Кои са факторите, които определят необоснованото повишение на цените, и как ще се регулира този проблем, бяха сред основните въпроси на граждани в Раднево по време на информационна среща с експерти от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП). Събитието бе част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Какво е определението за спекула според закона и как ще се регулира необоснованото повишение на цените бе сред основните въпроси, зададени от присъстващите. Васил Донев, главен инспектор в КЗП-Стара Загора отговори, че законът за спекулата не е валиден от 1991 г. и не съществува. „Такова понятие няма. Търговските процеси в България функционират по законите на свободния пазар за търсенето и предлагането. Ако някой си мисли, че необосновано ще си повиши цените, то неговият конкурент в съседство няма да го направи и потребителите ще отидат при него“, посочи експертът и допълни, че от 3 юни текат съвместни проверки на КЗП, Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и НАП, които продължават и към момента, а по думите му през утрешния ден ще бъдат проверени три големи търговски обекта в Стара Загора.

На допълнителен въпрос от гражданин какви са факторите, които определят евентуално необосновано повишение на цените, експертът посочи, че ако не е променена доставната цена от дистрибутора, няма основание търговецът да повиши крайната цена, макар и със стотинки. „Ще искаме обяснения от търговците чрез специални таблици със съответните формули“, разясни Васил Донев.

Галена Недкова, директор на Офиса на Национална агенция по приходите (НАП) в Стара Загора допълни, че агенцията следи цените и събира информация за тях, след което осъществява анализ дали покачването се дължи на обективни икономически фактори, които имат пряка връзка с ценообразуването – повишаване на минимална работна заплата, осигурителен праг, ръст на инфлация, цени на горива и други. „Анализът е съвместен с експерти на КЗК и КЗП, а трите администрации при констатирано нарушение пристъпват към налагане на санкция. Към момента няма наложена такава, но се събира информация“, посочи Галена Недкова.

Друг въпрос от залата бе как ще бъдат защитени възрастните хора в селата и малките населени места, а Васил Донев посочи, че МВР е ангажирано с този процес и пощенските клонове трябва да бъдат с охранителна техника, оборудвани технически с машини за разпознаване на фалшиви банкноти. „Пощенските служителите ще преминат през специално обучение. Защитата на възрастните хора може да се осъществи както от наследниците им, така и от служители на МВР, пощите, кметове, кметски наместници и всички съвестни граждани“, отговори експертът от КЗП.

На други два въпроса, свързани с това дали ще има такса от „Български пощи“ при обмяна на средства от лева в евро, той отговори, че няма да има такава и посочи, че нуждата от декларация за произход на средства над 10 000 лева остава в изискванията на закона.

В началото на информационната среща Васил Донев и Кина Миланова, експерт в КЗП разясниха основните правила за преминаване към еврото, изискванията към търговците и принципите на коректното обозначаване на цените.

Васил Донев подчерта, че КЗП е гарант за коректното прилагане на Закона за въвеждане на еврото в Република България и експертите от комисията спомагат за разсейването на всички фалшиви новини, слухове и притеснения у хората. Той посочи, че въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори. „КЗП, КЗК и НАП от днес ще могат да съставят актове със съответните наказателни постановления за всички търговци, които нарушават правилата на двойното обозначение на цените. Изключение в тези правила са продажната цена на стоки, която е поставена трайно и непосредствено върху тях в процеса на производство, тотемите за бензиностанциите и колонките за зареждане, таксиметровите апарати и цената на тютюневите изделия върху опаковката и бандерола, но в тези случаи търговците са длъжни да обявяват цените по друг подходящ начин в самия обект“, информира експертът от КЗП.

В своята презентация КЗП представи пред присъстващите различни сценарии и примери при извършване на покупка при комбинирано плащане и връщане на ресто между 1 януари и 1 февруари 2026 г. и подчертаха, че търговецът е длъжен да осъществи връщането на остатъка в евро, а само при недостатъчна наличност това може да стане и в лева. Те дадоха съвет към потребителите да използват картови плащания в първия месец след въвеждането на единната валута в България.

Експертите от КЗП посъветваха присъстващите да използват възможностите за подаване на сигнали при установени нарушения – чрез сайта на КЗП (kzp.bg), мобилното приложение „КЗП“ или на телефон 0700 111 22. Подробна и актуална информация е достъпна и на сайта evroto.bg, където има електронни калкулатори за лесно преобразуване на суми от левове в евро и обратно.

Галена Недкова посочи, че от 1 януари 2026 г. всички данъци, такси и други плащания към държавата трябва да се извършват в евро, а изключение от това правило има само в периода на двойното обращение на лева и евро, т.е. през месец януари 2026 г. Сумите в данъчните декларации ще се посочват във валутата, която е била официална парична единица в края на данъчния период, за който се подава самата декларация. Когато данъчния период, за който се подава данъчната декларация приключва в периода на двойното обращение, паричните стойности в нея следва да се посочват в евро.

Тя подчерта и сериозните санкции за търговците, които нямат двойно обозначение в издаваните касови бележки и посочи, че НАП има увереност, че всички търговци ще се справят с изискванията за двойното обозначение при касовите апарати.

Мария Райчева, представител на Сдружението за правна помощ на потребителите разясни, че капиталът на търговските дружества в Търговския регистър ще бъде автоматично превалутиран в евро, но уставите на съответните дружества следва да бъдат променени. „Изменението трябва да отразява това превалутиране и то следва да бъде обявено в Търговския регистър със съответните документи. Срокът за това е 12 месеца – до 31 декември 2026 г.“, посочи адвокатът.

На срещата, която се проведе в сградата на местната администрация, присъстваха кметът на Община Раднево Георги Петров, председателят на местния Общински съвет Илия Илиев и зам.-кметът на Раднево Теменужка Сотирова, общински служители и граждани.