От тази година Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна стартира пилотно обучения на студенти в малки групи, в които академичният стил се заменя с менторски, каза днес началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. Калин Калинов пред участниците в петия международен образователен форум, който се провежда в крайморския град. Темата на конференцията тази година е „Градът като учебна площадка. Използване на градската среда за модерно и качествено образование“.

Професиите се променят, технологиите се развиват, навлиза изкуственият интелект (ИИ) и всичко това формира съвремието ни, посочи Калинов. Той уточни, че поради тези причини още преди две години ръководството на училището е направило преглед и промени в учебните програми. Като проблем той изтъкна това, че много от младежите, когато стигнат в университетите, се оказва че не умеят, а и не желаят да учат. Затова нашата задача е да научим младите хора да учат разумно, а не стихийно, и да предават знанията си на другите, посочи Калинов.

Началникът на ВВМУ подчерта, че ИИ трябва да се ползва грамотно, защото все още е пълен с недостатъци. Той уточни, че в училището има широк спектър специалности, свързани с изкуствения интелект. Преподавателите в училището са насърчавани да ползват модели, които изискват грамотно ползване на ИИ, каза още Калинов. И уточни, че съчетаването на възможностите на естествения и изкуствения интелект може да доведе до прекрасни резултати.

Проблемът не е във физическата градска среда, а в ценностите и отношенията в нея, каза още началникът на ВВМУ. Според него в обществото се получава парадокс, тъй като отделните семейства най-често полагат усилия да възпитават децата си, само че по-късно ги поема „градът“, който не е най-благоприятният учител. Това е постоянна война и трябва да осъзнаем, че зад училищата и университетите втора линия няма, което прави отговорността им изключително голяма, обобщи Калинов.

Организатор на петия международен образователен форум е Община Варна в партньорство с Министерството на образованието и науката, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и ИКТ Клъстер. Домакин на събитието е Икономическият университет в града. Акцентът в дискусиите днес пада върху технологиите и изкуствения интелект.

Пергамент от XIV век, който е най-старият съхраняван в архивите в България документ, се намира във Варна и днес бе представен по повод празника на българските архивисти. 

Палимпсестът е датиран от 1351 г. Дарението е направено през месец август и прието лично от председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, каза пред медиите началникът на Държавен архив – Варна Донка Николова. Постъплението вече е регистрирано, по изричното настояване на дарителя, към „Родов фонд Кастан – Дюрони“.

Палимпсест (от старогръцки πάλιν, „пак“, „отново“, и ψάειν, „търкам“) е древен ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, а след това страницата – или страниците – са използвани за друг, нов текст.

Пергаментът е на латински език и е преведен от проф. Александър Николов, който е преподавател в Софийския университет. На палимпсеста с формат около А4 е имало друг текст преди това, който е бил заличен, и след това е написан настоящия. Той няма касателство с българската история, а е финансов документ от частен характер. Оригиналният текст и преводът ще бъдат достъпни в интернет, като самият пергамент ще бъде дигитализиран. 

Дарението ще бъде изложено пред публиката през следващата седмица в сградата на Архива във Варна, след което ще бъде прибрано и съхранявано в подходящи условия и няма да бъде достъпно за читатели поради своята възраст и материал, уточни Николова. 

Дарителят Тони Хаджиев е наследник на голям род, чиито първи представители се проследяват до XI век. До XIX век те са били предимно нотариуси и дипломати. Предположението е, че документът, представляващ по същество нотариална заверка на договор, е бил на някои от прадедите на Хаджиев. Договорът е подписан в Марсилия, след което с цялата фамилна история стига до Константинопол. По-късно една от дъщерите на Огюст Кастан се омъжва за Анж Дюрони, който е първият испански консул във Варна, и остават в града. 

Това е поредно дарение на Хаджиев в Държавен архив – Варна. Преди това неговият дядо, Пол Дюрони, който е последният испански консул в града, предоставя голям фонд на институцията, който по думите на Николова е изключително ценен и съдържа документи предимно на Огюст Кастан, заемал поста френски посланик в Константинопол. Понеже във фамилията има предимно дипломати, архивът й съдържа документи, които касаят международните отношения и външната политика на Франция през XVIII и XIX век, както и такива от личен характер. 

Дарителят сподели, че е намерил пергамента в дома си заедно със семейния архив, съхраняван преди в голям пътнически сандък, а сега в метална каса. Открил го е преди време, но не е знаел нито съдържанието му, нито неговата възраст. Когато е решил да го дари на Архива, за да се пази на по-сигурно място, е разбрал колко стар и ценен е. Семейството ни живее във Варна от пет поколения и целият ни фамилен архив е тук. Подобен дарителски жест е направил дядо ми през 1970-те години и аз смятам това като ангажимент от моя страна, добави Хаджиев. 

От „Родов фонд Кастан – Дюрони“ е и другият най-стар документ във Варненския архив, който датира от 1797 г.