Всички страхове от въвеждането на еврото ще бъдат преодолени още един-два месеца след 1 януари 2026 година, след което ще ни остане да комбинираме ползите. Това каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на днешната информационна среща за въвеждането на еврото в Габрово. Той посочи, че влизането на страната ни в еврозоната не е автоматичен път към благоденствие, но е възможност. Тази възможност зависи от нас и ако се ползваме от нея, резултати ще има, подчерта той. 

Томислав Дончев посочи, че когато човечеството еволюира в нова епоха, когато въвежда нова технология, когато се озовава в нова политическа реалност, винаги има съмнение по отношение на новото и копнеж по старото, затова страховете и предразсъдъците са нещо очаквано. Като доказателство вицепремиерът даде исторически примери като изобретяването на първия парен локомотив от Джордж Стивънсън, когато, по думите му, в британската преса е можело да се прочете, че човешкото тяло не може да издържи скорости, по-високи от 30 километра в час. Той цитира и публикации от началото на 20 век, в които се казва, че „при състезания с мотоциклети някои машини са с чудовищната мощност от 1 конска сила“. Томислав Дончев отбеляза, че дори когато България в края на 19-и век става свободна държава, е имало копнеж по загубените пазари на Османската империя и разочарования от това, че в нова свободна и независима България трябва да се плащат данъци. „Всяко нововъведение върви с подобни страхове и в този смисъл аз не се гневя и не съдя никого“, каза той и подчерта, че тук идва ролята на държавата да направи адекватна кампания, каквато се осъществява в момента и да отговори на всички въпроси. 

Дончев определи някои от дебатите по темата като „безумни“. „Първата фалшива новина, свързана с еврото, прочетох преди 10 години, когато все още нямаше политически хоризонт за приемането на България в еврозоната – гласеше, че България, за да обезпечи някакъв фонд, който не съществуваше тогава, свързан с еврозоната, трябва да ипотекира ядрената си централа и всички училищни сгради“, каза вицепремиерът. По отношение на твърденията, че страната губи финансов суверенитет, той посочи, че подобно нещо би могло да се каже например в Полша, но в България подобен суверенитет няма от 1997 година, когато е въведен валутен борд и българският лев е обвързан с германската марка. Дончев посочи, че в този смисъл разбирането за еврозоната е въпрос на култури. Той зададе риторичния въпрос какво би станало, ако през 1990 година беше организиран референдум дали да бъдат пускани в България граждани на всички европейски държави без граничен контрол. Вероятно отговорът щеше да е 70 процента „не“, отбеляза вицепремиерът и подчерта, че в България не е станала национална катастрофа след присъединяването към Шенген. Той припомни и за историческите страхове при влизането на България в Европейския съюз. Вицепремиерът изрази мнение, че още от ранна детска възраст хората трябва да разбират колко е сложен светът и как не можеш да се развиваш, ако си самозатворен и самодостатъчен.  

Еврозоната работи, както работи и Европейският съюз, заяви Томислав Дончев. Той допълни, че е изследвал проучвания от две десетилетия назад, които, по думите му, показват, че след приемането на страната в Европейския съюз в номинално изражение брутният вътрешен продукт се е променил четитикратно. „Ако премахнете инфлацията, която е натрупана за това време, това са два пъти в реално изражение“, отбеляза той. 

По отношение на нерядко задавания въпрос защо богати държави като Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн не приемат еврото, Дончев напомни, че нито една от тях не е част от Европейския съюз.