Архивите променят облика си – от прашни зали към дигитално бъдеще. Това каза в интервю за БТА директорът на Държавен архив – Ямбол Светлана Бъчварова по повод днешния Ден на българските архивисти. Изминалата година между двата професионални празника за институцията в Ямбол е преминала, наситена с различни събития. Продължава и активният процес на дигитализация на документалните масиви.

Архивите вече не са „място на хартия и прах“, а модерни, отворени и технологични

„Последните години се налага едно отдалечаване от традиционната представа за институцията като място на хартия и прах. Самите архиви променят облика си, отвориха се към обществото, обновяват се технологично. Съвременният архивист също се променя и е далеч от онзи стереотипен образ на чиновник, който работи на бюро и само с хартиени документи“, посочи Бъчварова. Част от тази промяна е дигитализацията, отбеляза тя: „От една страна това ще помогне на изследователи, но не само. Дигитализацията ще способства за популяризиране на съхраненото документално наследство, а също ще доведе до запазването на хартиените оригинали чрез заместването им при използването от дигиталните копия. При нас в момента дигитализацията продължава по темите „Органи на власт и управление“, „Фотоархив 2025“, „АртАрхив”.

Изложбите – ключов момент за популяризиране на документалното наследство

Ключов момент за популяризирането на документалното наследство са събитията и изложбите, които се организират, посочи Светлана Бъчварова. По повод 200-годишнината от рождението на народната певица Елена Янкова, родена в Ямбол и живяла в Болград, в рамките на първото издание на Международния фолклорен фестивал „С песните на Елена Янкова“ в Болград беше показана и изложбата на Държавен архив – Ямбол „Елена Янкова. Пътят на песента“. Факт е, че тази изложба от 2024 г. „съживи“ спомена за Елена Янкова и прерасна във фолклорен фестивал, каза още Бъчварова.

Тя припомни, че личният архив на писателя Христо Карастоянов, предоставен от съпругата му София Карастоянова на Ямболския архив, стана единият от носителите на наградата „Дарител” за 2024 г. на Държавна агенция „Архиви”. Националното отличие бе споделено между архива на писателя и дарението на бившия премиер на България Иван Костов. За пръв път дарение, постъпило в провинциален архив, е определено за националната годишна награда, подчерта Светлана Бъчварова.

Съвместната изложба „Ямболски истории: италиански щрихи“ в Нощта на музеите, подготвена от Архива и РИМ – Ямбол, е другото събитие, получило широко обществено внимание. „С нея разказваме историите на Христина д-р Момчилова, на художниците братя Димчеви и на още ямболии, получили образование в Италия или реализирали се там. В продължение на няколко месеца проучвахме житейския и творчески път на оперния тенор Георги Господинов, събрахме документи, които представихме за пръв път пред ямболската публика. Проучването продължава и скоро ще изненадаме ямболци с нови факти, които показват солидната кариера на този безспорен талант, роден в нашия град“, каза директорът на Ямболския архив.

Друга любопитна изложба, отново съвместна с РИМ – Ямбол, е и тази посветена на старите ямболски кина. Експозицията „Киното – носталгията, която се завръща“ беше подготвена по повод Деня на Ямбол и Международния ден на архивите – 9 юни. Ретроспекцията пресъздава първите стъпки на киното в Ямбол, развитието му през годините. Показва и историята на Кинолюбителския клуб, основан в Ямбол през 1958 г., разказана със снимки и снимачната техника, допълни директорът на Архива. „В нея могат да се видят снимки и чертежи на кино „Модерен театър“ и „Светлина“, плакати за „шлагерните“ филми, предлагани на ямболския зрител през 30-те, 40-те години на ХХ в., както и писма, изпращани до киноразпространителите братя Качулеви, собственици на кино „Модерен театър“, от Метро Голдуин Майер“, „Уфа“ и др. Работата ни с РИМ – Ямбол беше много ползотворна и ще продължи през следващата година. Неслучайно сред нашите наградени партньори за 2024 г. са Таня Косева и Кремена Димова от екипа на музея“, посочи Бъчварова.

Даренията съхраняват човешки истории и паметта за поколенията

Изминалата година за Архива в Ямбол е наситена и с различни дарения. „От нас зависи да съхраним приетите вече документи и да ги предадем на следващите поколения. Наред с това, не трябва да преставаме да се опитваме да съберем нови и ценни свидетелства за миналото, да убедим техните собственици, а и обществото като цяло, че единственият начин те да се запазят и да се ползват, е именно чрез предаването им в държавните архиви“, коментира директорът на институцията в Ямбол.

„Продължаваме приемането на документи от държавни и общински институции. Наред със строго административните документи попадат и такива, които са любопитни за краеведи и изследователи. Например при комплектуване на документи от училището в село Зимница, в Държавен архив – Ямбол постъпиха за постоянно съхранение и албум със снимки на празнично сватбено облекло и зимничански носии от 1900, 1935, 1940 и 1950 година, снимки на кукерски носии и други от бита на селото“, разказа още Бъчварова.

По думите ѝ редица любопитни постъпления във фондовете има и от частни дарители. „Румяна Сиромахова, внучка на д-р Петко Момчилов, предаде документи и снимки на рода на своя баща арх. Колю Сиромахов. Освен лични документи има и такива, свързани с рода Сиромахови, снимки на Теню Сиромахов и семейството му, както и семейните дараци и винарната на ул. „Богомил“.

Друго интересно дарение е това от кинооператора и фотограф Колю Бакърджиев. Той ни предостави видео архив на различни събития от Ямбол и региона и документални филми на киноклуб „Тонзос” при читалище „Стоян Златев” – Ямбол. Сред най-ценните са видеозаписи от първите демократични митинги в края на 1989 г. в Ямбол, стачки и митинги от 1990 г., коледарски и кукерски празници и много други.

Сред даренията в архива са още документи на поетесата Мария Вирхов, предоставени от сина ѝ Стефан Стефанов, както и документи на рода на Михал Стоянов Хаджидимитров – огняр на парен локомотив, служител в мелницата на Хаджи Петров и Тъкачна фабрика „Тунджа“, дарени от неговата внучка Цанка Русева.

Новост са дарения на документи, откупени от самите дарители от различни онлайн платформи и аукциони. Заедно с документите дарителите ни „предават“ и историята на героите от тези документи, посочи още директорът на Държавен архив – Ямбол. Като примери тя посочи направените такива дарения от Николай Вапирев, предоставил документи за рода Брънекови, и Мариана Кърк, която втора поредна година предоставя снимки и пощенски картички, заедно със съответните проучвания.

„Тази година Мариана Кърк откри единствената издадена книга на оперния тенор Георги Господинов, откупи я и ни я дари. Всичко това приемаме като акт на доверие и уважение към работата ни, както и като още едно доказателство, че архивите съхраняват не просто документи, а човешки истории и паметта на цели поколения“, отбеляза Светлана Бъчварова.

От 1834 г. са най-старите и ценни документи в Държавния архив в Ямбол

Погледът много назад във времето отвежда до два от най-старите и ценни документи, съхранявани в Ямболския архив. И двата са „берат“ (диплом) на султан Махмуд II от 1834 г., даващи право на ямболски търговци да извършват търговска дейност извън Османската империя. Единият ръкопис е особено красив, изписан с черна, златна и червена боя върху хартията. А към 1 януари 2025 г. общата фондова наличност на Държавния архив в Ямбол възлиза на 1284,31 линейни метра с 2913 архивни фонда, посочи директорът му Светлана Бъчварова.