С богата празнична програма в Гоце Делчев бе отбелязана 113-ата годишнина от освобождението на града и Неврокопския край от османско владичество. Празникът събра представители на държавната и местната власт, институции, политически и обществени организации, учебни заведения и граждани, които изразиха своята признателност към героите, дали живота си за свободата на България.

Официалните чествания започнаха с поднасяне на венци и цветя пред паметниците на генерал Стилиян Ковачев, Христо Ботев и Пейо Яворов. Веднага след това бяха отслужени заупокойна молитва и благодарствен молебен в храм „Св. св. Кирил и Методий“ от отец Георги.

Венци и цветя в знак на почит бяха поднесени на паметника на Гоце Делчев и на паметника на загиналите във войните.

Сред присъстващите официални гости бяха народните представители Кирил Добрев от „БСП-Обединена левица“, Фатима Йълдъз от „ДПС-Ново начало“ и Ахмед Вранчев от „Алианс за права и свободи“, областният управител на Благоевград Георги Динев, председателят на Общински съвет – Благоевград Антоанета Богданова, представители на съседни общини, общественици и граждани.

Празничната програма завърши с концерт спектакъла „Между девет планини“ на ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, който събра публиката в Дома на културата и бе посрещнат с бурни аплодисменти.

Честванията започнаха в сутрешните часове и продължиха през целия ден, с полагане на венци и цветя пред паметниците на Гоце Делчев в село Попови ливади, на генерал Константин Жостов и Стоян Мълчанков.

Празникът на град Гоце Делчев се чества с решение на Общинския съвет от 1992 г., показва информация на отдел „Справочна“ на БТА. Той е годишнина от освобождението (1912 г.) на Гоце Делчев от османско иго по време на Балканската война (1912-1913 г.). Празникът се отбелязва по стар стил. По време на сраженията от 5 до 18 октомври 1912 г. Родопският отряд разбива османските войски и освобождава Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Сведенията за освобождението на града са противоречиви, като се споменават датите 17, 18 и 19 октомври. Всяка година с решение на Общинския съвет се определя датата, на която ще бъде отбелязан празникът на града. През настоящата година празникът на града беше отбелязан с различни прояви от 10 до 17 октомври, като кулминацията на честванията бе на 17 октомври.

Възпитаници на Четвърто основно училище „Христо Смирненски“ представиха художествено-историческия разказ под надслов „Щедро петричко сърце“, посветен на 100 години от Петричкия инцидент и на всички петричани, дарили средства за построяването на училищна сграда. Разказът е част от програмата „Безгранична памет“, подготвена от Исторически музей – Петрич и Четвърто основно училище „Христо Смирненски“.

Кметът на община Петрич Димитър Бръчков честити навършването на 100 години свобода, достойнство, чест и определи художествено-историческия разказ като сложна компилация от исторически данни и събития, облечени в чиста детска емоционалност. 

Директорът на Четвърто основно училище „Христо Смирненски“ Елена Димитрова каза, че разказът е признание към паметта на всички петричани, които са дали живота си и са дарили парите си, за да построят Четвърто основно училище. Тя отбеляза, че възпитаниците на учебното заведение са настанени в една прекрасна учебна сграда, благодарение на реализиран от община Петрич проект. 

Историята разказва, че точно преди 100 г., през есента на 1925 г., България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, които се развиват в района на Петрич от 19 до 29 октомври 1925г. и привличат вниманието на световната общественост, остават в историята под името „Петрички инцидент“.

На 19 октомври 1925 г. на граничен пост № 1 при прохода Демир капия в планината Беласица гръцки граничар влиза на българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничен патрул. Избухва престрелка между двете страни. Така започва една необявена война, която остава в историята под името „Петрички инцидент”.

Гръцкият авторитарен министър-председател генерал Теодорос Пангалос използва инцидента и заповядва на 22 октомври 1925 г. една гръцка дивизия да нахлуе в България, без да е обявена война. Гърците окупират десет български села, като достигат до покрайнините на град Петрич. Министърът на войната генерал Иван Вълков изпраща подкрепления в зоната на конфликта, но заповядва „да не се оказва сериозна съпротива” с цел мирното му уреждане.

