Има няколко десетки музеи в страната, които са буквално на световно ниво, каза в интервю за БТА проф. д.и.н. Вера Бонева, която е в Троян, за да представи новата си книга „Въобщественик“, посветена на Чудомир. Проф. Бонева преподава „Музеология“ и „История на Българското Възраждане“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
Погледнати отвън, нашите музеи нито са на по-ниско ниво, нито са по-лошо устроени или изоставащи. Навсякъде има интересни, иновативни, обърнати към младото поколение музеи, така както има и конвенционални с много, много вещи и остарели витрини, заяви тя. По думите ѝ, част от тях се намират извън София, сред тях са Музеят на занаятите в Троян, Художествената галерия в Казанлък, част от Пловдивските музеи, „Етъра“ и др.
Според проф. Бонева проблемите в сектора произтичат от няколко места. На първо място, това е лошият модел на финансиране. „Не казвам, че няма пари, защото пари има. Особено лошо е положението на регионалните музеи, където получаваме държавна субсидия и трябва да получаваме и субсидия от общините, които не си вършат работата“, посочи тя. На второ място, това е кадровият аспект. По думите ѝ бюджетите са малки, заплатите в музеите изостават в сравнение с тези на учителите например и тъй като повечето от музейните работници имат и педагогическа правоспособност, се насочват към учителската професия. „Трудно могат да бъдат ангажирани млади хора, които не са от същия град, защото трябва да покрият редица разходи като квартира и режийни. Това ни създава проблем да подберем най-мотивираните кадри, но се справяме“, каза тя.
Ето сега предстои навлизането на нови средства, свързани с еврофондовете, но почти никой не споменава за културата. Отделно, когато се говори за култура, обикновено се разбира на първо място театър и кино, а накрая са галериите и музеите, което е една несправедлива като цяло перспектива, добави проф. Бонева.
При нас залогът е дългогодишен – когато създадеш една експозиция, тя трябва да остане 10-15 години, т.е. ти създаваш нещо устойчиво така, както образованието работи със следващото поколение. Когато вземеш една културна ценност и я обработиш и съхраниш, ти си длъжен да я пазиш безсрочно, за вечни времена. И тази ориентираност към дългата ос на времето и по-трайните ценности сякаш ни конфронтира с присъщата консумативност на съвременното общество, в което повечето хора искат днес да получат нещо, да го изконсумират, а утре да получат друго. Докато при културното наследство нещата се случват с натрупване, не с подмяна и може би затова се получава това неразбиране, каза тя.
Проф. Бонева посочи, че вижда бъдещето на музейното дело в динамично развиващата се дигитална епоха в две насоки. Едната е чисто административна и формална и е свързана с възможността да се дигитализират базите от данни, с които работят музеите, което е едно голямо предимство, защото по нейните думи в България движимите културни ценности са над седем милиона.
Модерните дигитални компоненти не се изчерпват само с 3D визуализации, подчерта проф. Бонева. Част от тях са близки до дигиталната сценография – например т.нар. добавена реалност, чрез която с насочване на устройството към даден артефакт, пред посетителя се разгръща абстрактната среда, в която е създадено или се е намирало то. Проф. Бонева изброи и други компоненти на дигитализацията, сред които са възстановка на фрагментирани съдове или други артефакти, изработка на виртуални макети, осигуряване на допълнителна информация чрез генериране на QR код и др.
Младите хора са много по-прагматично и приложно ориентирани, моделът им на мислене е много по-различен начин. Те са много отворени за пътуване и комуникации, носят енергията на бъдещето, каза проф. Бонева. Колкото и да ни изглежда, че сме заредени със знания и опит, младите хора са тези, които носят енергията на бъдещето, те ще поемат следващите десетилетия на обществото, подчерта тя.
Представянето на книгата ѝ „Въобщественик“, посветена на Чудомир, в Троян в седмицата, в която се отбелязват 118 години от рождението на един от най-известните троянци – социологът Иван Хаджийски, е предизвикано съвпадение, за да се акцентира още един път върху приноса на двамата интелектуалци. Между двамата писатели е имало топло приятелство и съществува кореспонденция, която разкрива важни черти от характерите и творчеството им, разказа проф. Бонева.
„Приятелството между Чудомир и Иван Хаджийски е приятелство между две много ярки фигури“, каза тя. Те се запознават дистанционно, кореспондирайки си, като тази кореспонденция е частично запазена. „Моето мнение е, че критически Чудомир се вслушва в мненията на двама души – това на съпругата му Мара Чорбаджийска и на Иван Хаджийски. Иван Хаджийски и Чудомир наистина са много близки като нагласи, като оценка, като представяне значимостта на народния манталитет, но го изследват по различен начин – Хаджийски със средствата на социологията, а Чудомир с художествения наратив“, добави изследователката.
Чудомир е проучван толкова много, че аз мислех, че няма да намеря нищо за него. Оказва се, че поради факта, че е кореспондирал с огромен брой хора в цялата страна, има много документи, податки и материали, които са неизвестни на широката общественост. Това беше предпоставка да реша да направя книгата, каза още проф. Бонева.
По думите ѝ Чудомир е не само голям български писател, но и художник, и музеен специалист, който има огромен принос за музейното дело в Казанлък и в национален план. Той е една много специална фигура в средите на нашата интелигенция през 30-те и 40-те години на миналия век и до края на своя жизнен път, подчерта тя. Книгата „Въобщественик“ е конструирана върху много голям брой архивни документи, които са непознати за нашето общество и добавят късчета към пъзела на неговия образ. Те могат да се ползват от наши колеги, имащи интерес към живота и творчеството на Чудомир, каза още проф. Бонева.
Последни коментари