Рудоземското село Елховец – с над четири века история, отбеляза днес своя първи празник. Жители от цялата община Рудозем, хора с корени от населеното място – от близо и далеч, се събраха, за да  покажат, че селото седи достойно на картата на Родината ни. 

Празникът бе открит с химна на България „Мила Родино“. За БТА кметът на село Елховец Венета Соколова каза, че специално за празника много хора са се завърнали в родното място, за да се видят, да се повеселят. „Смятам, че се получи нещо много хубаво, защото всички са радостни и доволни, че вече селото ни има празник. А това беше мечтата на жителите – да покажем колко е красиво нашето село и колко добри хора живеят в него. Надявам се да се превърне в традиция и да ни събира още много години занапред“, допълни Соколова. Тя благодари на кмета на Рудозем за подкрепата, на многобройните спонсори и доброволци. 

Елза Мустанска – председател на народно читалище „Звезда – 1950“, разказа накратко историята на селото, което съществува повече от 445 години. Тя посочи, че според османиста-изследовател Христо Христозов, през 1570 година се появява село Харъз дереси – днешното село Елховец. Век по-късно, в протокол за събиране на храни за Османската армия, името вече Януздере. В по-късните години, особено втората половина на 19 век, селото е споменавано твърде често в тефтерите на прекупвачите. А през 1934 година Януздере се преименува в Елховец, като един от първите учители в селото от това време е Георги Доцев. 

„Това старо село има и настояще, и бъдеще. Елховец продължава да се бори за своето място и в момента е второто по големина в Рудоземска община. Училището, вече столетно, приютява, грижи се и образова бъдещето. Читалището е с най-добрата база в общината, поддържа духовността и родолюбието, напомня за корените и надгражда за бъдещето, а детската градина, със своята отлична материална база и сграден фонд, продължава да се грижи за най-малките, но най-важните жители на Елховец“, каза Мустанска.  

Една от атракциите по време на празника бе кътът за снимки до читалището, който пресъздава историята на селото – занаятите, битът, животът на хората през вековете. Имаше и шатри, които продаваха домашно приготвени марудници с благотворителна цел – за обновяване на селото, както и обособени кътове за деца. 

За празника организаторите са подготвили богата културно-музикална програма, както за най-малките, така и за младежите и възрастните. Сред изпълнителите бе дует Бисера и Лидия, които завладяват публиката с модерния си аранжимент на фолклорни ритми. „Беше изненадващо за нас да получим покана от село Елховец, в което не бяхме идвали. Приехме я веднага, защото магията на Родопите си казва думата“, каза за БТА Бисера. Изненада за децата и младежите от Елховец бе присъствието на тиктокърите Миглена – Мегсън, и Живко – Кибритя. За почитателите на инфлуенсърите бе отделено специално място и всеки, който искаше, можеше да се снима с тях.

Общо 980 моторни превозни средства са проверени по време на полицейската операция Focus on the Road в област Смолян, съобщи Елена Стоилова – говорител на Областната дирекция на МВР в Смолян. Специализирана полицейска операция по линия на Европейската мрежа на службите на „Пътна полиция“ – ROADPOL, е проведена за периода от 6 до 12 октомври 2025 г. Инициативата е насочена към ограничаване влиянието на разсейването при водачите по време на движение – важен фактор за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия.

От проверените 980 моторни превозни средства и 1024 души, за различни нарушения на Закона за движението по пътищата, са съставени 93 акта и 242 фиша. За непоставени предпазни колани са съставени 43 акта, 15 акта – за неправомерно използване на мобилен телефон по време на шофиране. 

Сградата на Община Смолян беше осветена в зелена светлина в подкрепа на Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи. Точно в 19:15 часа фасада бе оцветена в зелено като символ на благодарност и почит към донорите на органи и техните семейства.

„Община Смолян се включи подкрепа на кампанията, организирана от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ към Министерството на здравеопазването и се присъединява към общността от градове в цяла Европа, които обявяват своята солидарност с инициативата на Съвета на Европа. С този жест искаме да изразим солидарност към всички, които имат нужда от подкрепа, за да бъде спасен животът им, както и благодарност и признателност към всички медицински специалисти, които дават на пациентите шанс за втори живот“, каза за БТА Виолета Филипова – експерт „Връзки с обществеността“ в Община Смолян.

