Пред сградата на Община Сливен е позиционирана мобилна автоматична станция (МАС) за измерване на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух след възникналия пожар на територията на автоморга „Ен Ди Си“ в града, съобщиха от страницата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Екип на Регионалната лаборатория на Изпълнителната агенция по околна среда  – Стара Загора е реагирал незабавно след постъпил сигнал в Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) за пожара.

Измерванията ще се извършват в непрекъснат режим до 20 октомври включително. Следят се концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ10), серен диоксид, азотни оксиди, озон, въглероден оксид, както и метеорологични параметри.

Както БТА съобщи, по данни от автоматичната измервателна станция за контрол на качеството на атмосферния въздух в гр. Сливен, поддържана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), не се отчита повишаване или превишение на контролираните показатели след възникналия пожар в автоморга край града. 

Възрожденски летен атракцион отвори врати в Котел. Новото място за отдих и туристически посещения е изградено край реката в местността Дълга поляна.

Комплексът разполага със съоръжения за различни възрасти, включително тренажори, дървени къщички, люлки, мостчета, катерушки, павилион за рекламни материали, зони за почивка, санитарни възли и съоръжения за баланс. Предвидени са и малка експо зона, паркоместа за автомобили, кемпери и каравани, както и дървен покрит пешеходен мост.

Проектът е по идея на кмета Коста Каранашев и се финансира чрез стратегията за „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР), управлявана от Местна инициативна група „Котел, Сунгурларе и Върбица“, по Програмата за развитие на селските райони. Съчетаването на местна архитектура, история и природа с възможността за семейни активности ще стимулира не само привличането на повече туристи, но и популяризирането на културно-историческото богатство на региона, казват инициаторите. 

Изграждането на комплекса започна през юни тази година. Той е първият по рода си модерен комплекс във възрожденски стил и включва три тематични зони – „Експонация и интерпретация на местната възрожденска архитектура“, „Късна античност“ и „Биологично разнообразие“.

Образ на жена от XIV век е сред ценните находки, разкрити при археологическите проучвания на крепостта „Вердица“ край Твърдица, съобщиха от пресцентъра на общината. Разкопките се осъществяват по проект на Исторически музей – Твърдица с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Община Твърдица.

Откритието е част от резултатите от тазгодишния археологически сезон в късноантичния и средновековен град „Вердица“ в местността Градището.

За девета поредна година екипът на музея изследва обекта, като последните находки хвърлят нова светлина върху живота и архитектурата на средновековната крепост. Археолозите са разкрили зидове на сграда, прилежаща към крепостната стена, изградена по времето на Асеневци. По тяхна преценка постройката вероятно е служила като казарма. Под подовото ѝ ниво е разкрита опожарена структура от V–VI век, където са намерени строшени глинени съдове, желязна кирко-брадва, тежест за тъкачен стан и бронзови монети – свидетелства за бурното минало на мястото.

Особено впечатляващо е откритието в района на църквата – останки от екзонартекс (от гръцки exo – „външен“ и narthex – „преддверие“) със срутен пласт мазилка, съдържащ множество фрагменти от стенописи. Сред тях археолозите идентифицират образ на млада жена, датиран в средата на XIV век – рядък пример за живопис от този период, който обогатява представите за художественото наследство на Твърдишкия край.

БТА припомня, че през 2023г. археолозите проучваха ковашка работилница.

В зала „Май“ в Сливен бе представена втората част на алманаха „Ние, медиците“, дело на доц. д-р Мария Тодорова и д-р Иван Трифонов.
Изданието е посветено на 145 години от основаването на сливенската болница и 225 години от рождението на нейния патрон – д-р Иван Селимински.

Сред гостите на събитието бяха изпълнителният директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, д-р Васислав Петров, Сливенският митрополит Арсений, заместник-кметът на община Сливен Пепа Чиликова, председателят на Общинския съвет Димитър Митев, редакторът на алманаха Щиляна Василева, медици, общественици и граждани.

В приветствието си д-р Васислав Петров подчерта, че алманахът съхранява паметта за поколенията сливенски лекари, превърнали местната болница в символ на доверие и професионализъм. „Медицината не е просто професия – тя е дълг към живота и човека. Тази книга е знак на признателност към всички, които са ни учили на човечност“, каза д-р Петров.

Митрополит Арсений благодари на авторите за труда им, наричайки изданието „духовно тържество на любовта и човечността“. Той подчерта значението на добрия пример и посочи, че алманахът е свидетелство за вярата и състраданието на лекарите, които посвещават своя талант на човека.

Заместник-кметът на община Сливен Пепа Чиликова поздрави авторите и отбеляза, че трудът им е ценен принос към съхраняването на историята на сливенската медицина. Тя връчи на доц. д-р Мария Тодорова почетен знак като израз на признателност от името на общината. „Вашата книга е жива летопис на духа, приемствеността и отдадеността към човека и живота“, каза тя.

Редакторът на изданието Щиляна Василева сподели, че работата ѝ по алманаха е израз на лична признателност към поколенията сливенски лекари. Тя определи книгата като цялостно и естетически издържано изследване, което обединява историята на ръководителите на здравеопазването и медицинската колегия в региона – от създаването на болницата до наши дни. Доц. д-р Мария Тодорова и д-р Иван Трифонов продължават традицията, поставена с първия том на алманаха, като разширяват историческия разказ с нови имена, документи и факти от развитието на сливенското здравеопазване.

Изданието е реализирано с подкрепата на Общински фонд „Култура“ и Сливенската митрополия.