Дискусия на тема „Водата – човешко право, условие за достоен живот и необходимост за икономическо развитие“ се състоя в Кърджали като част от събитията, посветени на Деня на Кърджали – 21 октомври. Форумът бе открит от кмета Ерол Мюмюн, който подчерта значимостта на управлението на водните ресурси и проблема с безводието, превърнал се в глобален, свързан и с климатичните промени. „Трябва да поставяме актуалните проблеми, които касаят жителите на Кърджали, на региона, както и на национално ниво“, каза кметът.

Гост на дискусията бе заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов, който говори за националната водна политика и приоритети на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за устойчиво управление на водните ресурси. По думите на Костадинов по инструмента LIVE в края на годината за обсъждане ще бъде представена Национална стратегия за управление на водите, за да се работи по това как ще изглеждат действащата до 2030 г. и актуализирана версия на Националната стратегия за водния сектор. 

„В същото време обаче обръщам внимание, че сме на първо четене на т.нар. ВиК закон в парламента, като независимо от това какви са били правителствата, МОСВ в продължение на четири години осем пъти връща на МРРБ проекта на закон, тъй като според нас има доста неща да се оправят и без наличието на стратегия за управление на ВиК отрасъла в момента се кове законодателство“, каза още Костадинов. Той допълни, че много детайлно трябва да се види как при изтекла стратегия за ВиК отрасъла ще се създава законодателство и какво ще бъде то, особено в настоящия момент. 

Костадинов добави, че е изтекла и не е подновена отрасловата стратегия за мелиорации, както липсва и стратегия за използване енергийно на водите, а стратегията за превенция от бедствия и аварии е в доста начален етап. Той отчете, че през 2025 г. страната ни е била в четвърта поредна суха година, както и че от 52 язовира в страната към днешна дата тези за напояване са пълни на 64%, тези за земеделие са под 30%, а енергийните – над 65%. 

„Климатът така се е променил, че ние на годишна база получаваме едни и същи води, но не знаем кога ще ги получим, къде ще ги получим и в какво количество. Има огромни маси, които са непрогнозируеми във връзка с климата“, каза още заместник-министър Костадинов. Той отчете над 60% средни водни загуби на ВиК дружествата, като специално за Плевен каза, че процентът на загубите на вода за питейни нужди е 78. Костадинов каза също, че случващото се в Плевен, Ловеч и Троян с липсата на вода е също в условията на парадокса. 

„От около 42 млн.куб. метра потенциал от вода, по заявка на ВиК дружествата потребяват само половината, а има безводие в района“, коментира той.

Сред участниците на дискусията бяха и заместник-председателите на Парламентарната група на „ДПС-Ново начало“ Искра Михайлова и Станислав Анастасов, които представиха разработен от партията Стратегически план за управление на водните ресурси. По думите на двамата са необходими геоложки проучвания, изследване на реалното състояние на питейните язовири на територията на страната и създаването на сценарий от отговорните институции, прогнозиращ напред във времето развитието на сектора. 

Искра Михайлова подчерта, че и през 2025 г. се е повторила ситуацията с безводието в страната от 2024 г. и не очерта по-различна прогноза и за 2026 г. Станислав Анастасов посочи, че в страната вече има проблем със захранването на магистрални водопроводи. Коментирано бе, че по данни на НЕК инфраструктурата на питейните язовири е много остаряла и не се знае дали въпросните водоеми имат описаните обеми или дъната им са затлачени със земна маса. Двамата откроиха острият недостиг на кадри в сектора, като подчертаха, че годишно се подготвят и завършват едва 10% от необходимите специалисти в сектора.

Областният управител на Кърджали Никола Чанев отчете, че на територията на област Кърджали има 1080 водни обекта, което нарежда региона на челните места в страната по брой, а като контрапункт открои, че само в община Кърджали има 30 населени места, които в 21 век нямат вода в домовете си. 

„Управлението на водите е изключително важно и по отношение на превенцията от бедствия“, каза още Чанев. Той допълни, че в тази посока за почистване на речните корита през 2025 г. са необходими 47 милиона лева, нещо непосилно за областните администрации. По думите му общините имат аналогични проблеми по отношение на реките и отправи апел за промяна в законодателството, чрез която вместо да се заплаща на фирмите за почистване, те да заплащат за почистването на водните корита и придобиването на т.нар. баластра.

Сред присъстващите на дискусията бяха кметовете на седемте общини от област Кърджали, както и кметове от други области на страната, народни представителите, представители на институции с отношение по темата. Присъстващите имаха възможност да повдигнат и дискутират актуални въпроси.

Художественият отдел „Станка Димитрова“ към Регионален исторически музей – Кърджали бе официално открит за посетители след повече от двегодишно преустановяване на посещенията. Причината за паузата бяха ремонт на покрива на сградата – паметник на културата с местно значение, и последващият вътрешен ремонт.

Лентата на обновения обект прерязаха кметът Ерол Мюмюн, областният управител Никола Чанев, директорът на музея Милен Камарев, народни представители. А сред присъстващите на церемонията бяха общинското ръководство, директори на различни институции, много жители на Кърджали.

„Не може Кърджали да има такава съкровищници, като художествената галерия, където се съхраняват национални и световни богатства, и тя да бъде в такова окаяно състояние, а ние, кържалийци, да не можем да се докоснем до съкровищницата на изкуството. Истински щастлив съм, че днес отново отваряме вратите на емблематичната сграда“, каза при откриването кметът. 

След дългата пауза първите посетители бяха посрещнати с обновената колекция „Стари майстори“ със знакови художници от миналия век и творби от фонда на галерията. Гостуват и две картини на Дечко Узунов от Художествената галерия в Казанлък, за които разказа директорът ѝ д-р Пламен Петров. Едната от тях е озаглавена „Мариана“ и е портрет на жена с това име, която, както обясни д-р Петров, е рисувана и от Дечко Узунов, и от Христо Явашев, но в различен период от време. Жената и до днес живее във Виена. Българката е изобразена от двамата творци от благодарност за гостоприемството на семейството ѝ в австрийската столица.

На първия етаж на галерията бе открита авторска изложба на фотографа и доайен на фотографите в Кърджали Младен Савов – „Щрихи от Родопите“. Близо 40 фотоса показват красотата на Източните Родопи през обектива на Младен Савов, който повече от 50 години с очите и сърцето си улавя и заснема кътчета от Родопите.

Част от експозициите в ремонтираната галерия е и изложбата „Икони от Източните Родопи“, събрала спасени при експедиция икони в района на Ивайловград.

Художествената галерия „Станка Димитрова“, днес отдел към РИМ – Кърджали, е една от най-старите сгради на Кърджали. Тя е първата обществена сграда, построена след Освобождението на България. Изградена е през 80-те години на 19-и век, във времето, в което Кърджали е част от Източна Румелия. Документи доказват, че в сградата са се помещавали представителите на всякакъв вид административни учреждения в този период.

Откриването ѝ за посетители, освен част от програмата на Община Кърджали по повод празника на града – 21 октомври, дава началото на проявите, посветени на 60-годишнината от създаването на Регионалния исторически музей.