Димитър Костов от Смолян получава ново сърце преди три години. „Днес осъзнах, че са минали 780 дни от моята трансплантация. И с щастие си направих поредната тренировка с колоездене. Благодарен съм на всички, които ми помогнаха, чувствам се перфектно, живея втори живот“, казва за БТА Димитър.

Димитър Костов страда от дилатативна кардиомиопатия. Шест години живее с изкуствено сърце. За него единствената алтернатива е трансплантация на нов сърдечен орган. През 2023 година, с помощта на хиляди българи, Димитър получава шанса за трансплантация на истинско сърце в клиника в Сан Диего – Съединени американски щати. Средствата за трансплантацията са отпуснати от Здравната каса, а сумата за престоя, полетите и възстановяването е събрана от дарения.

„Знаех и вярвах през цялото време, че всичко ще завърши добре, че ще се направи и невъзможното. И, наистина, аз се чувствам като прероден“, казва Димитър Костов.

Денят на донорството се отбелязва от 1996 година и има за цел да насърчи солидарността и съпричастността сред гражданите, и да подчертае нуждата от повече донори в Европа. По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор’’ (ИАМН) към 3 октомври в България от трансплантация се нуждаят 875 души. От началото на годината до момента са извършени 20 трансплантации, след девет донорски ситуации.

Министерството на здравеопазването изразява признателност към всички, които подкрепят каузата на донорството – към медицинските екипи, които ежедневно работят с отдаденост, и към семействата, които намират сили да дарят живот в най-трудния момент.

Регионална библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян откри тийн зона за младите жители на града, съобщи за БТА Антоанета Николова, главен експерт „Програми, културна дейност и връзки с обществеността“ в библиотеката. Тя уточни, че младежкият кът се намира в отдел „Изкуство“ на второ ниво и представлява уютно, практично и красиво оформено пространство, където младите хора могат да се срещат с приятели, да четат, да разговарят и да творят.

Младежкото пространство включва работна зона и зона за отдих. Посетителите могат да се възползват от настолни игри, да свирят на пиано или да слушат музика чрез музикалната уредба. Библиотекарите са на разположение за помощ при читателските търсения и при намирането на специализирана литература, аудио и видео материали в сферата на изкуствата.

На стената е изрисувано пано, създадено с въображение и доброволен труд от трима млади и талантливи смолянчани – Ангел Ников, студент в първи курс на Художествената академия в София, и учениците Иван Сабрутев и Анна-Мария Стойкова. Паното изобразява един от символите на Родопите – Орфей и неговата възлюбена Евридика.

Ученическо състезание „Проучи и намери в библиотеката и музея“ ще се проведе в Смолян на 15 октомври, съобщи Антоанета Николова, главен експерт „Програми, културна дейност и връзки с обществеността“ в Регионална библиотека „Николай Вранчев“. Инициативата се организира съвместно с Регионален исторически музей „Стою Шишков“ и ще се провежда за втора поредна година.

Под формата на състезание участниците ще търсят осем специфични обекта – библиотечни документи и музейни експонати, разположени в двете институции. В надпреварата ще участват по двама ученици от 8-и или 9-и клас от осемте средни училища в Смолян. Подбраните обекти са свързани с историята на Смолянския край.

Антоанета Николова отбеляза пред БТА, че състезанието е част от културните прояви, посветени на 113 години от Освобождението на Родопите и празника на Община Смолян.

С изложбата „Вълчитрънското златно съкровище гостува в планината на Орфей“ започнаха проявите по случай 90 години музейно дело в Средните Родопи, каза за БТА Валентина Василева – директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян.

До края на седмицата са предвидени редица инициативи, сред които откриване на зала „Праистория“ – най-атрактивната в смолянския музей, концерт на Фолклорна формация „Зорница“, „Музейни игри на родолюбието“, отбелязване на Деня на българо-унгарското приятелство и 100 години от рождението на Ласло Наги, както и откриване на изложбата „Ласло Наги и България“, реализирана от Унгарския културен институт със съдействието на Регионален исторически музей „Стою Шишков“.

„Вълчитрънското златно съкровище“ за първи път гостува в Смолян, уточни Валентина Василева – директор на музея. Тя представлява копие на най-голямата находка от златни предмети от бронзовата епоха в Европа, на възраст близо 35 века. Копието, което се съхранява в Регионален исторически музей – Плевен, е направено през 50-те години на 20 век. Оригиналът се съхранява в Национален археологически институт с музей към БАН.

