Община Сливен търси гъвкав подход преди законовата промяна в определянето на такса смет, каза на брифинг кметът на Сливен Стефан Радев. Той изрази загриженост относно предстоящата промяна в начина на определяне на таксата за битови отпадъци, предвидена в законодателството и влизаща в сила от 1 януари 2026 г. По думите му новият механизъм крие сериозни административни, финансови и социални рискове както за общините, така и за гражданите.

Съгласно закона, такса смет вече няма да се изчислява на база данъчната оценка на имота, а ще се определя по една от три нови методики: на база брой ползватели, на обем на използваните съдове за отпадъци или чрез закупуване на торби за смет от общината. Радев подчерта, че това е изоставяне на изградена и работеща с години система в полза на „трудноприложими и слабо контролируеми“ нови подходи, които все още не са доказали ефективност.

Като член на Регионалната асоциация на общините „Тракия“ и участник в националните дискусии, кметът заяви, че позицията на мнозинството общини е категорична – настоява се за отлагане на новите правила. По думите му, ако една община не приеме до края на 2025 г. новата наредба, тя ще остане без такса смет през 2026 г., което директно застрашава събирането на един от най-съществените местни приходи и финансирането на дейности като сметосъбиране, почистване, третиране и депониране на отпадъци.

Кметът посочи, че в момента много общини, включително Сливен, търсят начин да си осигурят максимална гъвкавост – чрез изготвяне на наредба, която да бъде подложена на обществено обсъждане и при необходимост приета дори в последния момент. По този начин ще могат да се адаптират бързо – или да продължат по досегашния ред, ако законът бъде изменен, или да приложат новия модел, ако това стане неизбежно.

„Най-реалистичният от новите варианти за големи общини като Сливен е таксата да се определя според броя ползватели на имота. Моделът с торбите изглежда примамлив, но крие опасност от масово заобикаляне и сериозно замърсяване. Ако хората не купуват регламентираните торби, а изхвърлят боклука си в други, нерегламентирани опаковки, системата ще се провали“, коментира Радев.

Според него въвеждането на такса според брой ползватели ще изисква събиране на данни от домоуправители, предприятия и собственици – нещо, което в момента е трудно осъществимо поради липсата на ясен механизъм и задължение по закон. Същевременно той припомни, че собствениците остават юридически отговорни за заплащането на таксата, независимо от това кой реално обитава имота.

Стефан Радев изрази и критика към философията зад законодателната промяна. По думите му тя се представя под лозунга „замърсителят плаща“, но на практика води до прехвърляне на тежестта от бизнеса върху гражданите. Според анализа, около 70% от такса смет в национален мащаб сега се поема от бизнеса, а новата система ще намали този дял значително, особено в общини като Сливен, където натоварването в момента е поравно между бизнеса и домакинствата.

„Това се представя като по-справедливо, но за нас справедливостта е в солидарността – по-заможните да поемат по-голям дял от обществените разходи, а не разходите да се разпределят еднакво между всички“, заяви кметът.

Радев обяви още, че освен промени в Наредбата за такса битови отпадъци, Общината подготвя актуализация и на останалите административни такси, които не са променяни повече от 10 години. Макар и с ниско фискално значение спрямо такса смет (около 380 хиляди лева годишно срещу над 11 милиона от такса смет), тези такси също ще бъдат осъвременени, за да се доближат до средните за страната.

Кметът подчерта, че Сливен е една от областните общини с най-ниски местни данъци и такси на глава от населението и че Общината не предвижда рязко увеличение в размера на такса смет – ако има такова, то ще е в рамките на инфлацията. По-важният въпрос според него остава разпределението на тежестта – между бизнеса и гражданите, между различните видове жилища и между градските и селските райони.

„Ако ни принудят да приложим новия механизъм, ще направим всичко възможно той да бъде възможно най-близък до сегашния модел. Но усилията ни продължават да бъдат насочени към отлагане на закона. Нека първо се види в реални условия как работи тази система, а не да се налага сляпо в национален мащаб“, каза кметът на Сливен.

Стефан Радев добави, че администрацията е отворена към предложения и становища от граждани, свързани с Наредбата за определяне на таксата за битови отпадъци, въпреки че общественото обсъждане е било на 17 октомври.

Община Сливен отчита рекордни количества битови отпадъци – над 50 000 тона за година, каза пред журналисти кметът на Сливен Стефан Радев. „Не знам дали някога в историята си община Сливен е извозвала толкова – над 50 хиляди тона за една година“, коментира Радев.

Той подчерта, че Общината поема разходите по почистването на всички нерегламентирани сметища както в града, така и в населените места на територията ѝ.

Както БТА съобщи, поводът за брифинга бе предстоящата промяна в начина на определяне на таксата за битови отпадъци, предвидена в законодателството и влизаща в сила от 1 януари 2026 г. Кметът отбеляза, че новият механизъм крие сериозни административни, финансови и социални рискове както за общините, така и за гражданите. По думите му Община Сливен търси гъвкав подход преди законовата промяна в определянето на такса смет и той очаква отлагане на новите правила.

На въпрос на БТА дали очаква по-ниска събираемост на данъците, ако бъдат въведени промените, той отговори, че една промяна предполага сътресения в системата и със сигурност не работи да се повиши събираемостта. Радев посочи, че Община Сливен няма проблем с ниска събираемост през последните години, а по-скоро е над средната.

В едно от най-малките села в община Котел и в област Сливен  – Братан, животът продължава благодарение на животновъдството. Това е основният поминък на малцината жители, които са останали там – отглеждат се крави и овце за месо и мляко.

