Стъклото има много приложения както за утилитарни предмети и интегриране в архитектурна среда, така и за правене на изкуство и бижута. Ние си го представяме само като чаши, вази, остъкляване, а то всъщност е медия, изразно средство на артиста. Това сподели пред БТА художничката и преподавател Моника Найденова, която представя в галерия „33“ във Варна изложба художествено стъкло, наречена „Прозрачни светове“.
Най-новите й произведения са в серия, озаглавена „Вътрешна красота“, която авторката развива след получената награда „Златна ябълка“. Концепцията й е да изрази идеята чрез крехката обвивка на кристала, под която се крие здравина и сила, изобразена със златни елементи. В избора на материала има и лична символика, защото Найденова е завършила специалност „Метал“ в Националната художествена академия (НХА) в София и се чувства свързана с него, като го интегрира във всички свои работи под някаква форма.
„Прекрачва“ към стъклото след завършването на Академията, когато работи по проект, който съчетава двата материала. Любовта пламва от пръв поглед, след което посещава обучителни курсове в чужбина. Смята, че в България има сериозни традиции в метала и керамиката, но не и в стъклото, затова избира да се учи при добри майстори в Чехия, а след това и в сътрудничество с художници в Турция и Испания. Казва, че е успяла да черпи от извора, защото са били открити и са споделяли с нея всичко за процеса. След това художничката прави дисертация върху стъклото в НХА и започва да преподава в Нов български университет. Продължава да прави ежегодни специализации, за да се усъвършенства.
Работи както по интериорни решения, така и витражи на църкви, бижута, пластики. Използва всички техники от топлата и студена обработка на стъклото – издухване, леене, както и след това полиране, отнемане на материала. Каза, че те винаги си взаимодействат и майсторът трябва да разбира от всички, а изборът на материала се прави съобразявайки характеристиката му с приложението.
Според Найденова стъклото има много приложения и именно това я привлича към него. То служи за утилитарни предмети, за интегриране в архитектурна среда, за художествени произведения, поясни тя като добави, че като автор не прави компромиси когато прави функционални неща и това също й носи удоволствие. Обича да работи и по интериорни проекти.
„Ние подценяваме едно произведение, когато има функция, а щом е чисто изкуство му даваме по-горна категория. Това всъщност е погрешно. Ако говорим за експонат в изложба, приемаме, че е авторово решение, но ако е предмет, който ни служи в ежедневието, не си даваме сметка, че той трябва да бъде и естетически издържан, и функционален, за да отговаря на приложението си, а това прави работата по него двойно по-трудна“, обясни художничката.
Като преподавател по специалността в Нов български университет, тя вижда у студентите си същата изненада, която е имала, при срещата със стъклото и неговите безкрайни възможности. Смята, че в България винаги се движим с леко закъснение, но вече материалът е актуален и у нас, докато в чужбина има галерии, които представят само такива произведения в различни проявления, като един от популярните нови сегменти са бижутата.
.jpg?l=750)
Последни коментари