„От преди година, когато се навършиха сто години от откриването на съкровището, мечтаем да го покажем в нашия музей и макар че представяме само копието, направено още преди неговата блестяща реставрация, много се вълнуваме“, посочи Василева. Тя добави, че втората част на изложбата е свързана с Орфей и орфическата философия, заимствани от книгата „Орфей“, съдържаща Мистичната поема „Орфей“ от Иван Гранитски и „Етюди за Орфей. Критически коментар, студии, речник“ от Иван Маразов. Изображенията на Орфей в изложбата са забележителни и възторгващи, като някои са публикувани за първи път в книгата.

През тази година музеят в Смолян отбелязва 90 години музейно дело в Средните Родопи. Валентина Василева разказа, че началото е поставено през 1935 г., в деня, когато се чества 70-годишнината на Стою Шишков. Тогава той обявява дарение от 50 000 златни лева за построяване на музей в родното си село Устово. По това време се строи сградата на читалището в Устово, като два етажа са предвидени за музея. Решава се да се построи и трети етаж, но за съжаление са построени само двата, а дарението е усвоено, без да се открие музеят, за който Шишков мечтае.

Още преди сградата да бъде построена, Стою Шишков работи по създаване на правилник на музея, в който е разработена концепция за музейното дело на цялата Родопска област, без оглед на съвременните граници на България и Гърция. Той го изпраща в Министерството на народното просвещение за утвърждаване, и през 1937 г. правилникът е одобрен. Дълго време Софийският университет изучава специалността „Музеология“, като правилникът на Шишков се посочва като един от най-ранните приноси към музейното дело в България.

Първоначално смолянският музей се е помещавал в „Пангаловата къща“ – архитектурен паметник с национално значение. През 1983 г. музеят се премества в новопостроената сграда, част от Новия център на Смолян. През 1996 г. Регионалният исторически музей приема за патрон Стою Шишков.

С фотодокументална и веществена изложба „Пазим наследството на основателя на музея. Изпълняваме мисията за всестранно изучаване на Родопите“ музеят отбелязва 160-годишнината от рождението на Шишков. В нея е представена тематичната колекция „Стою Шишков“ във фонд „Нова история на България“, чието комплектуване започва през 70-те години на ХХ век. Василева посочи, че колекцията има изключителна музейна стойност и съдържа издания на Шишков от личната му библиотека в Пловдив, с ръкописни бележки, подчертавания, посвещения и подписи, предоставени за фонда от внуците му – Николай Щърбов и Снежина Рижикова.

„Най-голямата гордост на смолянския музей е фонд „Етнография“, в който се съдържа една от най-богатите колекции носии в страната – над 200 броя. Колекция „Накити“ включва над 400 единици, а народните тъкани са над 2000 броя, като само халищата са над 800. Медните съдове са над 500 експоната, като преобладаващата част са на прочутите устовски майстори“, каза директорът на музея.

Според Валентина Василева едно от най-значимите постижения в археологията са проучванията на Ягодинската пещера. За известно време дори се говори за култура „Ягодина“, защото там за първи път са открити обредни съдове, украсени с графит и охра. Години по-късно такива се откриват и на други места в България.

„Счита се, че резултатите от проучванията в пещерите са предпоставка за съвременното развитие на пещерния туризъм в Родопите като приоритетен отрасъл. А най-същественото научно откритие на смолянския музей е тайната на „старите гробища“ в Средните Родопи“, допълни Василева. Резултатите от проучените некрополи показват ранната и непрекъсната населеност на Родопите от най-дълбока древност до ново време. Тя уточни, че всички предположения, че Родопите са били заселени нарочно от други народности, не са верни – няма празно място в историята на региона, населението е от най-дълбока древност.

„Резултатите от археологическите проучвания на некрополите от Античността до Средновековието, включително късното Средновековие (15–18 век), показват наличие на криптохристиянство и религиозен синкретизъм – едновременно изповядване на две религии. В мюсюлмански гробища от Средновековието, в скритата си част – под земята, камъкът носи кръст. Това сме показали и в нашия музей. Нещо повече, много от гробовете на мюсюлманите съдържат при костите християнски знаци. Това показва едновременно изповядване на двете религии, както и насилственото налагане на мюсюлманската религия“, каза още директорът на музея.