По постоянен адрес в Братан са регистрирани 18 души, от които 11 са с двойно гражданство – живеят основно в Турция, но запазват адресна регистрация в България. Това съобщи за БТА настоящият кметски наместник на селото Наим Пашалов. Постоянно живеещи са няколко семейства, които се занимават със земеделие и животновъдство.

Сред тях е и Исмаил Алиев – бивш кметски наместник в продължение на 16 години, или четири последователни мандата. Той също отглежда крави.

Алиев разказва, че в началото на първия му мандат жителите по документи са били около 85 души. Днес селото е почти обезлюдено. Единственият път, който свързва Братан със света, води към съседното село Тича. Въпреки че разстоянието е кратко, придвижването е трудно заради изключително лошото състояние на пътната настилка. Братан дори няма табела, указваща неговото местоположение.

Според предания, трима братя са били първите заселници на мястото, откъдето идва и старото име – Братово, впоследствие променено на Братан. Някога селото е било със смесено население, с преобладаващо етнически българи. Днес живеят предимно етнически турци. Има джамия, но тя е порутена, а от години там не е влизал ходжа.

През 1984 г. са правени проучвания за изграждането на язовир край Братан, като надеждите били, че това ще съживи района и дори ще го превърне в курорт. След политическите промени от 1990 г. проектът е спрян, а обезлюдяването се ускорява след т.нар. „Голяма екскурзия“, когато много хора от турски произход са принудени да се изселят в Турция.

Въпреки това, проектът за язовир е предизвикал интерес – в селото са купували имоти хора от Англия, Русе, Варна, Ябланово. Англичани са ремонтирали къщи, но впоследствие отново ги продават. В последните години се наблюдава и обратна тенденция – някои от изселниците в Турция се връщат и също купуват имоти.

Преди години в Братан е имало начално училище с 25 деца. Днес в сградата му се помещава кметството. Избирателна секция вече не се открива, защото жителите не са достатъчно – гласуват в съседното село Тича.

Програмата на Община Сливен по повод Димитровден – празник на града, ще предложи богата поредица от събития за жителите и гостите през настоящата седмица, съобщиха от общинския пресцентър. До 26 октомври всеки ден ще преминава под знака на различни прояви, подбрани за разнообразна публика.

Традиционният ученически конкурс за рисунка „Аз и моят град“ ще приключи с награждаване на отличените участници на 21 октомври в къща „Миркович“. Ден по-късно, на 22 октомври, сряда, в зала „Сливен“ ще се състои концерт с детски песни на Петя Буюклиева. Събитието е посветено на децата от сливенските детски градини и ще включва участие на балет „Барби“ при Военния клуб в града.

На 22 и 23 октомври ще се проведе ученическият турнир за Купата на кмета, като награждаването на победителите ще бъде на 23 октомври в спортна зала „Васил Левски“. В същия ден в зала „Зора“ ще се проведе викторина, посветена на 165-годишнината на Народно читалище „Зора – 1860“, с участието на ученици от Природо-математическата и Хуманитарната гимназия.

На 24 октомври от 11:00 ч. в зала „Сливен“ ще се състои тържественото заседание на Общинския съвет по повод Димитровден. От 12:00 ч. във фоайето на залата ще бъде открита фотографската изложба „Паметта на светлината“. Празничният ден ще продължи с концерт на сливенския Военен духов оркестър и приятели, а вечерта ще бъдат връчени наградите на Община Сливен за 2025 година. Церемонията ще започне в 18:00 ч. в зала „Сливен“. В 19:00 ч. на откритата сцена на пл. „Хаджи Димитър“ ще се състои вечерен концерт.

На 25 октомври, събота, ще се проведе международният планински маратон „Хайдушки пътеки“, който ще протече по маршрут в природен парк „Сините камъни“, а награждаването се очаква между 16:30 и 17:00 ч. Сутринта в къща музей „Добри Чинтулов“ ще започне ритуалът по вписване на носителя на наградата „Добри Чинтулов“ в лауреатската книга – тази година отличен е художникът Велин Динев. От 11:00 ч. на откритата сцена на пл. „Хаджи Димитър“ ще започне концерт на сливенските фолклорни групи.

Съботната вечер ще предложи още два концерта – в зала „Сливен“ ще се състои съвместно музикално събитие с участието на ученици от музикалното училище в Гера, Германия, и музиканти от проекта „Музиката вместо улицата“. В 19:00 ч. отново на откритата сцена ще има концерт с участието на популярни български изпълнители. Артистично шоу на театър „Файъртър“ ще премине по Главната улица и ще завърши на площада пред Общината, допринасяйки за празничната атмосфера в града.

Навръх Димитровден – 26 октомври, от 8:30 ч. ще бъде отслужена света литургия в храм „Свети Димитър“ в чест на светеца, покровител на града. Общоградската тържествена церемония ще започне от 11:30 ч. на пл. „Хаджи Димитър“, а от 13:00 ч. на сцената ще се качат изпълнители от Ансамбъла за народни песни и танци – Сливен и Ансамбъл „Пирин“ от Благоевград.

Денят ще завърши с откриването на Националната изложба за изобразително изкуство – Сливен 2025 и връчването на приза „Сирак Скитник“ от 18:00 ч. във фоайето на Драматичен театър „Стефан Киров“. От 19:00 ч. на площада ще започне последният концерт от празничната програма, а финалът ще бъде поставен в 21:00 ч. с празнични фойерверки.