Проф. Атанас Кирилов представи две нови книги пред плевенска публика, посветени на бежанците от Егейска Македония – „Преселници – бежанци от Егейска Македония“ и „Изповедта на един бежанец“. Поводът за написването им е, че през 2025 г. се навършват 100 години от преселението на цялото село Ливадище, близко до Драма, в родното ми село Санадиново и съседното Ново село, каза пред БТА проф. Кирилов.

Според него, в книгите в кратък и резюмиран вид са описани причините след Руско-турската война (1877–1878 г.), които стоят в основата на преселението на Балканския полуостров. Отделено е внимание и на Санстефанския мирен договор, по който, чрез спогодба между Русия и Турция, България е трябвало да бъде една голяма славянска държава с територия от около 170 000 кв. км, отбеляза авторът.

„Великите сили никога не са били съгласни на Балканите да съществува такава голяма славянска държава, която да бъде, така да се каже, сателит на Русия. С Берлинския конгрес голяма част от предвидените територии към България са отнети, включително и излазът на Бяло море. Още тогава България свива своите граници, включително при Първата и Втората балканска война и след Първата световна война. Всички тези факти са описани като първопричини и в двете книги“, посочи проф. Кирилов.

В книгата „Преселници – бежанци от Егейска Македония“ проф. Кирилов публикува досието на своя прадядо, включително и молбата му за изселване съгласно гръцко-българската спогодба за изселване, подписана от Александър Стамболийски. „Тези хора са търпели много несгоди и голям тормоз от тогавашните гръцки власти, докато преселването им в България стане възможно“, отбеляза авторът.

Бежанците тръгват на 5 май 1925 г. с влак от Драма, слизат на Свиленград и минават през карантинен период от един месец. Получават предложение да се заселят в Кърджали, но го отказват и приемат второто предложение – да се заселят в Санадиново. На 5 юни пристигат в селото.

Бежанци се заселват и в съседното Ново село, по-късно преименувано на Осъм и закрито между 1960 и 1962 г., а хората оттам се преместват в Санадиново.

Акцент в другата книга на проф. Кирилов „Изповедта на един бежанец“ е автобиографията на Петър Илиев Керезов. Това е автентичен документ, описващ цялото страдание – тормоз, побоища и затвори, които е претърпял той и околните. Керезов е бил последният кмет на село Ливадище преди преселването, което придава още по-голяма тежест на неговите разкази от първо лице, отбеляза проф. Кирилов.

За причината да разкаже тези две истории той посочи своя девиз: „Миналото е история, която не трябва да се забравя, а бъдещето е наука, която трябва да се създава.“

На въпроса какво е наследил от своите предци, проф. Кирилов отговори, че това е вярата, че независимо къде се намира човек и какъв е, той трябва да вярва, че ще постигне това, което е предписано от съдбата му, от личните му желания и възможности, и ще намери място за себе си и за своето семейство.

Да имаме стабилно и подкрепящо семейство, комуникация с останалите, за да можем да изградим начин, по който да реагираме при трудности, да участваме в спорт или изкуство, и да намерим баланса между работа и семейство са сред факторите за добро психично здраве. Това каза детският психиатър доц. д-р Петранка Чумпалова, ръководител на Катедра „Психиатрия и медицинска психология“ в Медицинския университет в Плевен по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Плевен, посветена на Световния ден на психичното здраве, който се отбелязва на 10 октомври.

Да побягаме с децата, да се порадваме на малките неща, да се разходим в „Кайлъка“ ще ни накара да се чувстваме по-спокойни, ще бъдем много по-продуктивни в личен и професионален план, отбеляза доц. Чумпалова.

Заедно с нея в пресконференцията участва и психологът Валентин Минков от Превантивно-информационния център в Плевен. Те коментираха темата за това как употребата на алкохол, психоактивни вещества, зависимостта от електронните устройства влияят на психичното здраве особено на децата и младите хора. 

Доц. Чумпалова представи доклади на Световната здравна организация (СЗО), според които България е на първо място сред 50 изследвани страни по отношение на употреба на психоактивни вещества. Докладите анализират учениците над 15-годишна възраст за употребата на алкохол, цигари, сексуални контакти и употреба на канабиноиди. Експертите от СЗО изследват и семействата, подкрепата на обществото и се установява, че юношите, които живеят с един родител са в по-голяма опасност от ранна употреба на алкохол, цигари и канабиноиди. Повишеният родителски контрол пък влияе върху това да не се употребяват алкохол, цигари и психоактивни вещества. Много важна е и средата в училище.

Според Валентин Минков настоящето ни е белязано от все по-забързаното ежедневие, което изисква от нас да сме все повече адаптивни и повишава стресът и тревожността. Трябва да се грижим както за физическото си, но и за психическото си здраве, да имаме баланс между движение и почивка, смята той. Психологът е категоричен, че трябва да се разчупи стигмата върху хората с психични разстройства, да им се даде необходимата помощ, те да намерят подкрепа за решаване на проблемите им. 

В същото време, по думите на доц. д-р Чумпалова  детските психиатри в страната са около 12 – 15. Само две са клиниките, които поемат 24-часови стационарни грижи за децата – в София и Варна. Липсват и специалисти, но и превенция – не се знае реалната бройка на децата, които имат такива проблеми, а много често това се отрича от самите родители.