Основната тежест на гръцкото нападение пада върху местното население, организирано от Спомагателната организация на ВМРО и малобройната погранична стража. Формиран е кризисен щаб начело с войводата Георги Въндев. Щабът съгласува действията си с българските погранични власти и организира местната отбрана. По левия бряг на Струма ръководството на четите на ВМРО е поето от Зисо Попов. 

Правителството в София реагира тактично, разчитайки не на военно, а на дипломатическо решение. То незабавно сезира Съвета на Обществото на народите в Женева с вербална нота, в която се настоява за извънредна сесия. На свиканата сесия е назначена Анкетна комисия, която да разследва конфликта. Докладът на Анкетната комисия категорично признава Гърция за виновна и констатира, че от 22 до 28 октомври 1925 г. нейната армия води военни действия на българска територия. Гръцката страна е заклеймена като агресор и наказана да заплати на България 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер. 

Гръцкото нашествие предизвиква бежанска вълна, но точната цифра на броя на бежанците от района на конфликта не е установена. Според кореспондента на британския вестник „Таймс” числеността на търсещите убежище в близките градове и околните им села възлиза на 10-15 хиляди души. Според други източници те са седем хиляди, а според трети десет хиляди души. След изтеглянето си, гръцките войски оставят след себе си десет опожарени и разграбени села.

Безкрайно тежки са понесените човешки и материални загуби. Съгласно заключителния протокол на Анкетната комисия, назначена от българското правителство, убитите са общо 14 души, плюс починалия по-късно от раните си офицер. Към тази цифра следва да се добавят и четиримата мирни жители (един мъж и три деца) от с. Габрене, убити от гръцка чета по време на конфликта. Т.е. реалната цифра на убитите е 19 души: един офицер и четирима войници, четирима доброволци милиционери и десет местни жители. Комисията констатира и едно безследно изчезнало дете. Окончателният брой на ранените възлиза общо на 22-ма души – четирима войници (без починалия от раните си офицер), девет доброволци милиционери и девет местни жители.

Част от репарациите са отпуснати на защитниците като лично обезщетение. Те се отказват от полагащите им се суми и ги даряват за построяването на сграда на петричката гимназия, която дотогава се помещава в частна къща. Строителството започва през лятото на 1926 г. Парите свършват, без да е завършена постройката. Тогава жителите на Петрич се самооблагат. През есента на 1929 г. новата сграда на гимназия е открита. 

На 31 октомври 1937 г. по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт в града е открит паметникът „Загинали за родината”. Върху една от мемориалните му плочи са изписани имената на загиналите военни и доброволци в събитията от октомври 1925 г.

Концерт спектакълът „Между девет планини“ на ансамбъл „Пирин“ – Благоевград бе представен в Дома на културата в Гоце Делчев, като част от официалните събития по повод 113-ата годишнина от освобождението на града от османско владичество.

По-рано през деня граждани и гости на града отдадоха почит на героите, паднали за свободата на България, с полагане на венци и цветя пред паметниците на Гоце Делчев, Пейо Яворов, генерал Стилян Ковачев и Христо Ботев и други. В храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена заупокойна молитва и благодарствен молебен.

Спектакълът „Между девет планини“ е посветен на 150 години от рождението на Гоце Делчев и 110 години от освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония, информираха организаторите. Премиерата му се състоя през 2022 г. в Благоевград, а постановката продължава да обикаля страната. Изграден върху няколко тематични картини, той представя красотата и богатството на песенното и танцово наследство от различни етнографски области на България, като специално внимание е отделено на фолклора на Пиринския край.

Хореографията и режисурата на спектакъла са дело на Мирослав Димитров, диригент на хора е Латинка Костова, на оркестъра – Валери Димчев, а хореограф е Венета Ценова. Следвайки историята на ансамбъла, те създават завладяваща феерия от музика, гласове и танци, запазвайки непреходните ценности на българския фолклор.

Представянето на ансамбъл „Пирин“ постави тържествен финал на празничните чествания, които започнаха на 10 октомври в Гоце Делчев.