На 14 февруари 2012 г., в Деня на влюбените, животът на 22-годишната студентка Мариана Карабулева бе прекъснат брутално на пешеходна пътека в Студентски град в София. Момичето от Лесотехническия университет тръгнало с приятеля си Симеон Прусиийски и компания към заведение, за да празнуват празника, но никога не стигнало дотам.

Тротоарът бил затрупан със сняг и младежите се движели по пътното платно, спазвайки правилата – срещу движението. В отсрещната лента преминавал автобус, зад който се движела маршрутка. Шофьорът на микробуса предприел изпреварване на тъмния и неосветен участък, ударил Мариана в гръб и я повалил на асфалта. Тя загинала на място пред очите на приятеля си.

Мариана е дъщеря на бургаската журналистка Емилия Карабулева, която през 90-те години пише за „Черноморски фар“ и „Свободен бряг“. По-късно семейството се премества в Плевен, откъдето е съпругът ѝ Бойко.

Процесът срещу шофьора на маршрутката Димитър Димитров се точи с години в Съдебната палата в София. В съдебната зала той твърди, че момичето „лъхало на алкохол“, когато опитал да ѝ помогне. Въпреки показанията и болката на близките, адвокатите му успяват да извоюват условна присъда, уточнява „Флагман“.

„Загубих си семейството за една условна присъда“, написа в социалните мрежи майката Емилия Карабулева. Пет месеца след трагедията и съпругът ѝ Бойко не издържа на мъката и почина.

Тринадесет години по-късно тази съдебна развръзка продължава да тежи като незарастваща рана върху живота на майката, която остана сама със спомена за дъщеря си.

Ето какво разказва още тя:

„Моята дъщеря Мариана беше убита от маршрутка в Студентски град в София навръх Празника на влюбените „Свети Валентин“ – 14.02.2012 г. Отивала е с компания и нейния приятел и годеник Симеон Прусийски да празнуват в едно заведение.

Димитър Димитров, тогава на 62, изпреварва автобус, не вижда децата и я удря отзад. Мариана отхвърча метри напред и пада в краката на Симеон. Цялата е в кръв, а те не знаят какво да правят. Питат виновния шофьор, но той само си гледа ламарините и им казва: „Стават такива неща“. Нито той е арестуван, нито полицията се е задействала.

На нас за смъртта на Марианка ни казаха приятелите ѝ. Чак след няколко часа се обадиха от полицията в София и ни съобщиха, че е претърпяла инцидент на пътя и е починала.

Не мога да простя на системата, че дъщеря ми 3 часа е лежала мъртва в снега и не се е намерил никой, който да я вдигне. Благодаря на д-р Кожухаров, че най-накрая са му се обадили и човекът е станал от масата, за да прибере трупа и да направи аутопсия.

Димитър Димитров е бил шофор в СДВР, т.е. един вид полицай. Затова нашето дело го смачкаха още в досъдебното производство. Гарван гарвану око не вади!

5 години ходих по дела в Софийски градски съд, та чак до Върховния. Убиецът на детето ми беше там, но нито веднъж не дойде да говори с мен, дори само за да разбера, че чувства нещо.

Съпругът ми почина 5 месеца след смъртта на Мариана, не можа да я преодолее. Отиде си и от мъка по нея и от сблъсъка с реалността – че в тази държава няма справедливост! Имахме фирма за мебели и дограми „Карабулев“. Но след смъртта на детето и съпруга си се отказах от всичко.

Оказа се, че убиецът на детето ми има намалено зрение, не вижда добре и не може да управлява маршрутка. Кой му е дал разрешително, за да трепе хора по улиците на София?!

Делото беше връщано от инстанция на инстанция няколко пъти, но накрая присъдата беше условна. Загубих си семейството за една условна присъда?!„.

Апелативен съд – Пловдив потвърди определение на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Й. П., обвинен в убийство.

Йордан Пиронков, обвинен в убийството на свой съсед в село Белащица, остава за постоянно в ареста

Той е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 19.09.2025 г. в с. Белащица, обл. Пловдив умишлено е умъртвил Г. Н. с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, като му е нанесъл 30 порезни рани по тялото.

Съставът на апелативния съд, пред който служебният адвокат на обвиняемия обжалва ареста, като поиска по-лека мярка за неотклонение и настаняване в психиатрично заведение на подзащитния му, смята, че жалбата е неоснователна. 

От събраните до момента доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на Й. П. към обвинението, което му повдигнато.

В тази насока са, освен обясненията на обвиняемия, но и показанията на неговата майка, която дава подробно описание на споделеното от него по случая, за външния му вид – целият в кръв, почистването на неговите дрехи и обувки и носения нож, както и протоколите за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, ведно с фотоалбуми, справка за съдимост и др.

По делото са назначени множество съдебно-медицински и биологична експертизи, които биха довели до изясняването на фактическата обстановка по случая по надлежния начин.

На следващо място е съобразено и здравословното му състояние, базирано на приложените по делото епикризи, последната от които е от 28.03.2025г., в която действително е отразена диагноза за налично психично заболяване, но за сега липсват данни обвиняемият да се е намирал в особено психично състояние или във влошено здравословно състояние, което да възпрепятства неговия престой в арестите и местата за лишаване от свобода, в които при нужда би могло да му се окаже адекватна медицинска помощ. 

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че опасността от укриване на Й. П. не е налице, предвид на наличните категорични данни за постоянен адрес по местоживеене, където същият през последните години неизменно пребивава със своята майка, както и доскорошната му трудова заетост.

Но е налице реална опасност от извършване на престъпление, с оглед спецификата на вмененото му във вина деяние, характеризиращо се с особена жестокост, данните от роднините на обвиняемия за това, че същият често и без всякакъв повод проявява агресия и предприема действия по саморазправа със своите близки и случайни хора.

В този смисъл са и приложените по делото справки за съдимост и криминалистическа регистрация. Поради тези причини, напълно основателно същият е преценен като личност с висока степен на обществена опасност. 

Определението на апелативния съд е окончателно.

Според защитата не е разгледана възможността Пиронков да се е отбранявал. По думите му обвинението се гради основно върху самопризнанията на обвиняемия. Той допълни, че Пиронков е съдействал изцяло на органите на реда и не е предполагал, че ще се стигне до фаталния инцидент.

Адвокатът акцентира, че натрупаният гняв към жертвата е бил резултат от дългогодишни лични конфликти и твърдения на обвиняемия за насилия над него и негови близки. За това обаче липсват доказателства.

Защитата настоя Пиронков да бъде настанен в психиатрично заведение и да му се осигурено лечение.

От своя страна, прокуратурата поиска съдът да потвърди постоянния арест на Пиронков. Според обвинението има достатъчно доказателства, че убийството е извършено с особена жестокост – при 30 нанесени прободни рани не може да се говори за неизбежна отбрана.
 

Обвинението беше категорично, че следва да бъде назначена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, която да даде категоричен отговор за неговото психично състояние и вменяемост. Едва тогава съдът би могъл да се произнесе относно евентуално настаняване в лечебно заведение.

В последната си дума Йордан Пиронков помоли за по-лека мярка и заяви, че не желае да остане в ареста.