бит.

В серия от публикации укриващият се Михайлов оспорва твърденията на Павлов, като посочва, че отвличането е станало от казино, а не „от някоя сладкарница“. „Не е бил, за да яде пасти“, пише саркастично той, намеквайки за хазартна зависимост на своя обвинител.

Скандално видео от поредните брутализми на прокурорския син от Перник, замесен е и чичо му

Самият Васил Михайлов потвърждава, че стои зад профила „Adi Simeonov“, като обяснява и как успява да остане неоткрит от МВР. „Видеоклипът ми който качих, той беше качен чрез високо качествен VPN.

Както и този. Локацията автоматично се пренасочва към друга точка на света“, завършва той, отправяйки директно предизвикателство към властите, които го издирват. Това е втората публична проява на Михайлов, след като през юни той пусна видео, в което твърдеше, че е жертва на тенденциозно разследване.

Завърши ремонтът на три улици в Тополовград

Завърши ремонтът и обновяването на три улици в Тополовград, съобщи общината на официалната си страница във фейсбук. Приключено е асфалтирането, положени са изцяло нови тротоарни площи, оформени са зелени площи, тактилни плочки, хоризонтална и вертикална маркировка на улиците „Миньорска“, „Бенковски“ и „Родопи“ в общинския център.

Финансирането е в размер на почти два милиона лева, осигурени по Програмата за развитие на селските райони. От общината уточняват, че с реализирания проект се надгражда предходна инвестиция, свързана с подмяна на водопроводната мрежа по тези пътни артерии.

БТА припомня, че в ход е кандидатстването на общината за обновяване на още три улици в общинския център по Стратегическия план за развитие на земеделието в селските райони на България 2023-2027 година –  „София“, „Варна“ и „Пирин“. Съгласие за това дадоха общинските съветници на сесията си на 27 февруари. Друга процедура по кандидатстване за рехабилитация на пътна инфраструктура – четири улици в Тополовград и две в село Орешник, бе открита и на заседанието на Общинския съвет на 27 юни

/ТТ/

Книгата „Еделвайси в равнината“ разказва историята на организирания туризъм в Силистренския край

Книгата „Еделвайси в равнината“, написана от Петър Йорданов, секретар на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра в периода 1951–1977 г., е единствената, в която се оглежда организираният туризъм в Силистренския край. Това каза журналистът Йордан Георгиев по време на представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „130 години организиран туризъм в България“.

По думите му днес в региона са актуални две туристически дружества – „Дочо Михайлов“ с около стотина членове и „Караджата“ в град Дулово, което стопанисва и хижа в района. Те са членове на Български туристически съюз (БТС) и участват в организираните чествания и събития. В Тутракан има Сдружение за развитие на туризма, а в община Кайнарджа се намира единственият в региона Посетителски туристически информационен център към парка „Историческа чешма“, свързан с Кючуккайнадржанския мирен договор между Руската и Османската империи от 1774 г. Благодарение на него община Кайнарджа е част от Европейската организация „Места на мира“.

Според Георгиев началото на туризма в региона е поставено през 90-те години на XIX век, тъй като тогава стремително развитие получава Педагогическото училище. В Силистра за известно време през 1903 г. учителства швейцарският физкултурник Луи Айер. Снимки от онова време свидетелстват за мероприятия извън града на местното юнашко дружество. След възвръщането на Южна Добруджа към България по силата на Крайовския договор от 1940 г., в дунавския край е създаден клон на БТС. Започват години на подем в културното повдигане на добруджанци след т.нар. румънски период, продължил 27 години, когато властта на държавно и общинско ниво заделя средства и за туризъм.

В книгата на Петър Йорданов се посочва, че през 1960 г. в парка край крепостта Меджиди табия е била организирана първата масова пешеходна проява. Две години по-късно в парка „Памук кулак“ е бил проведен първият организиран зимен празник. Други любопитни факти са, че преди 67 лета за пръв път силистренци летуват на палатки край морето – на мястото, където е сегашният курорт „Златни пясъци“, а преди 42 години започва работата на т. нар. „Водна база“ в село Ветрн, която в момента е обновена и се управлява от частник наемател.

Днес силистренското туристическо дружество стопанисва хижа „Ален мак“, която се намира в парка „Орехова гора“. Преди години свои ведомствени хижи имаха и местни промишлени предприятия, както и някогашният Научно-технически съюз, но от години те са сменена собственост, вече в частни ръце, някои от които развиват туристическа дейност.

/ХК/

Туризмът е форма на патриотизъм, каза операторът Евгени Попов в Пазарджик

В планината няма лоши хора, а туризмът е форма на патриотизъм. Преди 30 години мой братовчед ме снабди с камери и тогава заснех първите кадри от екскурзионно летуване в Родопите. Това ме запали и оттогава не посещавам планините без камера. Мисля, че съм един от хората, които положиха основите на планинарското кино в България. По онова време камерата струваше колкото моя апартамент в град Септември, каза Евгени Попов, който е оператор, създаващ филми, представящи туристически маршрути и преживявания. Той гостува за представянето на августовския брой на списание ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Пазарджик.

