Традиционните местни рецепти са ценност и културно наследство, което трябва да намери място в общественото хранене и днес, каза директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов. Той добави, че дори не е задължително един ресторант да има цяло меню с местна кухня, достатъчно е в един сезон да има по едно ястие, за което се знае, че е от региона и е от местни производители, а не „с пластмасовите домати от супермаркета“.
Проф. Ненов, заедно със своите колеги етнографи Искра Тодорова и Десислава Тихолова, е извършил теренни проучвания в осем селища от областта на тема „Местна кухня в четири сезона“. В градовете Мартен и Борово и селата Ряхово, Полско Косово, Писанец, Чилнов, Новград и Кошов специалистите от музея са записали рецепти, вкусове, знания и разкази за културата на хранене в Русенско. Днес те бяха представени в мобилна изложба в музея в Русе.
„Това е едно изследване, което влиза в дълбочина и показва наследеното в темата за храната и храненето, показва това, което е било важно за празниците тогава и сега, както и за всекидневието. Тъкмо всекидневните начини на хранене, храните, които влизат всеки ден на нашата трапеза и са обвързани със сезоните, са онези, които могат в бъдеще да бъдат емблема на местната кухня на Русе и на региона“, отбеляза професор Ненов.
Той отчете, че едно такова начинание не би било лесно, тъй като ще е свързано с професионално обработване на рецептите.
„Имаме нужда обаче от по-важно нещо – от намирането на доставчици, които ще произвеждат местните храни, тероара, за да може да се формира местната кухня де факто, а не да вземем пластмасови домати от супермаркетите. Всъщност изискването към културното наследство, към наследената храна е нещо много повече от това да можем да готвим по строгата рецепта. Осъществяването на този проект като цяло е изключително важно за развитието на темата за гастрономията, свързана с Русе и региона, и естествено с осъзнаването на храната като местна ценност и оттам като културно наследство“, каза още проф. Ненов.
Пред изследователите жителите на населените места са споделили типични рецепти, приготвяли са ястия и са разказали за сезона и повода, при който се поднасят.
Йонка Димитрова разказа и за БТА, че в Чилнов се използва и до днес растението известно като шушан. То е било събирано по Гергьовден и след като се попари, може да се яде на салата или пък с него да се приготви баница. В този край е популярна и яхнията пиперенца от чушки, втасали само със сол и вода в качета.
Мария Русева от Борово разказа за петела със сини сливи, който се е приготвял за Васильовден – 1 януари.
„Запържват се зеленчуците – картофите и лука, слага се и месцето да се изпържи с тях, залива се яденето с малко брашно и малко вино. Дафинов лист му се слага и се оставя в тенджерата. Слага се капака отгоре и се замазва с тесто. Това нещо стои от една страна на печката и си ври до обяд. Хората посрещат сурвакари, отиват след това църква. Като се върнат от църква, петелът е готов. Отваря се капакът и цялата къща ухае на тази манджа“, каза за БТА Русева.
Изложбата в музея е съпътствана и от няколко интерактивни модула, включващи дигитални разкази, обвързани с конкретни предмети от кухнята, такива, които проследяват връзката между подправки, продукти и ястия, а други обясняват фолклорните вярвания, свързани с билките, храните и техните предпазни свойства. Проектът „Местна кухня в четири сезона“ се реализира от Русенския музей с помощта на Национален фонд „Култура“. Той се явява важна стъпка в развитието на темата за локалната гастрономия и формирането на местна кухня като предпоставка за развитие на туризма чрез културното наследство.
.JPG?l=750)
Последни коментари