УНИЦЕФ се гордее с усилията на българската държава за укрепване на темите за защита на детето и достъп до правосъдие, каза Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ за България. Във Велико Търново тя участва в отбелязването на 20 години от приемането на Закона за правната помощ и на Закона за защита от домашно насилие. Конференцията се състоя в Музей „Възраждане и учредително събрание“. Един от стълбовете в работата на УНИЦЕФ-България през последното десетилетие е развитието на модела “Закрила“. Това е модел за застъпничество и подкрепа, който предоставя интегрирани и специализирани услуги на деца, преживели или станали свидетели на насилие, включително домашно и на техните семейства, каза тя.

От старта си през 2015 година зона „Закрила“ е подпомогнала над 5000 деца и родители . Моделът се разширява в нови осем общини понастоящем, а общата цел е да се обхванат всички 28 области от страната. Това е част от по-широката визия, справедливостта и защитата на детето да не бъдат само юридическа концепция, а изживяна реалност за всяко дете, се казва в стратегията на УНИЦЕФ.

През 2024 година УНИЦЕФ подписва меморандум за разбирателство с Министерството на правосъдието  и Националното бюро за правна помощ, като общ ангажимент всяко дете и всеки оцелял след насилие да има достъп до безплатна и качествена правна помощ и подкрепа, посочи де Бройн. В този период е имало специализирано обучение за адвокати по темата, към която съществува специален модул, свързан със специфичната уязвимост на непридружени и разделени деца. Следващият етап на партньорство и взаимодействие включва отново съвместни усилия за преодоляване на трудностите и подобряване на координацията за да бъдат осигурена адекватна помощ и надежда за хората, които имат нужда от тях, каза представителят на УНИЦЕФ.

Отпадат вечерните концерти, предвидени в програмата на Фестивала на горнооряховското гърне, съобщиха организаторите. Той беше открит днес край Летния театър в Горна Оряховица.

В знак на съпричастност към трагедията, сполетяла източните райони на страната, бяха отменени вечерните концерти на изпълнителите Софи Маринова, Ива Давидова, Симона Загорова.

Акцентът в дневната програма, която започна днес и ще продължи в утрешния ден, е вкусът на една от най-традиционните за района гозби – горнооряховското гърне, приготвено от телешки жили със специфични подправки по характерна рецепта. Ястието е защитено в Държавния регистър съгласно Закона за марките и географските означения, каза при откриването зам.- кметът Петя Иванова.

Христо Димов – Лучето представи гозбата „Горнооряховско гърне“ по рецептите на „Изпарена бурия“ и на Иван Айнаджиев, както и „Супа по касапски“. Презентацията „Хем да хапнем, хем да тропнем” с шеф Царина Йорданова и шеф Ивайло Иванов също бяха част от кулинарното шоу. Възстановки, свързани с производство на мляко, мед, както и ястия от Северна Гърция, са част от фестивала, съпроводен с много изпълнения на фолклорни формации.

Утре ще бъдат представени вкусовете от Миргород, Украйна, както и програма на фестивалната сцена. Възпитаници на Професионалната гимназия по хранителни технологии „Проф. д-р Асен Златаров“ от Горна Оряховица и едноименната гимназия от Димитровград ще представят свои деликатеси, заедно с шеф Ленко Нинов от МЕТРО Академия и ферма за аспержи в село Джулюница.

През 2024 година съдилищата в България са издали над 5000 заповеди за защита, от които 1600 са за деца, каза омбудсманът Велислава Делчева по време на участието си в конференцията, посветена на 20 години от приемането на Закона за правната помощ и на Закона за защита от домашно насилие в Музей „Възраждане и учредително събрание“ във Велико Търново. Организатор на честването е Националното бюро за правна помощ под патронажа на министъра на правосъдието Георги Георгиев, с домакинството на кмета на Велико Търново Даниел Панов.

Тя посочи, че двата закона отбелязват нов етап в развитието на българската правна система и в областта на защитата на правата на човека,  и то на най-уязвимите групи в обществото – хората без доходи, затруднените, пострадали жени, мъже, деца и възрастни хора. Това е отговор към нарастващата обществена чувствителност на първо място по темата за домашното насилие, заяви Делчева. Двайсет години по-късно статистиката е все още стряскаща, коментира омбудсманът. 

Тя съобщи, че през 2024 година съдилищата в България са издали над 5000 заповеди за защита, от които 1600 са за деца. През телефонния номер 112 са подадени над 53 хиляди сигнала за домашно насилие, като в над половината от тези случаи е имало нужда от спешен екип на Бърза помощ. Регистрирани са над 2500 престъпления в условие на домашно насилие, като това е ръст от над 65 процента спрямо 2023 година. Разкриваемостта на тези престъпления достига до 59 процента, с четири пункта повече, спрямо предходната година. Има 20 жени, убити в контекста на домашно насилие през 2024 година. Случаите на нанесени телесни повреди в условията на домашно насилие са нараснали с над 130 процента спрямо 2023 година, подчерта Велислава Делчева.

Важно е, че адвокатите са тези, които поемат водещата роля в обществото за борба с този феномен на насилието, посочи омбудсманът и добави, че държавата със своите политики на нетърпимост към насилието има ключова роля. Делчева допълни, че неправителствените организации също имат важно значение, защото те осигуряват грижа за пострадалите.

Омбудсманът обобщи, че за всички е ясно, че домашното насилие не е личен проблем, а проблем, който не трябва да остава скрит зад стените на дома. „Зад всяка цифра, която посочих току що, зад всеки доклад на институциите и неправителствените организации, зад всяка статистика стои име, история, мечти и живот, който трябва да бъде защитен“, каза още тя. 

По думите ѝ Националното бюро за правна помощ и регионалните центрове са инструментът, който дава възможност на пострадалите от домашно насилие да получат правна и психологическа подкрепа.