Имам над 400 маршрутни филми, документални, с много вложена енергия. В България се организира Международен фестивал на планинарското кино, като участвах във второто му издание. 

Любимият маршрут ми е в Пирин. Дълги години предпочитах други места, но когато преминах през Тодорина порта, връх Вихрен, това стана предпочитано място за мен. Създал съм два филма за тези места. Единият ми отнема около три седмици. Тези продукции изискват много познания по документалистика, а аз имам завършен курс към НАТФИЗ, който продължи три месеца. Документалният филм трябва да има линия на развитие, да имаш увод, да грабнеш зрителя, разясни още Попов, като добави, че продължителността е от 28 до 52 минути.

 

/ТС/

Над 200 деца се включиха в научните летни академии в Панагюрище

Над 200 деца се включиха в осем научни академии за ученици през летните месеци в Панагюрище, организирани от Science Me Up, Университет за деца. Инициативата се провежда за десета поредна година, но за първи път неин домакин е Панагюрище, каза за БТА основателят на академията Явор Киряков.

„Хората в Панагюрище са много важен фактор. Тук се чувстваме като у дома си – получаваме внимание и подкрепа от всички. Предвид сериозните покани не смятаме да напускаме Панагюрище за следващите летни академии, напротив – искаме по-дълго да се установим тук“, каза Киряков.

Той допълни, че в академиите са се включили и деца, живеещи в чужбина. „За тях България често е само „баба и дядо“ или море. Но чрез подобни инициативи те стават част от общност, изградена около науката, и по-силно усещат идентичността си като българи“, каза той.

В обучението участват над 30 преподаватели в различни области – природни, като химия, биология и физика и инженерни науки, роботика, електроника. Организацията цели връзка между образование, бизнес и индустрия, като насочва децата към практико-приложни знания и умения.

Според Киряков партньорството с местния бизнес и общината е ключово, тъй като ръководството ѝ поставя акцент върху технологичното развитие и образованието на младите хора, което съвпада с мисията на академията – да подготвя бъдещи таланти за индустрията.

Фондация „Лъчезар Цоцорков“ е подкрепила инициативата, като е осигурила 10 стипендии за деца от Панагюрище. Общо около 20 местни ученици са участвали в академиите.

Организаторите планират в бъдеще да провеждат и панаири на науката и технологиите с експерименти, работилници и демонстрации, които да бъдат отворени за цялата местна общност.

/АКМ/

За девета поредна година Спортно училище Пазарджик посрещна своите възпитаници, 54 от тях прекрачиха прага му за пръв път

За девета поредна година Спортно училище Пазарджик посрещна своите възпитаници. Тази година броят на петокласниците, за които това беше първият учебен ден в специализираното спортно училище, е 54, уточниха оттам. Общият брой на учениците, обучаващи се в 16 специалности, е 500.

Първият учебен ден беше открит от директора Георги Георгиев, който приветства учениците и им пожела новата учебна година да бъде още по-успешна. Сред официалните гости на събитието бяха областният управител на Пазарджик Валентина Кайтазова, заместник-кметът Любомир Гечев, началникът на Регионалното управление на образованието в Пазарджик Дора Дулчева-Величкова, както и представителят на Министерството на младежта и спорта Ася Бакалова.

В края на юни заместник – директорът на Спортно училище – Пазарджик Атанас Минчев разказа пред БТА, че образователната институция изпраща една много успешна година в  учебен и тренировъчно-състезателен план. 

Спортно училище – Пазарджик е открито през учебната 2017/2018 година, като започва със 111 ученици.

 

/ХК/

В похода, поставил началото на организирания туризъм в България, участват 25 свищовци, каза директорът на Историческия музей в Свищов

В похода до Черни връх на 27 август 1895 г., който поставя началото на организирания туризъм в България и в който се включват 300 съмишленици на Алеко Константинов, участват и 25 свищовци. Това каза директорът на Историческия музей в Свищов Ивелина Габровска в Националния пресклуб на БТА в родния град на Щастливеца при представянето на августовския брой на списание ЛИК, посветен на 130-годишнината от създаването на организирания туризъм в България. На представянето присъства и председателят на Туристическо дружество „Алеко Константинов“ – Свищов Владислав Николаев.

