Предизвикателство е да се привлекат специалисти в инженерните и техническите професии, каза за БТА директорът „Човешки ресурси“ в „Холсим България“ АД Пламен Василев. В специално интервю за БТА той посочи, че компанията активно работи с университети, участва в дуални програми и стажантски инициативи, за да създава бъдещи таланти и да подпомага развитието на младите специалисти.

В момента за завода в с. Бели извор (община Враца) се търсят инженер-технолог и инженер-химик за циментово производство. За позициите се изисква висше техническо или химическо образование, владеене на английски език, добра компютърна грамотност и опит в индустриално производство или лабораторна среда. Компанията търси хора с аналитично мислене, внимание към детайла и готовност за работа в модерна индустриална среда. Освен професионалните знания и умения се ценят и отговорността, стремежа към безопасност и устойчивост, желанието за развитие и работа в екип.

Всеки новоназначен служител преминава въвеждащо обучение, което включва както безопасност и опознаване на процесите, така и специфични технически обучения. Компанията предлага пакет от социални придобивки, който включва здравно осигуряване, ваучери за храна, транспорт, обучения, както и допълнителни инициативи за здравето и благосъстоянието на служителите. Инвестираме в хората си така, че да се чувстват сигурни и мотивирани, допълни Василев. 

Нашите бъдещи служители трябва да знаят, че „Холсим България“ е част от международната група Holcim – глобален лидер в строителните материали и иновативните решения. Това означава достъп до световни практики, но и реална възможност за принос на местно ниво. Важен наш принцип е „нулева вреда“ – безопасността е винаги на първо място, каза още Василев. По думите му в компанията има служители, които са от трети страни, извън Европейския съюз, но те са ангажирани основно в кариерите в района на София, а не в завода в Бели извор.

Според него компанията поддържа конкурентни възнаграждения. Всяка година следим тенденциите на пазара и работим със специализиран доставчик на данни, за да сравняваме нашите заплати със средните в страната и сектора. По този начин гарантираме справедливост и пазарна адекватност. Екипът на „Холсим България“ обединява висококвалифицирани специалисти с различен професионален опит – инженери, технолози, химици, механици, електроинженери, специалисти в добивната и производствената индустрия, както и експерти в административни и търговски функции. Общото между тях е ангажираността към безопасност, устойчиво развитие и прилагането на добри практики в производството, добави Василев. 

Циментовият завод в Бели извор работи от 1960 г., а през 1997 г. е закупен от швейцарската компания „Холдербанк“ (днес „Холсим“). През последните 20 години групата е инвестирала над 162 млн. евро в модернизацията му. „Холсим България“ е сред най-големите работодатели в община Враца и играе важна роля за социално-икономическото развитие на региона.

„Холсим“ (Holcim), със седалище в Цуг, Швейцария, има над 48 000 служители на 45 пазара в Европа, Латинска Америка, Азия, Близкия изток и Африка. Компанията предлага цялостни строителни материали и решения – от основи и подови настилки до покриви и зидария – с марки като ECOPlanet, ECOPact и ECOCycle®.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Изложба с около тридесет предмета – накити, съдове, облекла, кутийки за пръстени и гривни, кандилница, тефтери и други вещи от бита на възрожденските българи – е подредена в Регионален исторически музей (РИМ) – Враца под надслов „Те са живели преди нас“.

Част от експонатите са открити при археологически разкопки, а други са дарени от наследници или предоставени от хора, участвали в реставрации на различни обекти, разказа за БТА уредникът в отдел „История на България XV – XIX век“ Нели Стоянова.

По думите ѝ предметите са част от фонда на музея, но не са включени в постоянните експозиции. „Винаги съм смятала, че историята не е само сухи факти, а съдби, човешки истории, характери, преживявания. Затова показваме тези вещи – за да припомним следата, оставена от нашите предшественици“, каза Стоянова. Тя допълни, че някои от експонатите са на повече от 150 години. Сред тях е тефтерче с рецепти от народната медицина, принадлежало на Захираки Хаджи Тошев – син на Димитър Хаджи Тошев, един от най-заможните и уважавани врачански чорбаджии. „Когато той минавал по улиците, всички сваляли калпаците и фесовете си“, припомни историчката. Сред експонатите е и табакера, наподобяваща портмоне с метална закопчалка, която също е била негова собственост.

„Макар семейството да има етнографски музей, във фонда на РИМ – Враца се пазят предмети, които не са изложени там. Смятам, че те трябва да бъдат показвани“, добави Стоянова. Тя посочи още, че в изложбата са представени и дрехи на Мица Хаджикръстева – една от сестрите, извезали знамето на врачанските съзаклятници по време на Априлското въстание.

На едно от таблата в експозицията е записано: „Днес нямаше да ни има, ако тези хора не бяха живели преди нас – ако не се бяха раждали и умирали на тази земя, говорейки на български език, вярвайки в православния кръст и предавайки на децата си обичаите и традициите.“

Като част от събитието е включена и изложбата „Стара Враца“, съставена от тринадесет информационни табла със снимки и текстове за миналото на града. Те са изработени през 2023 г. с подкрепата на Фонд „Култура“ към Община Враца