Ивелина Габровска припомни, че с призива „Опознай родината, за да я обикнеш“ на 22 август писателят Алеко Константинов отправя покана във в. „Знаме“, в която приканва всички свои съмишленици да се качат с него на Черни връх. С този масов излет до първенеца на Витоша е основано първото българско туристическо дружество, чийто председател е Иван Вазов, а една от големите му прояви е организиране на екскурзия до Погановския манастир на река Ерма, която станала повод за написването на известния Алеков фейлетон „Какво? Швейцария ли!“, допълни Габровска. Тя припомни, че музеят в Свищов съхранява списък с участниците в похода, който Алеко собственоръчно създава.

Туристическо дружество „Алеко Константинов“ в Свищов е създадено през 1900 г. и към момента в него членуват 25 души, каза Владислав Николаев, който е негов председател от месец май тази година. 

Идеята на новото ръководство е да възстанови осъществяваните дейности през последните години, но и да започне да развива и други такива, които са заложени в устава на дружеството. Те са свързани както с пешеходен, ски, вело, воден и алпийски туризъм, така и с екология, природознание, образователна, културна и издателска дейност, обясни Владислав. 

За постигане на тези цели се опитваме да привлечем активни хора – от малки до големи, с опит, но и с желание за придобиване на такъв, посочи още той. По думите му чрез организиране на различни дейности се сформира стремеж за изграждане на местна общност, която да работи за превръщане на Свищов и околията в устойчива туристическа дестинация, в която се отварят нови работни места.

През месец май започнахме да организираме вечерни горски разходки, в които се включват малки и големи, добави председателят на дружеството.

/АКМ/

Регионалният военноисторически музей в Плевен работи по изпълнението на три проекта

Регионалният военноисторически музей в Плевен работи в момента по изпълнението на три проекта. Това съобщи директорът на институцията Нели Станева, която заедно с ръководителят на отдел „Връзки с обществеността“ Богомил Стоев гостуваха в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод представянето на новия брой на списание „ЛИК“, посветено на 130 години организирано туристическо движение в България.

Единият от проектите е с финансовата подкрепа на Община Плевен. Той е за създаването на луксозен каталог с 200 графики и литографии от Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и трябва да бъде готов за 10 декември, когато ще бъдат чествани 148 години от Освобождението на България. 

Другите два проекта са изцяло финансирани от Министерството на културата по сесия за целево финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии, отбеляза Станева.

Единият от тези два проекта е с фокус върху работата на ателието за реставрация и консервация, което се намира извън сградата на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, в Скобелев парк. Целта е да се подобрят условията за съхранение на движимите културни ценности чрез осигуряване на подходящи условия за извършване на реставрационни дейности върху художествените обекти, както и дейности, свързани с подобряване на експозиционния им вид при подготовката на временни и постоянни изложби. Същевременно ателието за реставрация на картини ще може да се използва за презентиране на професията „реставратор“.

Другият проект, който е и по-мащабен, е на стойност около 127 000 лева. Той е наречен „Звукът на победата – Панорама „Плевенска епопея 1877 г“. Целта му е да обогати съществуващият разказ чрез внедряване на съвременни звукови технологии от най-висок клас, посочи Станева. Ще бъде създадена и инсталирана многопластова звукова картина, която ще позволи на посетителите да преживеят историческите събития по един по-дълбок и впечатляващ начин. Ще бъде създадена и многоезична платформа за по-голям достъп до информацията за международни посетители и хора с увреден слух. Очаква се проектът да бъде реализиран до края на февруари догодина и представен по повод 3 март.

Нели Станева припомни, че Регионален военноисторически музей – Плевен е наследник на една от старите музейни структури в България – Военноисторическите къщи-музеи и паметници на народната признателност. Той е със структура от седем музея със статут „национално значение“ и един музей с „местно значение“, с 12 постоянни експозиции – осем в музейни зали и четири открити – в мемориални паркове. Част от структурата на музея е и Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Фондът на музея включва над 133 000 фондови единици, специализираната библиотека притежава 11 100 тома литература.  

Ръководителят на отдел „Връзки с обществеността“ Богомил Стоев акцентира върху посещаемостта на обектите от структурата на музея от началото на годината до сега. За осем месеца те са били разгледани от над 81 000 туристи, от които над 8000 са чужденци. Най-голям интерес традиционно предизвиква Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“, която е посетена от близо 52 000 души, от които 6719 чужденци.

Стоев отбеляза, че през последните години се засилва интересът от туристи от страната, които искат да научат повече за местата, свързани с българската история. Той акцентира и върху факта, че все повече навлизат т.нар. онлайн разходи в музея, които имат за цел да запознаят с експозициите българчета, които живеят извън границите на държавата. По този начин и чрез реализацията на на проекта ни за внедряване на съвременни звукови технологии, Панорамата преминава от аналогова към цифрова среда, подчерта Стоев.

От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Августовският брой на тема „130 години организиран туризъм в България“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/59. 

/ТС/

Scroll to top
Използваме "бисквитки", за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за използването на нашия сайт с нашите партньори в социалните медии, рекламата и анализа. View more
Приеми